Ричард Бах: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 11: Ред 11:


* ''Един от начините да избереш [[бъдеще]] е като вярваш, че то е неизбежно.'' ("Едно")
* ''Един от начините да избереш [[бъдеще]] е като вярваш, че то е неизбежно.'' ("Едно")


* ''Единствената [[реалност]] е [[Любов]]та.'' ("Едно")




Ред 19: Ред 22:




* ''За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш.'' ("Мост през вечността")
* ''Колко [[живот]]а има вьв Вселената? Един.'' ("Едно")




* ''Колко [[живот]]а има вьв Вселената? Един.'' ("Едно")
* ''Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам [[работа]].''




* ''Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече [[знание|познания]] постигаме, толкова по-вероятно е да живеем [[самота|сами]].'' ("Мост през вечността")
* ''[[Зло|Лошите]] неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!'' ("Едно")




* ''Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам [[работа]].''
* ''Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А [[приятел]]ите винаги се срещат след даден период от [[време]].''




* ''[[Зло|Лошите]] неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!'' ("Едно")
* ''[[Спор]]ѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.''




* ''Мерило за [[невежество]]то ти е степента, в която вярваш в неправдата и [[трагедия]]та. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.'' ("Илюзии")
* ''Ужасно е [[чувство]]то за [[провал]], когато се откажем от това, в което сме [[увереност|вярвали]], но още по-лошо е, когато [[идеи]]те, с които сме живели, се окажат погрешни.'' ("Едно")




* ''На човек никога не му се дава [[желание]], без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.'' ("Мост през вечността")
* ''Човек поверява [[живот]]а си на това, в което [[увереност|вярва]].'' ("Едно")




* ''Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А [[приятел]]ите винаги се срещат след даден период от [[време]].''
* ''Мерило за [[невежество]]то ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.'' ("Илюзии")




* ''Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.'' ("Едно")
* ''Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
:''Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.''
:''— Пропускаш нещо. Как го правя?''
:''— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.''
:''— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.''
:''Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.''
:''— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.'' ("Илюзии")




* ''Ние създаваме нашата собствена [[действителност]].'' ("Едно")
* ''За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш.'' ("Мост през вечността")




* ''[[Спор]]ѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.''
* ''Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече [[знание|познания]] постигаме, толкова по-вероятно е да живеем [[самота|сами]].'' ("Мост през вечността")


* ''На човек никога не му се дава [[желание]], без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.'' ("Мост през вечността")




Ред 67: Ред 61:




* ''Ужасно е [[чувство]]то за [[провал]], когато се откажем от това, в което сме [[увереност|вярвали]], но още по-лошо е, когато [[идеи]]те, с които сме живели, се окажат погрешни.'' ("Едно")
* ''[[Еволюция]]та бе направила [[цивилизация]]та управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от [[разум]]а и я положи в ръцете на [[любов]]та.'' ("Едно")




* ''Човек поверява [[живот]]а си на това, в което [[увереност|вярва]].'' ("Едно")
* ''Ние създаваме нашата собствена [[действителност]].'' ("Едно")




* ''Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
* ''Единствената [[реалност]] е [[Любов]]та.'' ("Едно")
:''Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.''
:''— Пропускаш нещо. Как го правя?''
:''— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.''
:''— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.''
:''Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.''
:''— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.'' ("Илюзии")




* ''[[Еволюция]]та бе направила [[цивилизация]]та управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от [[разум]]а и я положи в ръцете на [[любов]]та.'' ("Едно")
* ''Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.'' ("Едно")





Версия от 20:03, 31 март 2012

Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Ричард Бах

Ричард Бах (англ.Richard Bach, р.1936 в щата Илиноис) е американски писател на научна фантастика, пряк потомък на немския композитор Йохан Себастиян Бах.


  • Всичко, казано дотук, може да е погрешно.


  • Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може. ("Едно")


  • Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно. ("Едно")



  • Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си! ("Илюзии")


  • За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да е, трябва да започнеш с съзнанието, че вече си пристигнал.


  • За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш. ("Мост през вечността")


  • Колко живота има вьв Вселената? Един. ("Едно")


  • Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами. ("Мост през вечността")


  • Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.


  • Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо! ("Едно")


  • Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда. ("Илюзии")


  • На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи. ("Мост през вечността")


  • Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.


  • Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА. ("Едно")



  • Спорѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.


  • Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба. ("Мост през вечността")


  • Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност. ("Мост през вечността")




  • Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.
— Пропускаш нещо. Как го правя?
— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.
— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.
Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.
— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение. ("Илюзии")


  • Еволюцията бе направила цивилизацията управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в ръцете на любовта. ("Едно")


  • Слънцето къпеше пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия. ("Едно")