Ото фон Бисмарк: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Нова сентенция
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 24: Ред 24:
{{цитат|Самата природа ми определи да стана дипломат. Роден съм на 1-ви април.|||}}
{{цитат|Самата природа ми определи да стана дипломат. Роден съм на 1-ви април.|||}}
{{цитат|Само истината, но не цялата истина.|||}}
{{цитат|Само истината, но не цялата истина.|||}}
{{цитат|С желязо и кръв.||военно мото на Бисмарк, произнесено за пръв път в речта му през 1862 г. в долната камара на ландтага|}}
{{цитат|С желязо и кръв.||мото на Бисмарк, произнесено за пръв път в речта му през 1862 г. в долната камара на пруския ландтаг|}}


{{СОРТКАТ:Бисмарк, Ото фон}}
{{СОРТКАТ:Бисмарк, Ото фон}}

Версия от 08:27, 17 май 2011

Ото фон Бисмарк (18151898) е пруски и по-късно германски държавен деец.

  • Ако повторим една лъжа три пъти, народът ще повярва.
  • Глупостта е дар божи, но с него не трябва да се злоупотребява.
  • Дори победоносната война е зло, което трябва да бъде предотвратявано от мъдростта на народите.
  • Една страна може да бъде управлявана и с лоши закони, но с добри чиновници.
  • Животът ме научи да прощавам много, но още повече — да искам прошка.
  • Законите са като кренвиршите — по-добре да не виждаш как ги правят.
  • На дипломатически език, да се присъединиш принципно, е просто вежлива форма на отказ.
  • Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов.
  • Натиснете само един евреин и от всички страни ще чуете вик.
  • Политиката е изкуство да се приспособяваш към обстоятелствата, и да извличаш полза от всичко, даже и от това, което ти пречи.
  • Политиката не е точна наука.
  • Поляците са поети в политиката, и политици в поезията.
  • Приятелството между мъжа и жената значително отслабва с настъпването на нощта.
  • Самата природа ми определи да стана дипломат. Роден съм на 1-ви април.
  • Само истината, но не цялата истина.
  • С желязо и кръв. — мото на Бисмарк, произнесено за пръв път в речта му през 1862 г. в долната камара на пруския ландтаг