Фридрих Ницше: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17: Ред 17:




* „Amor fati (любов към [[съдба]]та) — това е моята най-съкровена природа.
* ''Amor fati (любов към [[съдба]]та) — това е моята най-съкровена природа.''
* „Аз ви уча за Свръхчовека: [[Човек]] е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. — из "Тъй рече Заратустра"
* ''Аз ви уча за Свръхчовека: [[Човек]] е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.'' — из "Тъй рече Заратустра"
* „Аз не съм човек, а динамит“ (Ich bin kein Mensch, sondern Dynamit!)
* ''Аз не съм човек, а динамит'' (Ich bin kein Mensch, sondern Dynamit!)
* „Аз обичам този, който иска да твори, надмогвайки себе си, и така погива.
* ''Аз обичам този, който иска да твори, надмогвайки себе си, и така погива.''
* „Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.
* ''Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.''
* „Безгрижни, насмешливи, насилствени — тъй ни иска нас мъдростта: тя е жена и обича само воина.
* ''Безгрижни, насмешливи, насилствени — тъй ни иска нас мъдростта: тя е жена и обича само воина.''
* „Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.
* ''Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.''
* „Бъдете предпазливи с всички живописни хора! Животът ми е бил най-лек, когато е изисквал от мен най-трудни неща.
* ''Бъдете предпазливи с всички живописни хора! Животът ми е бил най-лек, когато е изисквал от мен най-трудни неща.''
* „В мирни условия войнственият човек напада сам себе си.
* ''В мирни условия войнственият човек напада сам себе си.''
* „Вас аз съветвам не да работите, а да се биете. Вас аз съветвам не за мир, а за победа!
* ''Вас аз съветвам не да работите, а да се биете. Вас аз съветвам не за мир, а за победа!''
* „Веднъж завинаги искам да не знам много — Мъдростта слага граници и на познанието.
* ''Веднъж завинаги искам да не знам много — Мъдростта слага граници и на познанието.''
* [[Войната]] и [[смелост]]та са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.
* ''[[Войната]] и [[смелост]]та са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.''
* „Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.
* ''Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.''
* „Да разбираш всичко, значи да презираш всичко. (Tout comprende, c'est tout mepriser)
* ''Да разбираш всичко, значи да презираш всичко.'' (Tout comprende, c'est tout mepriser)
* „Да станеш сериозен мъж: това означава да откриеш отново сериозността, която като дете си влагал в играта.
* ''Да станеш сериозен мъж: това означава да откриеш отново сериозността, която като дете си влагал в играта.''
* „Да страдаш от самота, не е естествен протест — лично аз много често съм бил сполетяван от «множеството», от липсата на «самота»…“
* ''Да страдаш от самота, не е естествен протест — лично аз много често съм бил сполетяван от «множеството», от липсата на «самота»…''
* [[Държава]] се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: «Аз, държавата, съм народът».
* ''[[Държава]] се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: «Аз, държавата, съм народът».''
* „Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника, а това е творецът.
* ''Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника, а това е творецът.''
* „Жесток ли съм? Но аз казвам - което пада, то трябва дори да се блъсне! Всичко днешно пада, срива се - кой би желал да го задържи! А аз - аз искам и да го блъсна! Познавате ли сладострастието, което търкаля камъни в тъмните бездни? — ''из "Тъй рече Заратустра"''
* ''Жесток ли съм? Но аз казвам - което пада, то трябва дори да се блъсне! Всичко днешно пада, срива се - кой би желал да го задържи! А аз - аз искам и да го блъсна! Познавате ли сладострастието, което търкаля камъни в тъмните бездни?'' — ''из "Тъй рече Заратустра"''
* „За да живееш в самота, трябва да си животно…, или [[бог]].
* ''За да живееш в самота, трябва да си животно…, или [[бог]].''
* „За художниците, за гениите опасността се крие в [[жена]]та.
* ''За художниците, за гениите опасността се крие в [[жена]]та.''
* „Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена да настине? — Имам предвид случай, когато е гола.
* ''Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена да настине? — Имам предвид случай, когато е гола.''
* „Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да не се срамувате от себе си!
* ''Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да не се срамувате от себе си!''
* „И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае…“
* ''И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае…''
* „Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.
* ''Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.''
* „Имаш ли своето «защо?» в живота, ще можеш да понесеш почти всяко «как?».
* ''Имаш ли своето «защо?» в живота, ще можеш да понесеш почти всяко «как?».''
* „Когато нещо се изясни, то престава да ни интересува. Какво е искал да каже онзи бог, който е съветвал: „Познай себе си!” Дали това е означавало: „Престани да се интересуваш от себе си! Стани обективен!” А Сократ? А „човекът на науката”?
* ''Когато нещо се изясни, то престава да ни интересува. Какво е искал да каже онзи бог, който е съветвал: ''Познай себе си!” Дали това е означавало: ''Престани да се интересуваш от себе си! Стани обективен!” А Сократ? А ''човекът на науката”?''
* „Кое е по-вредно от всеки порок? Да се съчуства на слабите и сакатите — Християнството!
* ''Кое е по-вредно от всеки порок? Да се съчуства на слабите и сакатите — Християнството!''
* „Което пада, трябва дори да се блъсне! — ''из "Тъй рече Заратустра"''
* ''Което пада, трябва дори да се блъсне!'' — ''из "Тъй рече Заратустра"''
* „Кой може да направи нещо велико, ако не чувства сила и воля да причини голяма болка?
* ''Кой може да направи нещо велико, ако не чувства сила и воля да причини голяма болка?''
* „Който не умее да лъже, той не знае що е [[истина]]!
* ''Който не умее да лъже, той не знае що е [[истина]]!''
* „Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова.
* ''Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова.''
* „Който се възмогне на най-високите планини, той се смее на всички трагически игри и истински трагедии в живота.
* ''Който се възмогне на най-високите планини, той се смее на всички трагически игри и истински трагедии в живота.''
* „Колко са високи кулите на града разбираш, едва когато излезеш от него."
* ''Колко са високи кулите на града разбираш, едва когато излезеш от него."
* „Корупцията е другото име за есенното време на един народ.
* ''Корупцията е другото име за есенното време на един народ.''
* [[Красота]]та е работа на малцина. ''(Pulchrum est paucorum hominum)''
* ''[[Красота]]та е работа на малцина.'' ''(Pulchrum est paucorum hominum)''
* „Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено 'Его'.
* ''Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено 'Его'.''
* „Любовта към ''едно'' нещо е варварство: защото тя е за сметка на всичко останало. Дори и любовта към бога.
* ''Любовта към ''едно'' нещо е варварство: защото тя е за сметка на всичко останало. Дори и любовта към бога.''
* „Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата.
* ''Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата.''
* „Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.
* ''Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.''
* „Не разбирам, защо трябва да злословим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.
* ''Не разбирам, защо трябва да злословим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.''
* „Не само разумът на хилядолетията - а също и тяхното безумие избухва у вас. Опасно е да бъдеш [[наследство|наследник]]. — ''из „Тъй рече Заратустра“''
* ''Не само разумът на хилядолетията - а също и тяхното безумие избухва у вас. Опасно е да бъдеш [[наследство|наследник]].'' — ''из ''Тъй рече Заратустра''''
* „Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй — Угризенията на съвестта са порок.
* ''Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй — Угризенията на съвестта са порок.''
* „Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.
* ''Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.''
* „Нека гинат слабите и уродливите! Трябва дори да им се помага да гинат.
* ''Нека гинат слабите и уродливите! Трябва дори да им се помага да гинат.''
* „Ние можем да наречем всяка [[истина]] грешна, ако не е придружена с поне една целувка.
* ''Ние можем да наречем всяка [[истина]] грешна, ако не е придружена с поне една целувка.''
* „Някои пауни скриват пред очите на всички паунските си опашки – и наричат това гордост.
* ''Някои пауни скриват пред очите на всички паунските си опашки – и наричат това гордост.''
* ''Обвързано сърце – свободен ум''. Ако човек обвърже и отдаде сърцети си, може да даде на ума си много свободи: вече казах това веднъж. Но не ми повярваха, освен тези, които вече сами не го знаят.
* ''"Обвързано сърце – свободен ум." Ако човек обвърже и отдаде сърцети си, може да даде на ума си много свободи: вече казах това веднъж. Но не ми повярваха, освен тези, които вече сами не го знаят.''
* „От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв за да разбереш, че кръвта е дух!
* ''От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв за да разбереш, че кръвта е дух!''
* „От нашите най-добри врагове ние не искаме да бъдем щадени, а също не и от ония, които от душа обичаме.
* ''От нашите най-добри врагове ние не искаме да бъдем щадени, а също не и от ония, които от душа обичаме.''
* „Отровата, погубваща слабите натури, е храна за силния и той дори не я нарича отрова.
* ''Отровата, погубваща слабите натури, е храна за силния и той дори не я нарича отрова.''
* „По-добре в лапите на разбойник, отколкото в ръцете на разгулна жена.
* ''По-добре в лапите на разбойник, отколкото в ръцете на разгулна жена.''
* „Преоценка на всички ценности!
* ''Преоценка на всички ценности!''
* „При [[жена]] ли отиваш? Не забравяй камшика!
* ''При [[жена]] ли отиваш? Не забравяй камшика!''
* „При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел.
* ''При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел.''
* „Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие.
* ''Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие.''
* „Пушенето и пиенето са първоначално само част от изявата на младите хора, а едва по-късно се превръщат в навик.
* ''Пушенето и пиенето са първоначално само част от изявата на младите хора, а едва по-късно се превръщат в навик.''
* [[Религия|Религиозният]] човек мисли само за себе си.
* ''[[Религия|Религиозният]] човек мисли само за себе си.''
* „Рядко се прибързва само веднъж. Първият път обикновено се прави нещо в повече… Затова обиновено се предприема още едно прибързване — и в него се върши нещо по-малко…“
* ''Рядко се прибързва само веднъж. Първият път обикновено се прави нещо в повече… Затова обиновено се предприема още едно прибързване — и в него се върши нещо по-малко…''
* „Сам да приемаш себе си като [[съдба]], да не искаш нищо друго — в подобни състояния това е просто висш разум.
* ''Сам да приемаш себе си като [[съдба]], да не искаш нищо друго — в подобни състояния това е просто висш разум.''
* „Само извървените [[мисъл|мисли]] са ценни!
* ''Само извървените [[мисъл|мисли]] са ценни!''
* „Страдание и немощ — това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият.
* ''Страдание и немощ — това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият.''
* „Съвременният човек страда от отслабване на [[личност]]та.
* ''Съвременният човек страда от отслабване на [[личност]]та.''
* „Там, където не може да [[любов|обича]], човек трябва да отмине! — из "Тъй рече Заратустра"
* ''Там, където не може да [[любов|обича]], човек трябва да отмине!'' — из "Тъй рече Заратустра"
* „Ти, Велико светило! Какво би било твоето щастие да нямаше ония на които светиш! — из „Тъй рече Заратустра“
* ''Ти, Велико светило! Какво би било твоето щастие да нямаше ония на които светиш!'' — из ''Тъй рече Заратустра''
* „Тъй живеете живота на повиновението и на войната. Що значи дълъг живот! Кой войн иска да бъде пощаден!
* ''Тъй живеете живота на повиновението и на войната. Що значи дълъг живот! Кой войн иска да бъде пощаден!''
* [[Философия]]та не стига на народа. На народа му трябва святост. — (la philosophie ne suffit pas au grand nombre. Il lui faut la saintete.)
* ''[[Философия]]та не стига на народа. На народа му трябва святост.'' — (la philosophie ne suffit pas au grand nombre. Il lui faut la saintete.)
* „Формулата ми за човешкото величие е amor fati: Не можеш да искаш да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността.
* ''Формулата ми за човешкото величие е amor fati: Не можеш да искаш да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността.''
* „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. — из „Тъй рече Заратустра“
* ''Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.'' — из ''Тъй рече Заратустра''
* „Човекът започва там, където свършва [[държава]]та.
* ''Човекът започва там, където свършва [[държава]]та.''


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 09:25, 29 февруари 2012

Фридрих Ницше (18441900) е немски философ-идеалист, класически филолог и писател.


  • Amor fati (любов към съдбата) — това е моята най-съкровена природа.
  • Аз ви уча за Свръхчовека: Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. — из "Тъй рече Заратустра"
  • Аз не съм човек, а динамит (Ich bin kein Mensch, sondern Dynamit!)
  • Аз обичам този, който иска да твори, надмогвайки себе си, и така погива.
  • Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.
  • Безгрижни, насмешливи, насилствени — тъй ни иска нас мъдростта: тя е жена и обича само воина.
  • Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.
  • Бъдете предпазливи с всички живописни хора! Животът ми е бил най-лек, когато е изисквал от мен най-трудни неща.
  • В мирни условия войнственият човек напада сам себе си.
  • Вас аз съветвам не да работите, а да се биете. Вас аз съветвам не за мир, а за победа!
  • Веднъж завинаги искам да не знам много — Мъдростта слага граници и на познанието.
  • Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.
  • Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.
  • Да разбираш всичко, значи да презираш всичко. (Tout comprende, c'est tout mepriser)
  • Да станеш сериозен мъж: това означава да откриеш отново сериозността, която като дете си влагал в играта.
  • Да страдаш от самота, не е естествен протест — лично аз много често съм бил сполетяван от «множеството», от липсата на «самота»…
  • Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: «Аз, държавата, съм народът».
  • Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника, а това е творецът.
  • Жесток ли съм? Но аз казвам - което пада, то трябва дори да се блъсне! Всичко днешно пада, срива се - кой би желал да го задържи! А аз - аз искам и да го блъсна! Познавате ли сладострастието, което търкаля камъни в тъмните бездни?из "Тъй рече Заратустра"
  • За да живееш в самота, трябва да си животно…, или бог.
  • За художниците, за гениите опасността се крие в жената.
  • Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена да настине? — Имам предвид случай, когато е гола.
  • Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да не се срамувате от себе си!
  • И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае…
  • Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.
  • Имаш ли своето «защо?» в живота, ще можеш да понесеш почти всяко «как?».
  • Когато нещо се изясни, то престава да ни интересува. Какво е искал да каже онзи бог, който е съветвал: Познай себе си!” Дали това е означавало: Престани да се интересуваш от себе си! Стани обективен!” А Сократ? А човекът на науката”?
  • Кое е по-вредно от всеки порок? Да се съчуства на слабите и сакатите — Християнството!
  • Което пада, трябва дори да се блъсне!из "Тъй рече Заратустра"
  • Кой може да направи нещо велико, ако не чувства сила и воля да причини голяма болка?
  • Който не умее да лъже, той не знае що е истина!
  • Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова.
  • Който се възмогне на най-високите планини, той се смее на всички трагически игри и истински трагедии в живота.
  • Колко са високи кулите на града разбираш, едва когато излезеш от него."
  • Корупцията е другото име за есенното време на един народ.
  • Красотата е работа на малцина. (Pulchrum est paucorum hominum)
  • Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено 'Его'.
  • Любовта към едно нещо е варварство: защото тя е за сметка на всичко останало. Дори и любовта към бога.
  • Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата.
  • Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.
  • Не разбирам, защо трябва да злословим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.
  • Не само разумът на хилядолетията - а също и тяхното безумие избухва у вас. Опасно е да бъдеш наследник.из Тъй рече Заратустра'
  • Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй — Угризенията на съвестта са порок.
  • Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.
  • Нека гинат слабите и уродливите! Трябва дори да им се помага да гинат.
  • Ние можем да наречем всяка истина грешна, ако не е придружена с поне една целувка.
  • Някои пауни скриват пред очите на всички паунските си опашки – и наричат това гордост.
  • "Обвързано сърце – свободен ум." Ако човек обвърже и отдаде сърцети си, може да даде на ума си много свободи: вече казах това веднъж. Но не ми повярваха, освен тези, които вече сами не го знаят.
  • От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв за да разбереш, че кръвта е дух!
  • От нашите най-добри врагове ние не искаме да бъдем щадени, а също не и от ония, които от душа обичаме.
  • Отровата, погубваща слабите натури, е храна за силния и той дори не я нарича отрова.
  • По-добре в лапите на разбойник, отколкото в ръцете на разгулна жена.
  • Преоценка на всички ценности!
  • При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!
  • При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел.
  • Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие.
  • Пушенето и пиенето са първоначално само част от изявата на младите хора, а едва по-късно се превръщат в навик.
  • Религиозният човек мисли само за себе си.
  • Рядко се прибързва само веднъж. Първият път обикновено се прави нещо в повече… Затова обиновено се предприема още едно прибързване — и в него се върши нещо по-малко…
  • Сам да приемаш себе си като съдба, да не искаш нищо друго — в подобни състояния това е просто висш разум.
  • Само извървените мисли са ценни!
  • Страдание и немощ — това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият.
  • Съвременният човек страда от отслабване на личността.
  • Там, където не може да обича, човек трябва да отмине! — из "Тъй рече Заратустра"
  • Ти, Велико светило! Какво би било твоето щастие да нямаше ония на които светиш! — из Тъй рече Заратустра
  • Тъй живеете живота на повиновението и на войната. Що значи дълъг живот! Кой войн иска да бъде пощаден!
  • Философията не стига на народа. На народа му трябва святост. — (la philosophie ne suffit pas au grand nombre. Il lui faut la saintete.)
  • Формулата ми за човешкото величие е amor fati: Не можеш да искаш да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността.
  • Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. — из Тъй рече Заратустра
  • Човекът започва там, където свършва държавата.

Външни препратки