Жан дьо Лабрюйер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EleferenBot (беседа | приноси) м r2.7.3) (Робот Добавяне: az:Jan de Labrüyer |
м r2.6.6) (Робот Добавяне: ca:Jean de La Bruyère |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
[[az:Jan de Labrüyer]] |
[[az:Jan de Labrüyer]] |
||
[[bs:Jean de La Bruyère]] |
[[bs:Jean de La Bruyère]] |
||
[[ca:Jean de La Bruyère]] |
|||
[[cs:Jean de La Bruyère]] |
[[cs:Jean de La Bruyère]] |
||
[[de:Jean de La Bruyère]] |
[[de:Jean de La Bruyère]] |
Версия от 12:39, 28 януари 2013
Жан дьо Лабрюйер е френски писател-есеист и моралист.
- Високите постове правят големите хора още по-големи, а малките хора - още по-малки.
- В света има два начина да се издигнеш: с помощта на собственото си умение и с помощта на чуждата глупост.
- Жените не се обичат една — друга, и причина за това са мъжете.
- Животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за онези, които мислят.
- Завиждам на богатите не за разкоша и благоденствието им. Завиждам им за това, че им слугуват хора, които стоят по-високо от тях.
- Изключителната любов се среща по-често от съвършеното приятелство.
- Кончината настъпва веднъж, а я очакваме цял живот; страхът от смъртта е по-мъчителен от самата смърт.
- Наглостта не е умишлен начин на действие, а черта на характера.
- Надяваме са да достигнем старостта, но се боим да остареем.
- Началото и краят на любовта се познават по затруднението, в което изпадат влюбените, когато са насаме.
- Неизбежността на смъртта отчасти смекчава обстоятелството, че не знаем кога ще ни застигне.
- От гледна точка на милосърдието, хубавото на смъртта е, че слага край на старостта.
- Повечето хора използват първите години от живота си, за да съсипят последните.
- По-лесно е да попиташ стареца кога ще умре, отколкото жената кога се родила.
- Придворният живот е сериозна, студена и напрегната игра.
- С колко приятели и роднини се сдобива за една нощ новоназначения министър!
- Тези, които живеят живота си по най-лошия възможен начин, първи се оплакват колко кратък е той.
- Хората се червят по-малко за престъпленията си, отколкото за слабостите и за суетността си.
- Щедростта се състои не толкова в това да даваш много, колкото в това да даваш своевременно.