Юлиан Тувим: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Interwiki |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[картинка:Witkacy Julian Tuwim.jpg|мини|дясно|150п|<center>Юлиян Тувим, 1929 г.]] |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
'''Юлиан Тувим''' (полски [[w:pl:Julian Tuwim|Julian Tuwim]], 1894-1953) е един от най-големите полски поети, прозаици и преводачи, автор е и на водевили, скечове, оперни либрета, текстове на песни. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
* ''Бежанци от своята страна - това все още не е най-лошото. Къде по-зле са бежанците от своето време.'' |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
* ''В речите на някой хора се дочуват и орфографични грешки.'' |
|||
* ''Водката погубва народа, но на сам човек нищо не може да му направи.'' |
|||
* ''Графоманът пише каквото попадне за прекрасните неща, а талантът пише прекрасно за каквото му попадне.'' |
|||
* ''Добродетелната девойка не тича подир женихите. Къде се е видяло мишеловката да гони мишки?!'' |
|||
* ''Дори и най-красивите крака все някъде свършват.'' |
|||
* ''Думата "щастие" няма множествено число, но думата "нещастие" - има.'' |
|||
* ''Кажи на човека, че на небето има 978 301 246 5б9 987 звезди, и той ще ти повярва. Обаче сложи табелка "Току-що боядисано" и той не пременно ще провери с палец и ще се изцапа.'' |
|||
* ''Колко умни биха били жените, ако можеха да притежават целия този разум, който мъжете губеха по тях.'' |
|||
* ''Критикът е подобен на автомобил: колкото е по-лош, толкова по-голям шум вдига.'' |
|||
* ''Кръвта е два вида: тази, която тече във вените, и тази, която изтича от тях.'' |
|||
* ''Може да се говорият и глупости, но не с тържествен тон.'' |
|||
* ''Най-големите сивине обикновено изискват хората да бъдат ангели.'' |
|||
* ''Не е чудно, че на жените за нищо не им стига времто: само погледнете колко миниатюрни са часовниците им. |
|||
* ''Поздравленията са най-изисканата форма на завист.'' |
|||
* ''Тактът - това е неизказаната част от нашите мисли.'' |
|||
* ''Тежки времена! Принудени сме да минем без множество неща, за съществуането на които нашите деди не са и подозирали дори.'' |
|||
* ''Трябва да живеем така, че да не се боим да продадем папагала си на най-голямата сплетница в града.'' |
|||
* ''Хвърли късметлията във водата и той ще изплува с риба в зъбите.'' |
|||
{{сорткат|Тувим, Юлиан}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Сатирици и хумористи]] |
|||
[[Категория:Поляци|Тувим, Юлиан]] |
[[Категория:Поляци|Тувим, Юлиан]] |
||
Версия от 10:02, 11 юни 2011
Юлиан Тувим (полски Julian Tuwim, 1894-1953) е един от най-големите полски поети, прозаици и преводачи, автор е и на водевили, скечове, оперни либрета, текстове на песни.
- Бежанци от своята страна - това все още не е най-лошото. Къде по-зле са бежанците от своето време.
- Богатство — това са спестяванията на много хора в ръцете на един.
- Блажени са онези, които нямат какво да кажат и не обличат този факт с думи.
- В речите на някой хора се дочуват и орфографични грешки.
- Водката погубва народа, но на сам човек нищо не може да му направи.
- Графоманът пише каквото попадне за прекрасните неща, а талантът пише прекрасно за каквото му попадне.
- Добродетелната девойка не тича подир женихите. Къде се е видяло мишеловката да гони мишки?!
- Дори и най-красивите крака все някъде свършват.
- Думата "щастие" няма множествено число, но думата "нещастие" - има.
- Кажи на човека, че на небето има 978 301 246 5б9 987 звезди, и той ще ти повярва. Обаче сложи табелка "Току-що боядисано" и той не пременно ще провери с палец и ще се изцапа.
- Колко умни биха били жените, ако можеха да притежават целия този разум, който мъжете губеха по тях.
- Критикът е подобен на автомобил: колкото е по-лош, толкова по-голям шум вдига.
- Кръвта е два вида: тази, която тече във вените, и тази, която изтича от тях.
- Може да се говорият и глупости, но не с тържествен тон.
- Най-големите сивине обикновено изискват хората да бъдат ангели.
- Не е чудно, че на жените за нищо не им стига времто: само погледнете колко миниатюрни са часовниците им.
- Поздравленията са най-изисканата форма на завист.
- Тактът - това е неизказаната част от нашите мисли.
- Тежки времена! Принудени сме да минем без множество неща, за съществуането на които нашите деди не са и подозирали дори.
- Трябва да живеем така, че да не се боим да продадем папагала си на най-голямата сплетница в града.
- Хвърли късметлията във водата и той ще изплува с риба в зъбите.