Салустий: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
AnankeBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: ca:Gai Sal·lusti Crisp
Ред 75: Ред 75:
[[Категория:Римляни]]
[[Категория:Римляни]]


[[ca:Gai Sal·lusti Crisp]]
[[de:Sallust]]
[[de:Sallust]]
[[en:Sallust]]
[[en:Sallust]]

Версия от 21:19, 28 февруари 2012

Гай Салустий Крисп (лат. Gaius Sallustius Crispus, 86-35 г.пр.н.е.) е римски политик и историк.


  • Всеки е ковач на своето щастие.
    Faber est suae quisque fortunae.
  • Мислѝ като човек на действието, действай като човек на мисълта.
  • Делата са по-важни от думите.
  • Думите ги съпоставят с делата.
  • Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом.
  • При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада. — Bellum Iugurthinum, X.6
    Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.
  • Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.
    Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.
  • В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.
  • По пътя на мъжеството се отправят към славата.
  • Всяка войната е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.
  • Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.
  • Нуждата прави дори страхливите смели.
  • Този, който се гневи за всичко, се гневи за едното нищо.
  • Кой е по-голям приятел, ако не брат на брата?
  • Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба. — Bellum Catalinae, XX.4
    Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.
  • Всеки се нуждае от помощта на друг човек.
    Alter alterius auxilii eget.
  • Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на признателността.
  • По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.
  • Хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото.
  • Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота. — Bellum Catalinae, XXXIII.5
    At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.
  • Малко хора искат свобода, повечето искат само господари. — Histories, iv.69.18
    Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.
  • Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват живота си без образование и възпитание - като просяците; при това - въпреки природата - тялото им служи за наслаждение, а душата им е само в тягост.
  • За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.
  • Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо. — из "Югуртинската война"
  • Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта… Водач и повелител в живота на хората е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.— из "Югуртинската война"
  • Капризите на случая управляват този свят.