Теодор Рузвелт

Теодор Рузвелт
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Теодор Рузвелт (Theodore Roosevelt, 1858 - 1919) е американски политик, 26–ти президент на САЩ (1901 - 1909). През 1906 г. получава Нобелова награда за мир.

• Най-голямата награда, която ни дава животът, е да се трудим усърдно за тези, които го заслужават.

• Ние гледаме нашето бъдеще чрез нашето минало и настояще, които са като гаранти за нащите обещания; и сме готови да устоим или да се провалим чрез постиженията, които сме постигнали или постигаме.

  We face the future with our past and our present as guarantors of our promises; and we are content to stand or to fall by the record which we have made and are making.

• Вероятно най-голямата вреда от огромното богатство е тази, която ние, хората със средни възможности, сами си причиняваме, като позволяваме такива пороци като завистта и ненавистта да навлязат дъбоко в нашата същност.

  Probably the greatest harm done by vast wealth is the harm that we of moderate means do ourselves when we let the vices of envy and hatred enter deep into our own natures.

• Искаме да контролираме големия бизнес така че наред с другите неща да се осигурят добри заплати за наемните работници и разумни цени за потребителите.

  We wish to control big business so as to secure among other things good wages for the wage-workers and reasonable prices for the consumers.

• Не можем да избегнем срещата с големите проблеми. Всичко, което можем да решим за себе си е, дали да ги посрещнем добре или зле.

  We cannot avoid meeting great issues. All that we can determine for ourselves is whether we shall meet them well or ill.

• Никоя страна не може дълго да издържи, ако нейните основи не са заложени дълбоко в материалното благополучие.

  No country can long endure if its foundations are not laid deep in the material prosperity.

• Не можем да направим най-доброто като нация ако не знаме как да действаме съвместно, така както всеки от нас знае как да дейсва индивидуално за себе си.

  We cannot possibly do our best work as a nation unless all of us know how to act in combination as well as how to act each individually for himself.

• В личния си живота малко хора са толкова неприятни, колкото човекът, който се хвали гръмко; и ако той не е в състояние да подкрепи думите си на практика, положението му е достойно за презрение.

  In private life there are few beings more obnoxious than the man who is always loudly boasting; and if the boaster is not prepared to back up his words his position becomes absolutely contemptible.

• Най-голям успех има този политик, който говори това, което мисли, но по-често и по-силно от останалите.

• Прави това, което можеш, с това, което имаш, там, където се намираш.

  Do what you can, with what you have, where you are.

• По-лош от каменно сърце е само течният мозък.

• Никога не греши само този, който нищо не прави.

• Мога да управлявам Съединените щати, и мога да направлявам дъщеря си Елис, но не мога да правя и едното и другото едновременно.

  I can be President of the United States, or I can control Alice. I cannot possibly do both.

• По-добре бизнесмените да вършат делата си честно, отколкото да дават част от свръхпечалбите си за благотворителност.

• Човек без никакво образование може само да очисти някой товарен вагон, докато университетски възпитаник може да открадне целия релсов път.

• Винаги съм бил привърженик на западноафриканската пословица: "Не повишавай глас, но дръж в ръце голяма тояга и ще стигнеш далеч." — в писмо до Хенри Спраг, 1900

  I have always been fond of the West African proverb "Speak softly and carry a big stick; you will go far."

• Кралете и другите подобни са също толкова смешни, колкото и политиците.

• Никоя нация не е изминавала толкова дълъг път толкова бързо, колкото България през последната третина на XIX в. Дори възходът на Япония не е така поразителен и неочакван, както възходът на България.