Ричард Бах: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 138: Ред 138:




* ''Казваш, че не можеш да летиш с ниска скорост. Нищо не възможност|можеш]], докато не го докажеш! ЛЕТИ!''
* ''Казваш, че не можеш да летиш с ниска скорост. Нищо не [[възможност|можеш]], докато не го докажеш! ЛЕТИ!''





Версия от 09:58, 29 август 2012

Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Ричард Бах

Ричард Бах (англ.Richard Bach, р.1936 в щата Илиноис) е американски писател на научна фантастика и книги за душата, пряк потомък на немския композитор Йохан Себастиян Бах.


Отделни цитати


  • Всичко, казано дотук, може да е погрешно.


  • Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може. ("Едно")


  • Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно. ("Едно")



  • Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си! ("Илюзии")


  • За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да е, трябва да започнеш с съзнанието, че вече си пристигнал.


  • За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш. ("Мост през вечността")


  • Колко живота има вьв Вселената? Един. ("Едно")


  • Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами. ("Мост през вечността")


  • Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.


  • Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо! ("Едно")


  • Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда. ("Илюзии")


  • На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи. ("Мост през вечността")


  • Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.


  • Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА. ("Едно")



  • Спорѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.


  • Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба. ("Мост през вечността")


  • Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност. ("Мост през вечността")




  • Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.
— Пропускаш нещо. Как го правя?
— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.
— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.
Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.
— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение. ("Илюзии")


  • Еволюцията бе направила цивилизацията управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в ръцете на любовта. ("Едно")


  • Слънцето къпеше пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия. ("Едно")


Джонатан Ливингстън Чайката (1970)

превод Нели Константинова, ИК "Кибеа", 1996 г.


  • Обещанията, които бе изрекъл преди малко бяха забравени, пометени от стрхотния ураганен вятър. Въпреки това не се чувстваше виновен, че ги е нарушил. Такива обещания са само за чайки, които са се примирили да бъдат обикновени. Оня, който, учейки, се е докосвал до съвършенството, няма нужда от подобни обещания.



  • Той (Джонатан Чайката – бел.цит.) летеше отвесно надолу със скорост триста и четиридесет километра в час. Преглътна, защото знаеше, че разтвори ли криле при тази скорост, ще бъде разкъсан на милиони парченца. Но скоростта беше мощ, скоростта беше радост, скоростта беше чиста красота.


  • …Скоростта беше мощ, скоростта беше радост, скоростта беше чиста красота.


  • Колко повече неща изпълваха вече живота! Вместо да сновем тъпо напред-назад край рибарските лодки, сега животът придобива смисъл! Ще се издигнем над невежеството, ще открием себе си като достойни, интелигентни и способни същества! Ние можем да бъде свободни! Може да се научим да летим!


  • …Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.


  • Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен.



  • Ти ще започнеш да докосваш небето … в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост … означава да си там.


  • За да летиш бързо като мисълта до където и да било, … трябва да започнеш с мисълта, че вече си пристигнал…


  • Забравѝ вярата! … За да полетиш, ти трябваше не вяра, а да проумееш какво е летенето.


  • Знаеш поговорката: Колкото по-високо лети чайката, толкова по-надалеч вижда. И знаеш, че е вярна. Онези чайки, сред които си родèн, си стоят на земята, бият се и се карат помежду си. Те са на хиляди километри далеч от небето – а ти искаш да им го покажеш от мястото, където си стоят! …Те не виждат дори крайчеца на собствените си крила! Останѝ тук. Помагай туй на новодошлите чайки, на онези, които са достатъчно високо, за да прозрат онова, което ти имаш да им кажеш.


  • Всъщност всеки от нас въплъщава идеята за великата чайка, безграничната идея за свободата, … а безупречният полет е стъпка към изразяването на истинската ни същност. Трябва да отхвърлим от всичко, което ни ограничава.


  • Практическите упражнения им харесаха, защото скоростта ги опияняваше, а заедно с това и утоляваха и жаждата си непрекъснато да научават нещо ново, което растеше с всеки урок. Но никой от тях … не можеше да осъзнае, че полетът на идеи може да бъде също толкова реален, колкото и полетът на вятъра или перата.


  • Цялото ви тяло, от крайчеца на едното крило до крайчеца на другото, не е нищо друго, освен самата ви мисъл, изразена във форма, която можете да видите. Разкъсате ли оковите на мисълта, вие ще разкъсате и оковите на тялото си.


  • Ние сме свободни да отидем, където искаме и да бъдем това, което сме.


  • Ние не сме длъжни да се подчиняваме на Закона, щом не сме част от Ятото.


  • Казваш, че не можеш да летиш с ниска скорост. Нищо не можеш, докато не го докажеш! ЛЕТИ!


  • Той говореше за съвсем прости неща – за това, че право на чайката е да лети, че свободата е самата природа на нейното съществуване, че каквото и да пречи на тази свобода, то трябва да бъде отхвърлено, независимо дали е обичай, предразсъдък или каквото и да било друго ограничение.


  • Единственият истински закон е този, който води към свободата.


  • И те ли са особени, надарени, божествени по рождение? Не повече от вас, не повече от мен. Едничката разлика, наистина единствената, е, че започнаха да осъзнават какво са всъщност и започнаха да осъществяват призванието си.


  • Защо ли най-трудното нещо на света е да убедиш една птица, че е свободна … и че може сама да си го докаже, стига да отдели малко време, за да се поупражнява? Защо трябва да е толкова трудно?


  • Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.


  • "Значи няма никакви граници, а, Джонатан?", помисли си той и се усмихна. Неговият път на учение бе започнал.