Разлика между версии на „Константин Гълъбов“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м
 
{{автор
| Име = Константин Гълъбов
| Цвят =
| Снимка = Kgalabov.jpg
| Уикипедия = Константин Гълъбов
| Общомедия = Category: Konstantin Galabov
| Уикиизточник =
| Gutenberg =
| Perseus =
| DominioPu =
| DomiPubli =
| Cervantes =
| EbooksG =
}}
'''Проф. д-р Константин Гълъбов''' (1892-1980) е български учен-филолог, писател и публицист. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, на критика, есеистика, стихове, разкази, повести, хумористичен роман, спомени.
== За него ==
''"В бр. 29 от 2 май 1926 г. Константин Гълъбов публикува първия манифест на кръга "Стрелец", озаглавен "На Велика Сряда". И първото нещо, което прави впечатление, е силната междутекстова обвързаност на този текст с поезията на Христо Ботев. Кое е това нещо, което толкова силно отпраща към такава връзка? Това, което е най-очевидно - Гълъбов използва комуникативния модел на Ботев - задушевния разговор между майка и син... Но той ни е оставил още един ключ за разбирането на този манифест. Той ни е оставил още една препратка към конкретно Ботево стихотворение. Майката в неговия текст е с черна забрадка и това веднага ни напомня за образа на родината - "черна робиня" от стихотворението "Обесването на Васил Левски".''
:: "Гълъбов versus Ботев. Идеята[[Идея]]та за родното", Иван Христов, Електронно списание LiterNet, 01.05.2009.
 
''"В родината на спомените се утаяват дългите вечери с [[приятел]]ските разговори, бохемският [[живот]], духовното безпокойство на едно изключително поколение, съчетало строгостта на немскоезичната [[мисъл|мисловна]] [[култура]] с хедонистичната чувствителност на балканския човек. "Не съм срещал други такива добри пиячи както Гео Милев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов - спонтанно признава К. Кръстев, чиято [[интелигентност]] и [[оратор]]ско [[красноречие]] да растат така пропорционално с алкохолното градиране. Разбира се, тук никога не настъпваха алкохолни състояния, всичко беше с културна мяра и изисканост. Основната интонация беше интелигентският хумор и веселието, размяната или водопадът от идеи и замисли." Като продължение на преживяното и споделеното на тези срещи се явява многообразната обществено-културна деятелност на "стрелците". "От името на "Стрелец" - припомня си Д. Пантелеев - се самоиздаваха книги, уреждаха се шумно литературни четения в София, Варна, Стара Загора, Казанлък и Ямбол, във всеки брой се печатаха стихотворения, разкази, теоретични и критични статии върху проблемите на нашата литература както от членовете на кръга "Стрелец", така и от негови приятели. И то по апостолски - без хонорари."''
23 650

редакции

Навигация