Симон Вейл: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 06:18, 20 септември 2013

Симон Вейл (фр. Simone Weil, 1909–1943) е френски философ и религиозна мислителка, сестра на математика Андре Вейл (André Weil).

Винаги, когато някой се опитва да потиска съмненията, става въпрос за тирания.

Всеки път, когато мисля за разпятието на Христа, изпадам в греха на завистта.

Дистанцията е душата на красотата.

Изглежда никаква доброта не може да отиде по-далеч от справедливостта – иначе рискуваме да наложим лъжливо разбиране за добротата. Но ние трябва да сме благодарни на справедливия човек за това, че е бил справедлив, защото справедливостта е нещо прекрасно…

— из "Форми на неявна любов към Бога"

Изкуството е един от символите на двете благородни човешки усилия: да постори и да се въздържи от разрушение.

Красотата е моментна вечност.

Културата е оръдие на университетските професори за производство на професори, които също ще произведат професори.

Любовта не е утеха, а светлина.

Най-важната част от образованието е преподаването на смисъла на това да се знае…

Не търсим истината, защото е истина, а защото е нещо добро.

Непочтена е всяка дружба, в която има дори намек от желание да се угоди или желание да ти се угоди. В истинската дружба тези две желания са напълно изключени. Двама приятеил от цялата си душа са съгласни да си останат двама, а не един. Те уважават дистанцията между себе си, установена от самия факт, че са създадени различни. Човек има право да желае да достигне непосредствено единство само с Бога.

— из "Форми на неявна любов към Бога"

Под "жизнено важни икономически интереси" държавата се разбира не това, което е необходимо за живота на гражданите, а онова, което се изисква за водене на война.

Разумът, ограничен от езика, е все едно в затвор.

След гибелта на идеите остават само трупове.

Това, от което човек има нужда, е тишина и топлина, това което е дал, е само леден хаос.

Унищожението на миналото е възможно най-лошото от всички възможни престъпления.

Хора дори с най-ярка интелигентност могат да се раждат, живеят и да си отиват в грешки и лъжи.

Човешката душа има нужда от доброволно покорство и от свобода.

Човешката душа има нужда от истината и от свобода на изразяването.

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 * ''Винаги, когато някой се опитва да потиска съмненията, става въпрос за [[тирания]].''
 * ''Всеки път, когато [[мисли|мисля]] за разпятието на [[Христос|Христа]], изпадам в [[грях|греха]] на [[завист]]та.''
 * ''Дистанцията е душата на красотата.''
 * ''Изглежда никаква [[добро]]та не може да отиде по-далеч от [[справедливост]]та – иначе [[риск]]уваме да наложим лъжливо разбиране за добротата. Но ние трябва да сме благодарни на справедливия човек за това, че е бил справедлив, защото справедливостта е нещо прекрасно…''
 :: — <small>из "Форми на неявна любов към Бога"</small>
 * ''[[Изкуство]]то е един от символите на двете благородни човешки [[усилия]]: да постори и да се въздържи от разрушение.''
 * ''[[Красота]]та е моментна вечност.''
 * ''[[Култура]]та е оръдие на университетските професори за производство на професори, които също ще произведат професори.''
 * ''[[Любов]]та не е утеха, а светлина.''
 * ''Най-важната част от [[образование]]то е преподаването на смисъла на това да се знае…''
 * ''Не търсим [[истина]]та, защото е истина, а защото е нещо добро''.
 * ''Непочтена е всяка [[дружба]], в която има дори намек от [[желание]] да се угоди или желание да ти се угоди. В истинската дружба тези две желания са напълно изключени. Двама приятеил от цялата си душа са съгласни да си останат двама, а не един. Те уважават дистанцията между себе си, установена от самия факт, че са създадени различни. Човек има право да желае да достигне непосредствено единство само с Бога.''
 :: — <small>из "Форми на неявна любов към Бога"</small>
 * ''Под "жизнено важни икономически [[интерес]]и" [[държава]]та се разбира не това, което е необходимо за [[живот]]а на гражданите, а онова, което се изисква за водене на [[война]].''
 * ''[[Разум]]ът, ограничен от [[език]]а, е все едно в затвор.''
 * ''След гибелта на [[идеи]]те остават само трупове.''
 * ''Това, от което човек има нужда, е [[тишина]] и топлина, това което е дал, е само леден хаос.''
 * ''Унищожението на [[минало]]то е възможно най-лошото от всички възможни [[престъпления]].''
 * ''Хора дори с най-ярка [[интелект|интелигентност]] могат да се раждат, живеят и да си отиват в [[грешки]] и [[лъжи]].''
 * ''Човешката [[душа]] има нужда от доброволно покорство и от [[свобода]].''
 * ''[[Човек|Човешката]] душа има нужда от истината и от свобода на изразяването.''
 {{сорткат|Вейл, Симон}}