Георг Хегел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
* ''Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна.'' |
|||
* ''Бъди личност и уважавай другите като личности.'' |
|||
* ''Количествените натрупвания водят до качествени изменения.'' |
|||
* ''…Ако волята се хваща само за дреболии, само за безсъдържателни неща, то тя се превръща в упорство. Това последното има само форма на характер, но не и такова съдържание.'' |
|||
* ''Световна история — световен съд.'' |
|||
* ''Совата на Минерва излита само на здрачаване.'' |
|||
* ''Ако казват истината само за да настояват на своето, без оглед на бъдещия [[успех]], то това е вече излишно, защото истината е необходима не за да се изказват за [[работа]]та, а за да я свършат.'' |
|||
[[Категория:Хора|Хегел, Георг]] |
|||
* ''Ако фактите противоречат на моята [[теория]], толкова по-зле за фактите.'' — <small> така Хегел отвърнал веднъж на забележката, че неговите теории не се съгласуват с фактите.</small> |
|||
[[Категория:Философи|Хегел, Георг]] |
|||
[[Категория:Германци|Хегел, Георг]] |
|||
* ''Ако човекът прави своя [[цел]] нещо суетно, тоест несъществено и дребно, то в това е заложен не интерес към делото, а към самия себе си…'' |
|||
* ''Благодарение на [[войни]]те се запазва нравственото [[здраве]] на народите.'' |
|||
* ''Благоразумието предполага, че собствената полза не се разглежда като цел на моралното поведение, въпреки че може да бъде и негово следствие.'' |
|||
* ''…Благоразумието се изразява в това да не се разрушава благоразположението на другите и да се съхранява заради него самото.'' |
|||
* ''[[Брак]]ът е правова любов; при такова определение от последната се изключва всичко, което е преходно в нея, капризно и субективно.'' |
|||
* ''В [[история]]та вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята.'' |
|||
* ''В [[религия]]та на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.'' |
|||
* ''…[[Вдъхновение]]то… не е нещо друго, а това, че намиращият се в състояние на вдъхновение е изцяло погълнат от предмета, изцяло навлязъл в него и не се успокоява, докато не намери напълно съответстваща художествена форма и не и даде последната резка, не я доведе до съвършенство.'' |
|||
* ''[[Вежливост]]та е знак за благосклонност и готовност към услуги, особено по отношение към тези, с които все още не сме в близки отношения на запознанство или дружба.'' |
|||
* ''[[Воля]]та, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до [[решение]].'' |
|||
* ''Връзката между две лица от различен пол, наричана брак, не е просто естествено, животинско свързване, нито просто граждански договор, а преди всичко морален съюз, който възниква на основата на взаимната любов и [[доверие]] и превръща съпрузите в едно лице.'' |
|||
* ''Всеки иска да бъде по-добър от обкръжаващия го свят и дори счита себе си за по-добър от него. Този, който в действителност е по-добър, просто изразява този свят по-добре от другите.'' |
|||
{{цитат|Всички действително световно-исторически събития се случват два пъти: първият път във вид на голяма [[трагедия]], а втория – във вид на жалък фарс.||тази мисъл понякога погрешно се приписа на [[Карл Маркс]], но той само я цитира в своите трудове|Alle großen weltgeschichtlichen Vorgänge ereignen sich zweimal: Das eine Mal als Tragödie, das andere Mal als Farce.}} |
|||
* ''Всяка индивидуалност трябва да управлява като аристократ, като независима и разчитаща само на себе си [[личност]].'' |
|||
* ''Всяко художествено произведение принадлежи на своето време, на своя народ, на своята среда.'' |
|||
* ''[[Възпитание]]то има за цел да направи човека самостоятелно същество, т.е. същество със свободна воля.'' |
|||
* ''Да бъдеш свой собствен господар и роб изглежда предимство в сравнение с това състояние, в което човек е роб на някой друг.'' |
|||
* ''[[Дарба]]та без [[гениалност]] не надвишава особено нивото на голата виртуозност.'' |
|||
* ''[[Дружба]]та се основава на сходства в характерите и интересите в общото съвместно дело, а не на [[удоволствие]]то, което получаваш от личността на другия.'' |
|||
{{цитат|[[Държава]]та е реалността на моралната идея.|||Der Staat ist die Wirklichkeit der sittlichen Idee.}} |
|||
* '''''Едно от основните определения на принципа на честта е, че никой не трябва със своите постъпки да дава на когото и да било предимство над себе си.''''' |
|||
{{цитат|[[Език]]ът е тялото на [[мисъл]]та.|||Die Sprache ist gleichsam der Leib des Denkens.}} |
|||
* ''За да има моята постъпка морална ценност, тя трябва да е свързана с моето убеждение. Аморално е да се прави нещо от [[страх]] пред [[наказание]]то или за придобиване от другите на добро мнение за себе си'' |
|||
* ''За да има постъпката морална ценност, необходимо е разбирането, дали тя е справедлива или несправедлива, дали е добра или лоша.'' |
|||
* ''За този, който сам не е свободен, не са свободни и другите.'' |
|||
* ''Задълженията на човека се делят на четири вида: 1) задължения към самия себе си; 2) пред семейството; 3) пред държавата и 4) пред другите хора въобще.'' |
|||
* ''[[Зло]]то не е нищо друго, а несъответствие между битието и дълга.'' |
|||
* ''[[Идеал]] е всяка действителност в своята най-висша истина.'' |
|||
{{цитат|[[Идея]]та е абсолют, а цялата [[действителност]] е само реализация на идеята.|||Die Idee ist das Absolute, und alles Wirkliche ist nur Realisierung der Idee.}} |
|||
* ''[[Изкуство]]то има за задача да разкрива истината в чувствена форма.'' |
|||
* ''[[Ирония]]та е синтез от абсолютни антитези и затова чрез нея най-сигурно се познава истината.'' |
|||
* ''[[Истина]]та е казана на място и на време, когато е послужила за осъществяване на делото.'' |
|||
* '''''Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.''''' |
|||
* ''Истината си пробива път тогава, когато й дойде времето, не по-рано.'' |
|||
* ''Истинската вежливост трябва да се разглежда именно като дълг, понеже ние като цяло сме длъжни да храним благосклонност към другите.'' |
|||
* ''Истинската собствена полза се достига само чрез нравствено поведение.'' |
|||
* ''Истинската същност на [[любов]]та изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото "аз" и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.'' |
|||
* ''Истинското мъжество на просветените народи се състои в готовността към саможертва в името на [[родина]]та.'' |
|||
* ''Каквото човек прави, такова е и той.'' |
|||
* ''Когато човек извършва една или друга нравствена постъпка, то това все още не го прави добродетелен; той е добродетелен едва когато този начин на поведение стане се проявява като постоянна черта на неговия характер.'' |
|||
{{цитат|Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно.|||Alles was vernünftig ist, ist wirklich, und alles was wirklich ist, ist vernünftig.}} |
|||
**Всичко, което съществува, е разумно.— «Alles was ist, ist vernünftig.» — <small>популярен съкратен вариант на горната фраза</small> |
|||
{{цитат|Който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Който, напротив, иска всичко, той в действителност нищо не иска и нищо не постига.|||Wer etwas Großes will, der muß sich zu beschränken wissen. Wer dagegen alles will, der will in der Tat nichts und bringt es zu nichts.}} |
|||
* ''Който не гледа на света разумно, на него и светът не гледа разумно.'' |
|||
* ''Колкото е по-необходимо да притежава сила на волята този, който упорства в достигането на разумна цел, толкова е по-отвратително твърдоглавието…'' |
|||
* ''Към всеки човек трябва… да се предяви искането да проявява [[характер]]. Човекът с характер импонира другите, защото те знаят с кого си имат работа в негово лице.'' |
|||
* ''Към своите [[приятел]]и трябва да бъдеш възможно най-малко дотеглив. И най-деликатното – да не искаш от своите приятели услуги.'' |
|||
* ''Към характера се отнася преди всичко тази формална страна на енергията, с която човек, не давайки да го отклонят от веднъж избрания път, преследва своите цели и интереси, съхранявайки във всички свои действия съгласието със самия себе си.'' |
|||
* ''Лошият човек може и да счита за нужно да изпълнява своите задължения, но той няма воля да управлява своите склонности и привички.'' |
|||
* ''Лошият човек следва своите склонности и заради тях забравя своите задължения.'' |
|||
{{цитат|Майката е гения на [[дете]]то.|||Die Mutter ist der Genius des Kindes.}} |
|||
* ''[[Морал]]ният принцип се отнася предимно към умонастроението или намерението. Но тук същественото е не само намерението, но и постъпката да бъде добра.'' |
|||
* ''[[Мъжество]] спрямо истината — това е първото условие за философското изследване.'' |
|||
* ''На педантичния моралист трябва да се каже, че съвестта е морален светилник, който озарява добрия път; но когато се отклонят по лошия, него го разбиват.'' |
|||
{{цитат|[[Навик]]ът е субективна необходимост.|||Gewohnheit ist eine subjektive Notwendigkeit.}} |
|||
* ''Навикът прави невидимо това, на което се основава нашето съществуване.'' |
|||
* ''Наистина вечните произведения на изкуството остават… достъпни и доставят наслада във всички времена и народи.'' |
|||
* ''Най-вредно е желанието да се предпазваш от [[грешки]].'' |
|||
* ''Най-сериозната потребност е потребността от познаването на истината.'' |
|||
* ''Не съществува нищо такова, което не би било средно състояние между битието и нищото.'' |
|||
* ''Не това, което е, предизвиква у нас чувство за нетърпение и страдание, а това, което не е такова, каквото трябва да бъде.'' |
|||
* ''Неблагородно е да не се говориш за правдата, когато е уместно тя да бъде казана, защото това унижава и самия тебе, и другите. Не следва обаче да говориш правдата, ако нямаш за това призвание или права.'' |
|||
* ''Нещо престава да бъде това, което е, когато губи своето качество.'' |
|||
* ''…Ние сме длъжни да искаме нещо велико, но също така трябва и да умеем да извършим великото; в противен случай това е нищожно желание. Лаврите на едното само желание са сухи листа, които никога не са били зелени.'' |
|||
* ''Нито един човек не може да бъде герой за своя лакей. Не защото героят не е герой, а защото лакеят е само лакей.'' |
|||
* ''Нищо велико на този свят, не се извършва без [[страст]].'' |
|||
* ''[[Нравственост]]та – това е разумът на волята.'' |
|||
* ''Нравствеността трябва да се проявява във формата на [[красота]]…'' |
|||
* ''Нравственото – това е подчинение на свободата…'' |
|||
{{цитат|Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога и на нищо не се научават от историята…|||Was die Erfahrung aber und die Geschichte lehren, ist dieses, daß Völker und Regierungen niemals etwas aus der Geschichte gelernt…}} |
|||
* ''Отговорът на въпросите, които [[философия]]та оставя без отговор, е, че те трябва да бъдат поставени по друг начин.'' |
|||
* ''По отношение на нравствеността са верни единствено следните слова на древните мъдреци: да бъдеш нравствен означава да живееш съгласно нравите на своята страна…'' |
|||
* ''По-добре е никога да не си притежавал, отколкото да си загубил.'' |
|||
* ''Помощта не бива да се извършва против волята на този, комуто се помага.'' |
|||
* ''Понеже бракът включва в себе си елементът на чувствата, то той не е абсолютен, а неустойчив и съдържа възможността за разтрогване. Но законодателствата трябва във висша степен да затрудняват използването на подобна възможност и да опазват правото на нравственост срещу каприза.'' |
|||
* ''Постепенната отмяна на [[робство]]то е по-добра от внезапната.'' |
|||
{{цитат|Противоречието е търсене на смисъл отвъд границите на разума.||| Der Widerspruch ist das Erheben der Vernunft über die Beschränkungen des Verstandes.}} |
|||
{{цитат|Противоречието е, което движи света напред.|||Was überhaupt die Welt bewegt, das ist der Widerspruch.}} |
|||
**'''''Противоречието води напред.''''' — <small>популярен вариант на горната фраза</small> |
|||
* ''Първите отношения, в които по необходимост индивидът влиза с другите, това са [[семейство|семейните]] отношения. Тези отношения наистина имат и правна страна, но тя е изцяло подчинена на моралната страна, на принципа на любовта и доверието.'' |
|||
* ''В началото най-важно е майчиното възпитание, защото нравствеността трябва да се насади у детето като чувство.'' |
|||
* ''[[Разум]]ът може да се образова без сърцето, а сърцето – без разум; съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.'' |
|||
* ''[[Реч]]та е изключително силно средство, но трябва да имаш много ум, за да го ползваш.'' |
|||
* ''Само един човек ме разбра; а и той честно казано не ме разбра както трябва.'' |
|||
* ''Само чрез осъществяването на велики цели човек намира в себе си великия характер, правещ го за другите мек…'' |
|||
* ''Самото [[време]] е вечно в своето понятие… Няма вечност. Не е имало вечност, вечността е.'' |
|||
{{цитат|Световната история е напредък в осъзнаването на свободата.|||Weltgeschichte ist der Fortschritt im Bewußtsein der Freiheit.}} |
|||
{{цитат|…[[Свобода|Свободният]] човек не е [[завист]]лив – той охотно признава великото и възвишеното и се радва, че го има.||| Ein freier Mensch ist nicht neidisch.}} |
|||
* ''Своята [[съдба]] трябва да я избираме свободно, а също да я понасяме и да я осъществяваме.'' |
|||
* ''Скуката у нас се чувства като у дома си.'' |
|||
* ''Совата на Минерва излита едва с настъпването на здрача.'' |
|||
* ''Срамът… е начало на гнева срещу това, което не би трябвало да бъде.'' |
|||
* ''…Срамът… представлява зачатъчен, не рязко изразен [[гняв]] на човека срещу самия себе си, понеже той (гневът) съдържа в себе си реакция на съпротивата на моето собствено проявление срещу това, което съм длъжен и искам да бъда…'' |
|||
* ''Сред всички задължения към другите най-първото е правдивостта и в думите, и в делата.'' |
|||
* ''Сред всички като цяло безнравствени отношения – отношенията към децата като към роби е най-безнравствено.'' |
|||
{{цитат|Сутрешното четене на [[вестници]] е своего рода реалистична сутрешна молитва.||| Das Zeitungslesen des Morgens ist eine Art von realistischem Morgensegen.}} |
|||
* ''[[Тайна]]та на [[щастие]]то се изразява в способността да излизаш извън сферата на собственото "аз".'' |
|||
* ''…Такава празнина, като [[добро]] заради самото добро, въобще няма място в живата дейност.'' |
|||
* ''Тактичността и деликатността се изразяват в това да не говориш за неща, каквито обкръжаващите условия не позволяват.'' |
|||
* ''Твърдоглавият упорства в своята воля само затова, защото това е неговата воля; той упорства в нея без разумно основание, т.е. без неговата воля да представлява нещо, имащо всеобща ценност.'' |
|||
* ''У скритата и затворена в началото същност на [[вселена]]та няма [[сила]], която би могла да противостои на дерзанието на [[знание|познанието]]; тя трябва да се разкрие пред нас, да покаже своите богатства и своите глъбини и да му позволи да им се наслаждава.'' |
|||
{{цитат|Хубавото е проявление на идеята чрез чувствено среда (камък, цвят, звук, свързан говор), реалността на идеята под формата на ограничен вид.|||Das Schöne ist das Scheinen der Idee durch ein sinnliches Medium (Stein, Farbe, Ton, gebundene Rede), die Wirklichkeit der Idee in der Form begrenzter Erscheinung.}} |
|||
* ''[[Чест]]та на човека се изразява в това, че по отношение на удовлетворяване на своите потребности той да зависи само от своето трудолюбие, от своето поведение и от своя ум.'' |
|||
{{цитат|[[Човек]] е това, което трябва да бъде едно човешко същество чрез [[образование]].|||Der Mensch ist, was er als Mensch sein soll, erst durch Bildung.}} |
|||
* ''Човек не е станал все още добродетелен с това, че е извършил една или друга, нравствена постъпка; той е добродетелен, когато това поведение е постоянна черта в характера му.'' |
|||
* ''Човек с истински характер е този, който от една страна си поставя съществено съдържателни цели, а от друга твърдо се придържа към тези цели, понеже неговата индивидуалност би загубила своята същност, ако той бъде принуден да се откаже от тях.'' |
|||
* ''Човек се възпитава за свобода.'' |
|||
* ''Човек трябва да уважава самия себе си и да счита себе си достоен за най-висшето. Той не бива в своите помисли да преувеличава величието и мъжеството на духа.'' |
|||
* ''Човекът е историческо животно.'' |
|||
* ''Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.'' |
|||
* ''Човекът няма да стане господар на [[природа]]та, докато не стане господар на самия себе си.'' |
|||
* ''Човекът… е принуден да се бори с необходимостта, установена от природата. Негов нравствен дълг е да си отвоюва независимост чрез своята дейност и своя разум.'' |
|||
* ''…Човекът с характер е разсъдителен човек, който има пред себе си определена цел и твърдо я преследва.'' |
|||
* ''[[Щастлив]] е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер…'' |
|||
{{сорткат|Хегел, Георг Вилхелм Фридрих}} |
|||
[[Категория:Хора]] |
|||
[[Категория:Философи]] |
|||
[[Категория:Германци]] |
|||
[[af:Georg Hegel]] |
[[af:Georg Hegel]] |
Версия от 05:02, 9 юли 2012
Георг Вилхелм Фридрих Хегел | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия | |
Творби в Проект Гутенберг |
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 1831) е немски философ, един от представителите на класическия немски идеализъм.
- Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна.
- …Ако волята се хваща само за дреболии, само за безсъдържателни неща, то тя се превръща в упорство. Това последното има само форма на характер, но не и такова съдържание.
- Ако казват истината само за да настояват на своето, без оглед на бъдещия успех, то това е вече излишно, защото истината е необходима не за да се изказват за работата, а за да я свършат.
- Ако фактите противоречат на моята теория, толкова по-зле за фактите. — така Хегел отвърнал веднъж на забележката, че неговите теории не се съгласуват с фактите.
- Ако човекът прави своя цел нещо суетно, тоест несъществено и дребно, то в това е заложен не интерес към делото, а към самия себе си…
- Благоразумието предполага, че собствената полза не се разглежда като цел на моралното поведение, въпреки че може да бъде и негово следствие.
- …Благоразумието се изразява в това да не се разрушава благоразположението на другите и да се съхранява заради него самото.
- Бракът е правова любов; при такова определение от последната се изключва всичко, което е преходно в нея, капризно и субективно.
- В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята.
- В религията на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.
- …Вдъхновението… не е нещо друго, а това, че намиращият се в състояние на вдъхновение е изцяло погълнат от предмета, изцяло навлязъл в него и не се успокоява, докато не намери напълно съответстваща художествена форма и не и даде последната резка, не я доведе до съвършенство.
- Вежливостта е знак за благосклонност и готовност към услуги, особено по отношение към тези, с които все още не сме в близки отношения на запознанство или дружба.
- Връзката между две лица от различен пол, наричана брак, не е просто естествено, животинско свързване, нито просто граждански договор, а преди всичко морален съюз, който възниква на основата на взаимната любов и доверие и превръща съпрузите в едно лице.
- Всеки иска да бъде по-добър от обкръжаващия го свят и дори счита себе си за по-добър от него. Този, който в действителност е по-добър, просто изразява този свят по-добре от другите.
- Всички действително световно-исторически събития се случват два пъти: първият път във вид на голяма трагедия, а втория – във вид на жалък фарс. — тази мисъл понякога погрешно се приписа на Карл Маркс, но той само я цитира в своите трудове
- Alle großen weltgeschichtlichen Vorgänge ereignen sich zweimal: Das eine Mal als Tragödie, das andere Mal als Farce.
- Всяка индивидуалност трябва да управлява като аристократ, като независима и разчитаща само на себе си личност.
- Всяко художествено произведение принадлежи на своето време, на своя народ, на своята среда.
- Възпитанието има за цел да направи човека самостоятелно същество, т.е. същество със свободна воля.
- Да бъдеш свой собствен господар и роб изглежда предимство в сравнение с това състояние, в което човек е роб на някой друг.
- Дарбата без гениалност не надвишава особено нивото на голата виртуозност.
- Дружбата се основава на сходства в характерите и интересите в общото съвместно дело, а не на удоволствието, което получаваш от личността на другия.
- Държавата е реалността на моралната идея.
- Der Staat ist die Wirklichkeit der sittlichen Idee.
- Едно от основните определения на принципа на честта е, че никой не трябва със своите постъпки да дава на когото и да било предимство над себе си.
- За да има моята постъпка морална ценност, тя трябва да е свързана с моето убеждение. Аморално е да се прави нещо от страх пред наказанието или за придобиване от другите на добро мнение за себе си
- За да има постъпката морална ценност, необходимо е разбирането, дали тя е справедлива или несправедлива, дали е добра или лоша.
- За този, който сам не е свободен, не са свободни и другите.
- Задълженията на човека се делят на четири вида: 1) задължения към самия себе си; 2) пред семейството; 3) пред държавата и 4) пред другите хора въобще.
- Злото не е нищо друго, а несъответствие между битието и дълга.
- Идеал е всяка действителност в своята най-висша истина.
- Идеята е абсолют, а цялата действителност е само реализация на идеята.
- Die Idee ist das Absolute, und alles Wirkliche ist nur Realisierung der Idee.
- Изкуството има за задача да разкрива истината в чувствена форма.
- Иронията е синтез от абсолютни антитези и затова чрез нея най-сигурно се познава истината.
- Истината е казана на място и на време, когато е послужила за осъществяване на делото.
- Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.
- Истината си пробива път тогава, когато й дойде времето, не по-рано.
- Истинската вежливост трябва да се разглежда именно като дълг, понеже ние като цяло сме длъжни да храним благосклонност към другите.
- Истинската собствена полза се достига само чрез нравствено поведение.
- Истинската същност на любовта изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото "аз" и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.
- Истинското мъжество на просветените народи се състои в готовността към саможертва в името на родината.
- Каквото човек прави, такова е и той.
- Когато човек извършва една или друга нравствена постъпка, то това все още не го прави добродетелен; той е добродетелен едва когато този начин на поведение стане се проявява като постоянна черта на неговия характер.
- Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно.
- Alles was vernünftig ist, ist wirklich, und alles was wirklich ist, ist vernünftig.
- Всичко, което съществува, е разумно.— «Alles was ist, ist vernünftig.» — популярен съкратен вариант на горната фраза
- Който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Който, напротив, иска всичко, той в действителност нищо не иска и нищо не постига.
- Wer etwas Großes will, der muß sich zu beschränken wissen. Wer dagegen alles will, der will in der Tat nichts und bringt es zu nichts.
- Който не гледа на света разумно, на него и светът не гледа разумно.
- Колкото е по-необходимо да притежава сила на волята този, който упорства в достигането на разумна цел, толкова е по-отвратително твърдоглавието…
- Към всеки човек трябва… да се предяви искането да проявява характер. Човекът с характер импонира другите, защото те знаят с кого си имат работа в негово лице.
- Към своите приятели трябва да бъдеш възможно най-малко дотеглив. И най-деликатното – да не искаш от своите приятели услуги.
- Към характера се отнася преди всичко тази формална страна на енергията, с която човек, не давайки да го отклонят от веднъж избрания път, преследва своите цели и интереси, съхранявайки във всички свои действия съгласието със самия себе си.
- Лошият човек може и да счита за нужно да изпълнява своите задължения, но той няма воля да управлява своите склонности и привички.
- Лошият човек следва своите склонности и заради тях забравя своите задължения.
- Майката е гения на детето.
- Die Mutter ist der Genius des Kindes.
- Моралният принцип се отнася предимно към умонастроението или намерението. Но тук същественото е не само намерението, но и постъпката да бъде добра.
- Мъжество спрямо истината — това е първото условие за философското изследване.
- На педантичния моралист трябва да се каже, че съвестта е морален светилник, който озарява добрия път; но когато се отклонят по лошия, него го разбиват.
- Навикът е субективна необходимост.
- Gewohnheit ist eine subjektive Notwendigkeit.
- Навикът прави невидимо това, на което се основава нашето съществуване.
- Наистина вечните произведения на изкуството остават… достъпни и доставят наслада във всички времена и народи.
- Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки.
- Най-сериозната потребност е потребността от познаването на истината.
- Не съществува нищо такова, което не би било средно състояние между битието и нищото.
- Не това, което е, предизвиква у нас чувство за нетърпение и страдание, а това, което не е такова, каквото трябва да бъде.
- Неблагородно е да не се говориш за правдата, когато е уместно тя да бъде казана, защото това унижава и самия тебе, и другите. Не следва обаче да говориш правдата, ако нямаш за това призвание или права.
- Нещо престава да бъде това, което е, когато губи своето качество.
- …Ние сме длъжни да искаме нещо велико, но също така трябва и да умеем да извършим великото; в противен случай това е нищожно желание. Лаврите на едното само желание са сухи листа, които никога не са били зелени.
- Нито един човек не може да бъде герой за своя лакей. Не защото героят не е герой, а защото лакеят е само лакей.
- Нищо велико на този свят, не се извършва без страст.
- Нравствеността – това е разумът на волята.
- Нравствеността трябва да се проявява във формата на красота…
- Нравственото – това е подчинение на свободата…
- Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога и на нищо не се научават от историята…
- Was die Erfahrung aber und die Geschichte lehren, ist dieses, daß Völker und Regierungen niemals etwas aus der Geschichte gelernt…
- Отговорът на въпросите, които философията оставя без отговор, е, че те трябва да бъдат поставени по друг начин.
- По отношение на нравствеността са верни единствено следните слова на древните мъдреци: да бъдеш нравствен означава да живееш съгласно нравите на своята страна…
- По-добре е никога да не си притежавал, отколкото да си загубил.
- Помощта не бива да се извършва против волята на този, комуто се помага.
- Понеже бракът включва в себе си елементът на чувствата, то той не е абсолютен, а неустойчив и съдържа възможността за разтрогване. Но законодателствата трябва във висша степен да затрудняват използването на подобна възможност и да опазват правото на нравственост срещу каприза.
- Постепенната отмяна на робството е по-добра от внезапната.
- Противоречието е търсене на смисъл отвъд границите на разума.
- Der Widerspruch ist das Erheben der Vernunft über die Beschränkungen des Verstandes.
- Противоречието е, което движи света напред.
- Was überhaupt die Welt bewegt, das ist der Widerspruch.
- Противоречието води напред. — популярен вариант на горната фраза
- Първите отношения, в които по необходимост индивидът влиза с другите, това са семейните отношения. Тези отношения наистина имат и правна страна, но тя е изцяло подчинена на моралната страна, на принципа на любовта и доверието.
- В началото най-важно е майчиното възпитание, защото нравствеността трябва да се насади у детето като чувство.
- Разумът може да се образова без сърцето, а сърцето – без разум; съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.
- Речта е изключително силно средство, но трябва да имаш много ум, за да го ползваш.
- Само един човек ме разбра; а и той честно казано не ме разбра както трябва.
- Само чрез осъществяването на велики цели човек намира в себе си великия характер, правещ го за другите мек…
- Самото време е вечно в своето понятие… Няма вечност. Не е имало вечност, вечността е.
- Световната история е напредък в осъзнаването на свободата.
- Weltgeschichte ist der Fortschritt im Bewußtsein der Freiheit.
- …Свободният човек не е завистлив – той охотно признава великото и възвишеното и се радва, че го има.
- Ein freier Mensch ist nicht neidisch.
- Своята съдба трябва да я избираме свободно, а също да я понасяме и да я осъществяваме.
- Скуката у нас се чувства като у дома си.
- Совата на Минерва излита едва с настъпването на здрача.
- Срамът… е начало на гнева срещу това, което не би трябвало да бъде.
- …Срамът… представлява зачатъчен, не рязко изразен гняв на човека срещу самия себе си, понеже той (гневът) съдържа в себе си реакция на съпротивата на моето собствено проявление срещу това, което съм длъжен и искам да бъда…
- Сред всички задължения към другите най-първото е правдивостта и в думите, и в делата.
- Сред всички като цяло безнравствени отношения – отношенията към децата като към роби е най-безнравствено.
- Сутрешното четене на вестници е своего рода реалистична сутрешна молитва.
- Das Zeitungslesen des Morgens ist eine Art von realistischem Morgensegen.
- …Такава празнина, като добро заради самото добро, въобще няма място в живата дейност.
- Тактичността и деликатността се изразяват в това да не говориш за неща, каквито обкръжаващите условия не позволяват.
- Твърдоглавият упорства в своята воля само затова, защото това е неговата воля; той упорства в нея без разумно основание, т.е. без неговата воля да представлява нещо, имащо всеобща ценност.
- У скритата и затворена в началото същност на вселената няма сила, която би могла да противостои на дерзанието на познанието; тя трябва да се разкрие пред нас, да покаже своите богатства и своите глъбини и да му позволи да им се наслаждава.
- Хубавото е проявление на идеята чрез чувствено среда (камък, цвят, звук, свързан говор), реалността на идеята под формата на ограничен вид.
- Das Schöne ist das Scheinen der Idee durch ein sinnliches Medium (Stein, Farbe, Ton, gebundene Rede), die Wirklichkeit der Idee in der Form begrenzter Erscheinung.
- Честта на човека се изразява в това, че по отношение на удовлетворяване на своите потребности той да зависи само от своето трудолюбие, от своето поведение и от своя ум.
- Човек е това, което трябва да бъде едно човешко същество чрез образование.
- Der Mensch ist, was er als Mensch sein soll, erst durch Bildung.
- Човек не е станал все още добродетелен с това, че е извършил една или друга, нравствена постъпка; той е добродетелен, когато това поведение е постоянна черта в характера му.
- Човек с истински характер е този, който от една страна си поставя съществено съдържателни цели, а от друга твърдо се придържа към тези цели, понеже неговата индивидуалност би загубила своята същност, ако той бъде принуден да се откаже от тях.
- Човек се възпитава за свобода.
- Човек трябва да уважава самия себе си и да счита себе си достоен за най-висшето. Той не бива в своите помисли да преувеличава величието и мъжеството на духа.
- Човекът е историческо животно.
- Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.
- Човекът няма да стане господар на природата, докато не стане господар на самия себе си.
- Човекът… е принуден да се бори с необходимостта, установена от природата. Негов нравствен дълг е да си отвоюва независимост чрез своята дейност и своя разум.
- …Човекът с характер е разсъдителен човек, който има пред себе си определена цел и твърдо я преследва.
- Щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер…