Симон Вейл

Симон Вейл
Вижте също
Материали в Общомедия

Симон Вейл (фр. Simone Weil, 1909–1943) е френски философ и религиозна мислителка, сестра на математика Андре Вейл (André Weil).

• Винаги, когато някой се опитва да потиска съмненията, става въпрос за тирания.

• Всеки път, когато мисля за разпятието на Христа, изпадам в греха на завистта.

• Дистанцията е душата на красотата.

• Изглежда никаква доброта не може да отиде по-далеч от справедливостта – иначе рискуваме да наложим лъжливо разбиране за добротата. Но ние трябва да сме благодарни на справедливия човек за това, че е бил справедлив, защото справедливостта е нещо прекрасно…

— из "Форми на неявна любов към Бога"

• Изкуството е един от символите на двете благородни човешки усилия: да постори и да се въздържи от разрушение.

• Красотата е моментна вечност.

• Културата е оръдие на университетските професори за производство на професори, които също ще произведат професори.

• Любовта не е утеха, а светлина.

• Най-важната част от образованието е преподаването на смисъла на това да се знае…

• Не търсим истината, защото е истина, а защото е нещо добро.

• Непочтена е всяка дружба, в която има дори намек от желание да се угоди или желание да ти се угоди. В истинската дружба тези две желания са напълно изключени. Двама приятеил от цялата си душа са съгласни да си останат двама, а не един. Те уважават дистанцията между себе си, установена от самия факт, че са създадени различни. Човек има право да желае да достигне непосредствено единство само с Бога.

— из "Форми на неявна любов към Бога"

• Под "жизнено важни икономически интереси" държавата се разбира не това, което е необходимо за живота на гражданите, а онова, което се изисква за водене на война.

• Разумът, ограничен от езика, е все едно в затвор.

• След гибелта на идеите остават само трупове.

• Това, от което човек има нужда, е тишина и топлина, това което е дал, е само леден хаос.

• Унищожението на миналото е възможно най-лошото от всички възможни престъпления.

• Хора дори с най-ярка интелигентност могат да се раждат, живеят и да си отиват в грешки и лъжи.

• Човешката душа има нужда от доброволно покорство и от свобода.

• Човешката душа има нужда от истината и от свобода на изразяването.