Гюстав Флобер: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
AnankeBot (беседа | приноси)
м r2.6.6) (Робот: Променяне от uk:Флобер Ґюстав на uk:Гюстав Флобер
Ред 131: Ред 131:
[[sl:Gustave Flaubert]]
[[sl:Gustave Flaubert]]
[[tr:Gustave Flaubert]]
[[tr:Gustave Flaubert]]
[[uk:Флобер Ґюстав]]
[[uk:Гюстав Флобер]]

Версия от 20:40, 2 юни 2013

Гюста́в Флобе́р (фр. Gustave Flaubert, 1821-1880) е френски писател-романист, чиито най-известни произведения са "Мадам Бовари", "Възпитание на чувствата" и "Саламбо".



  • Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва.


  • Всичко се износва, дори мъката.



  • Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.


  • Да се ракзвайваш е добро, но да не правиш лошо е още по-добро.


  • Думата е не друго, а далечно и слабо ехо на мисълта.


  • За да имаш талант, трябва да си уверен, че го притежаваш.


  • Загубили сме вярата си дори в порока.



  • Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.


  • Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.




  • Необходимо е "да познаваш" авторите. Не е нужно да знаеш имената им.


  • Нищо не ви внушава толкова презрение към успеха, както мисълта за това, с каква цена е постигнат.




  • Парите са причина за всички злини.


  • Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.


  • Талантът е продължително търпение.


  • Там, където няма форма, няма и идеи.


  • Темата не се избира. В това е именно тайната на шедьовъра, че темата е отражение на темперамента на писатля.


  • Това, което го разбират лошо, често се стараят да го обяснят с помощта на думи, които още по-малко разбират.


  • Това, което е написано добре, никога не омръзва. Стилът е самият живот, това е кръвта на мислълта.


  • Точността на мислите обуславя точността на изразяването.



  • Умей да създаваш впечатление, че си получил сериозно образование.


  • Формата и съдържанието са две категории, които не съществуват никога отделно една от друга.


  • Художникът трябва да присъства в своето произведение като Бог във вселената: да бъде вездесъщ и невидим.


  • Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.