Пьотр Вяземски: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
}}
}}


'''Княз Пьотр Андреевич Вяземски''' (рус. [[w:ru:Вяземский, Пётр Андреевич|Петр Андреевич Вяземский]], 1792-1876]] е руски поет (романтик и лирик) и литературен критик, участник във войната срещу Наполеон, близък приятел на [[Александър Пушкин]], член на Руската академия, баща на литературния историк и археограф Павел Вяземски, зет на историка [[Николай Карамзин]]. Наследник на древен княжески род през първата половина от живота си той е бил изявен либерал и симпатизант на декабристите, но през втората става отявлен консерватор, заема различни административни длъжности в държавното управление и дори оглавява за известно време Главното управление на цензурата в Руската империя.
'''Княз Пьотр Андре́евич Вязе́мски''' (рус. [[w:ru:Вяземский, Пётр Андреевич|Пётр Андреевич Вяземский]], 1792-1876]] е руски поет (романтик и лирик) и литературен критик, участник във войната срещу Наполеон, близък приятел на [[Александър Пушкин]], член на Руската академия, баща на литературния историк и археограф Павел Вяземски, зет на историка [[Николай Карамзин]]. Наследник на древен княжески род през първата половина от живота си той е бил изявен либерал и симпатизант на декабристите, но през втората става отявлен консерватор, заема различни административни длъжности в държавното управление и дори оглавява за известно време Главното управление на цензурата в Руската империя.




{{цитат|Великанът погива, когато престане да расте.|||Великан умрет, когда перестанет расти.}}
* ''Англичаните казват: "Времето е пари". Руснаците казват: "Животът е копейка".''


{{цитат|От [[мисъл]] до мисъл у нас има пет хиляди версти.|||У нас от мысли до мысли пять тысяч верст.}}
* ''Струва ми се, че Полетика е казал: "В [[Русия]] има спасение от лошите мерки, които правителството предприема: лошото им изпълнение."''


{{цитат|[[Хитрост]]та е [[ум]]ът на малките умове.|||Хитрость – ум мелких умов.}}
* ''От [[мисъл]] до мисъл у нас има пет хиляди версти.''

{{цитат|[[Честност|Честният]] човек не бива да влиза в никакво тайно общество, най-малкото заради това, за да не се окаже в доста лошо общество.|||Честному человеку не следует входить ни в какое тайное общество, хотя бы для того, чтобы не очутиться в дурном обществе.}}

{{цитат|Похвалата към недойстойния не възвишава хвàления, а унижава хвалителя.|||Похвала недостойному лицу не возвышает хваленого, а унижает хвалителя.}}

{{цитат|Аз бих сравнил [[страх]]а със щуката. Който я обича, я развъжда в своето езерце, но трябва да знае, че тя ще погълне всичката друга риба. Който иска страх, той го всява в сърцето на подвластния, но трябва да помни, че той ще погълне всички други чувства.|||Сравнил я страх со щукою. Кто любит ее, тот заводи в пруду, но знай, что она поглотит всю другую рыбу. Кто хочет страха, заводи его в сердце подвластного, но помни, что он поглотит все другие чувства.}}

{{цитат|За някои сърца може да се каже, че са непромокаеми: сълзите не ги разтапят, а само се плъзгат по тях.|||О некоторых сердцах можно сказать, что они свойства непромокаемого: слезы ближних не пробивают их, а только скользят по ним.}}

{{цитат|Езикът е инструмент едва ли не по-труден от самата цигулка. Може още да се отбележи, че посредствеността както при единия, така и при инструмент е нетърпима.|||Язык – инструмент, едва ли не труднее он самой скрипки. Можно бы еще заметить, что посредственность как на одном, так и на другом инструменте нетерпима.}}

{{цитат|Бедата на някои [[литература|литератури]] е там, че мислещите не пишат, а пишещите не мислят.|||Беда иной литературы заключается в том, что мыслящие люди не пишут, а пишущие не мыслят.}}

{{цитат|Царете не са по-лоши от другите хора. Доказателство за това е, че обикновено обиждат тези, които не виждат, за да се харесат на онези, които виждат.|||Цари не злее других людей. Доказательство тому, что обыкновенно обижают они тех, которых не видят, чтобы угодить тем, которых видят.}}

{{цитат|У нас самодържавието означава, че в [[Русия]] всичко се държи от само себе си.|||У нас самодержавие значит, что в России все само собою держится.}}

{{цитат|Цялата държавна процедура у нас се заключава в два метода: ръкополагане и ръконалагане.|||Вся государственная процедура заключается у нас в двух приемах: в рукоположении и в рукоприкладстве.}}

* ''Струва ми се, че Полетика е казал: "В Русия има спасение от лошите мерки, които правителството предприема: лошото им изпълнение."''


* ''Мнозина признават за [[патриотизъм]] безусловната възхвала на всичко свое. Тюрго наричал това "лакейски патриотизъм". Ние бихме могли да го наречем "патриотизъм на кваса".
* ''Мнозина признават за [[патриотизъм]] безусловната възхвала на всичко свое. Тюрго наричал това "лакейски патриотизъм". Ние бихме могли да го наречем "патриотизъм на кваса".


* ''Англичаните казват: "[[Време]]то е пари". Руснаците казват: "Животът е копейка".''
* ''Всички сме изгнаници - дори в собствената си Родина.''

{{цитат|Всички сме изгнаници - дори в родината.|||Мы все изгнанники и на родине.}}



{{сорткат|Вяземски, Пьотр}}
{{сорткат|Вяземски, Пьотр}}

Версия от 05:28, 19 юли 2011

Княз Пьотр Андре́евич Вязе́мски (рус. Пётр Андреевич Вяземский, 1792-1876]] е руски поет (романтик и лирик) и литературен критик, участник във войната срещу Наполеон, близък приятел на Александър Пушкин, член на Руската академия, баща на литературния историк и археограф Павел Вяземски, зет на историка Николай Карамзин. Наследник на древен княжески род през първата половина от живота си той е бил изявен либерал и симпатизант на декабристите, но през втората става отявлен консерватор, заема различни административни длъжности в държавното управление и дори оглавява за известно време Главното управление на цензурата в Руската империя.


  • Великанът погива, когато престане да расте.
    Великан умрет, когда перестанет расти.
  • От мисъл до мисъл у нас има пет хиляди версти.
    У нас от мысли до мысли пять тысяч верст.
  • Честният човек не бива да влиза в никакво тайно общество, най-малкото заради това, за да не се окаже в доста лошо общество.
    Честному человеку не следует входить ни в какое тайное общество, хотя бы для того, чтобы не очутиться в дурном обществе.
  • Похвалата към недойстойния не възвишава хвàления, а унижава хвалителя.
    Похвала недостойному лицу не возвышает хваленого, а унижает хвалителя.
  • Аз бих сравнил страха със щуката. Който я обича, я развъжда в своето езерце, но трябва да знае, че тя ще погълне всичката друга риба. Който иска страх, той го всява в сърцето на подвластния, но трябва да помни, че той ще погълне всички други чувства.
    Сравнил я страх со щукою. Кто любит ее, тот заводи в пруду, но знай, что она поглотит всю другую рыбу. Кто хочет страха, заводи его в сердце подвластного, но помни, что он поглотит все другие чувства.
  • За някои сърца може да се каже, че са непромокаеми: сълзите не ги разтапят, а само се плъзгат по тях.
    О некоторых сердцах можно сказать, что они свойства непромокаемого: слезы ближних не пробивают их, а только скользят по ним.
  • Езикът е инструмент едва ли не по-труден от самата цигулка. Може още да се отбележи, че посредствеността както при единия, така и при инструмент е нетърпима.
    Язык – инструмент, едва ли не труднее он самой скрипки. Можно бы еще заметить, что посредственность как на одном, так и на другом инструменте нетерпима.
  • Бедата на някои литератури е там, че мислещите не пишат, а пишещите не мислят.
    Беда иной литературы заключается в том, что мыслящие люди не пишут, а пишущие не мыслят.
  • Царете не са по-лоши от другите хора. Доказателство за това е, че обикновено обиждат тези, които не виждат, за да се харесат на онези, които виждат.
    Цари не злее других людей. Доказательство тому, что обыкновенно обижают они тех, которых не видят, чтобы угодить тем, которых видят.
  • У нас самодържавието означава, че в Русия всичко се държи от само себе си.
    У нас самодержавие значит, что в России все само собою держится.
  • Цялата държавна процедура у нас се заключава в два метода: ръкополагане и ръконалагане.
    Вся государственная процедура заключается у нас в двух приемах: в рукоположении и в рукоприкладстве.
  • Струва ми се, че Полетика е казал: "В Русия има спасение от лошите мерки, които правителството предприема: лошото им изпълнение."
  • Мнозина признават за патриотизъм безусловната възхвала на всичко свое. Тюрго наричал това "лакейски патриотизъм". Ние бихме могли да го наречем "патриотизъм на кваса".
  • Англичаните казват: "Времето е пари". Руснаците казват: "Животът е копейка".
  • Всички сме изгнаници - дори в родината.
    Мы все изгнанники и на родине.