Емил Тонев: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 8: Ред 8:




* ''Ние хванахме последния влак, последния вагон, за последния буфер се хванахме към [[Европа]]. И това беше нашият голям шанс. В противен случай нещата щяха да бъдат още по-зловещи. Защото българската [[политика|политическа]] класа, която се самоизгради на гърба на мълчаливите и търпящи хора, е нагла и безпардонна. Малко сме озаптени от европейските юзди, но пак се върви в посока олигархия. Няма го нормалното европейско поведение, че като си инициативен и честен и бачкаш много, ще просперираш. Не, ти трябва да си човек на някого, да влезеш в някаква игра и т.н.''— <small>в."Монитор", 13.01.2008</small>
* ''Ние хванахме последния влак, последния вагон, за последния буфер се хванахме към [[Европа]]. И това беше нашият голям [[шанс]]. В противен случай нещата щяха да бъдат още по-зловещи. Защото българската [[политика|политическа]] класа, която се самоизгради на гърба на мълчаливите и търпящи хора, е нагла и безпардонна. Малко сме озаптени от европейските юзди, но пак се върви в посока олигархия. Няма го нормалното европейско поведение, че като си инициативен и честен и бачкаш много, ще просперираш. Не, ти трябва да си човек на някого, да влезеш в някаква игра и т.н.''— <small>в."Монитор", 13.01.2008</small>





Версия от 08:44, 15 юли 2012

Емил Тонев (р. 9 януари 1964 г. в гр.Шипка) е български писател, сценарист и журналист. Автор е на книгите "Граница" , "Цветовете на вълчия сън" и "Омбре". Сценарист е на игралните филми "Граница" и "Сомбреро блус", сценарист и режисьор е на документалния филм “Имам една идея” (1997, в съавторство с Илиян Симеонов). Бил е главен редактор на бившето сп. "Паралели". Негови творби са издавани в Италия, Германия, Сърбия, Хърватия, Македония и др.


  • Аз не знам къде е истината. Знам само, че скандалът върши идеална работа на филма. Всеки скандал си е реклама. А по-добра реклама от това да се ангажират държавните институции няма. Знам го от собствен опит, от времето на "Граница".в."Монитор", 13.01.2008


  • За това става дума -­ за примирението и липсата на желание да се борим. Имаме (ние, българите - бел.цит.) странен модел на поведение ­ търпим, търпим, после излезем на улицата, изгоним ги. После те къде на пръсти, къде нахално и нагло пак се появяват.в."Монитор", 13.01.2008


  • Ние хванахме последния влак, последния вагон, за последния буфер се хванахме към Европа. И това беше нашият голям шанс. В противен случай нещата щяха да бъдат още по-зловещи. Защото българската политическа класа, която се самоизгради на гърба на мълчаливите и търпящи хора, е нагла и безпардонна. Малко сме озаптени от европейските юзди, но пак се върви в посока олигархия. Няма го нормалното европейско поведение, че като си инициативен и честен и бачкаш много, ще просперираш. Не, ти трябва да си човек на някого, да влезеш в някаква игра и т.н.в."Монитор", 13.01.2008


  • Но аз в никакъв случай не очаквам, че хората или институциите ще си признаят, че са сбъркали. Такова нещо няма дори в Европа.в."Монитор", 13.01.2008


  • Като си погледнем улиците, пътищата, телевизиите, живеем в ужасяващо нечистоплътно място ­и като морал, и като физическо състояние. Глупаво е да си правим илюзии.в."Монитор", 13.01.2008


  • Ами да, мутирал е (казарменият комунизъм - бел.цит.) в някакъв олигархичен тип капитализъм. Същите хора, които по времето на казармения комунизъм бяха в челото на комсомолските и партийни организации, сега управляват държавата в съучастие с репресирани от тях хора, които успяха да се нагодят към ситуацията.в."Монитор", 13.01.2008


Външни връзки