Макс Фриш: Разлика между версии

Макс Фриш
Вижте също
	Материали в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:39, 16 февруари 2012

Макс Фриш (нем Max Frisch, 1911-1991) е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект.

Когато ви се стори, че вече познавате другия, това всеки път означава край на любовта.

В действителност войната не е нужна на никого, но мнозина се нуждаят от ненавист.

Всеки човек, рано или късно измисля история за себе си, която счита за свой живот.

Да пишеш означава да четеш самия себе си.

Къде започва лъжата? Там, където започваме да си даваме вид, че нямаме тайни. Да бъдеш честен означава да бъдеш самотен.

Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме.

Знам, че не съм безследно изчезналият Щилер. А и никога не съм бил. Кълна се в това, макар и да не знам кой съм в същност...
Из "Щилер"

Има различни начини да се убие човек, или поне душата му, и това убийство няма да открие нито една полиция на света. Понякога е достатъчна само една дума, едно откровение в нужния момент! Достатъчна е дори една усмивка! Покажете ми човека, който не може да бъде унищожен с усмивка или с мълчание. Всички тези убийства, разбира се, се извършват бавно. Повечето хора живо се интересуват от истинските убийства, от явните, доказуемите убийства, понеже по правило ние не виждаме своите ежедневни убийства. А да се разкаже за едно вътрешно убийство е нужно време, много време!
Из "Щилер"

Аз не съм техният Щилер! Какво искат от мен! Аз съм един нещастен, нищожен, незначителен човек, който няма минало, въобще няма никакъв живот. Защо да ги лъжа? Нека ми оставят моята пустота, моята нищожност, моята действителност, защото бягството е невъзможно, а онова, което ми предлагат, е бягство - не свобода, а бягство в една роля. Защо не ме оставят на мира
Из "Щилер"

Тъкмо разочароващите истории, тези без истински край и следователно без истински смисъл, са много по-близки до живота.
Из "Щилер"

Как може човек да докаже кой е в действителност? Аз не мога. Нима сам зная кой съм? Това е най-страшното от всичко, което прозрях в този затвор за следствени: не мога да изразя с думи моята действителност!
Из "Щилер"

Във всяка възраст, с изключение на детската, отминаващото време предизвиква тих ужас.
Из "Щилер"

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Автор
-'''Макс Фриш''' (''Max Frisch'') е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект.
+| Име = Макс Фриш
+| Снимка = Swiss-Commemorative-Coin-2011a-CHF-20-obverse tr.png
+| Уикипядия = Макс Фрищ
+| Общомедия = Category:Max Frisch
+}}
+'''Макс Фриш''' (нем [[w:de:Max Frisch|Max Frisch]], 1911-1991) е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект.
 {{цитат|Когато ви се стори, че вече познавате другия, това всеки път означава край на любовта.|||}}
 {{цитат|В действителност войната не е нужна на никого, но мнозина се нуждаят от ненавист.|||}}
 {{цитат|Всеки човек, рано или късно измисля история за себе си, която счита за свой живот.|||}}
 {{цитат|Да пишеш означава да четеш самия себе си.|||}}
 {{цитат|Къде започва лъжата? Там, където започваме да си даваме вид, че нямаме тайни. Да бъдеш честен означава да бъдеш самотен.|||}}
 {{цитат|Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме.|||}}
 {{цитат|Знам, че не съм безследно изчезналият Щилер. А и никога не съм бил. Кълна се в това, макар и да не знам кой съм в същност...|||Из "Щилер"}}
 {{цитат|Има различни начини да се убие човек, или поне душата му, и това убийство няма да открие нито една полиция на света. Понякога е достатъчна само една дума, едно откровение в нужния момент! Достатъчна е дори една усмивка! Покажете ми човека, който не може да бъде унищожен с усмивка или с мълчание. Всички тези убийства, разбира се, се извършват бавно. Повечето хора живо се интересуват от истинските убийства, от явните, доказуемите убийства, понеже по правило ние не виждаме своите ежедневни убийства. А да се разкаже за едно вътрешно убийство е нужно време, много време!|||Из "Щилер"}}
-{{цитат|Аз не съм техният Щилер! Какво искат от мен! Аз съм един нещастен, нищожен, незначителен човек, който няма минало, въобще няма никакъв живот. Защо да ги лъжа? Нека ми оставят моята пустота, моята нищожност, моята действителност, защото бягството е невъзможно, а онова, което ми предлагат, е бягство - не свобода, а бягство в една роля. Защо не ме оставят на мира?|||Из "Щилер"}}
+{{цитат|Аз не съм техният Щилер! Какво искат от мен! Аз съм един нещастен, нищожен, незначителен човек, който няма минало, въобще няма никакъв живот. Защо да ги лъжа? Нека ми оставят моята пустота, моята нищожност, моята действителност, защото бягството е невъзможно, а онова, което ми предлагат, е бягство - не свобода, а бягство в една роля. Защо не ме оставят на мира|||Из "Щилер"}}
 {{цитат|Тъкмо разочароващите истории, тези без истински край и следователно без истински смисъл, са много по-близки до живота.|||Из "Щилер"}}
 {{цитат|Как може човек да докаже кой е в действителност? Аз не мога. Нима сам зная кой съм? Това е най-страшното от всичко, което прозрях в този затвор за следствени: не мога да изразя с думи моята действителност!|||Из "Щилер"}}
 {{цитат|Във всяка възраст, с изключение на детската, отминаващото време предизвиква тих ужас.|||Из "Щилер"}}
-{{уикипедия|Макс Фриш}}
 {{DEFAULTSORT:Фриш, Макс}}
 [[Категория:Хора]]
 [[Категория:Швейцарци]]
@@ Ред 22: / Ред 52: @@
 [[Категория:Драматурзи]]
 [[Категория:Архитекти]]
+[[bs:Max Frisch]]
+[[en:Max Frisch]]
+[[de:Max Frisch]]
+[[it:Max Frisch]]
+[[lt:Maksas Frišas]]
+[[pl:Max Frisch]]
+[[pt:Max Frisch]]
+[[ro:Tehnologie]]
+[[sk:Max Frisch]]