Йохан Волфганг фон Гьоте: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dimiterj (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Робот Добавяне: sq:Johann Wolfgang von Goethe
Ред 106: Ред 106:
[[sk:Johann Wolfgang von Goethe]]
[[sk:Johann Wolfgang von Goethe]]
[[sl:Johann Wolfgang von Goethe]]
[[sl:Johann Wolfgang von Goethe]]
[[sq:Johann Wolfgang von Goethe]]
[[sr:Јохан Волфганг фон Гете]]
[[sr:Јохан Волфганг фон Гете]]
[[tr:Johann Wolfgang von Goethe]]
[[tr:Johann Wolfgang von Goethe]]

Версия от 19:44, 5 март 2010

Йохан Волфганг Гьоте (17491832) е немски поет, естествоизпитател, мислител.

От него

  • „Was immer Du tun kannst oder träumst es zu können, fang damit an! Mut hat Genie, Kraft und Zauber in sich.“
  • Ако те обичам, това какво те засяга?
  • Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.
  • В обществото всички са равни. Никое общество не може да бъде изградено върху друга основа освен понятието за равенство, но в никъкъв случай върху понятието за свобода. В обществото искам да намеря равенството, свободата, именно нравствената, че мога да се подчиня, ще внеса в него със себе си.
  • Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.
  • Всеки, който не вярва в бъдещия живот, е мъртъв и за настоящия.
  • Всеки чува това, което разбира.
  • Всяка умна мисъл вече е идвала в нечия глава, трябва само да се опитаме още веднъж да достигнем до нея.
  • Глупаците са най-неприятните крадци — те едновременно крадат и времето и настроението ни.
  • Глупост е да подценяваш врага си преди неговата смърт, а подлост след победата му.
  • Голяма част от бедите на този свят идва от това, че хората не достатъчно добре са разбрали своите цели.
  • Да бъда откровен, мога да обещая, но безпристрастен не.
  • Добротата на сърцето заема по-просторно място от просторното поле на справедливостта.
  • Дори крилати фрази се прекършват, щом стигнат до ухото на глупец. — Западно-източен диван, „Книга на съзерцанието“, I стихотворение
  • Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.
  • Загубата на време е най-тежка за тези, които знаят повече.
  • И най-тънкият косъм има своята сянка.
  • Има хора, които разчитат на недостатъците на своите врагове; от това така или иначе нищо не излиза. Аз винаги съм вземал предвид достойнствата на моите противници и съм извличал полза от това.
  • Какво е любовта — да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.
  • Когато двама се карат, виновен е по-умният.
  • Когато нямам нови идеи, значи съм болен.
  • Когато идеите се провалят, думите вършат добра работа.
  • Когато се заблуждавам, всеки може да го забележи, когато лъжа - не.
  • Кой би трябвало да има търпение с мен, щом аз го нямам.
  • Който мисли дълго, не винаги намира най-доброто решение.
  • Който не обича, той не смята грешките на любимия за добродетели.
  • Любовта е непреодолимото желание да си непреодолимо желан.
  • Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.
  • Маниерите на човека са огледалото, в което се отразява неговият образ.
  • Мисленето е по-интересно от знанието, но не и от съзерцанието.
  • Мнозина проявяват гордост за това, което знаят, а към което не знаят високомерие.
  • Можеш да научиш само това, което обичаш.
  • На денят принадлежат заблудата и грешката, на времето успехът и сполуката.
  • Най-глупаво от всички се заблуждава онзи, който мисли, че губи своята оригиналност, ако признае истина, вече призната от други.
  • Напълно безразлично е дали изричаме истина или лъжа - и на двете се противоречи.
  • Не бъди нетърпелив, когато не приемат твоите аргументи. — Из „Максими, размисли, фрагменти“.
  • Не е достатъчно само да се сдобиеш със знания, трябва да им намериш и приложение.
  • „Нима светът не е достатъчно пълен със загадки, че да превръщаме в загадки и най-простите явления?“
  • Не се пита дали дейността съвпада напълно, а дали се действа в един и същи дух.
  • Нищо не разкрива по-добре характера на човека, колкото това, на което се смее.
  • Няма положение, което да не би могло да се облагороди с усилие или търпение.
  • Природата е най-великият творец.
  • Природата никога не спира в своето движение, и наказва всяко бездействие.
  • Противниците вярват, че ще ни оборят, като повтарят своето мнение и не обръщат внимание на нашето.
  • „Разделяй и владей“ е мъдро правило, но „Обединявай и направлявай“ е по-добро.
  • Само в другите хора човек може да види себе си.
  • Само нека никой не мисли, че са го чакали като спасител.
  • Сетивата не мамят, оценката лъже.
  • Страхливецът отправя заплахи само тогава, когато е сигурен в безопасността си.
  • Съвети може да даваш само за работа, в която сам смяташ да вземеш участие.
  • Тайните още не са чудеса.
  • Човек вижда толкова, колкото знае.
  • Човек мисли тъкмо тогава, когато не може да измисли върху какво мисли.
  • Човек не може да живее за всеки, особено не за тези, с които не би желал да живее.
  • Човек познава само ония, които му носят страдания.
  • Човекът, превъзмогнал слабостите които имам, ми е господар, пък бил той и мой слуга.
  • Чувствата не мамят. Мамят само съставените по тях съждения.
  • Там, където има много светлина, има и много сенки.
  • Умният човек не прави дребни груби грешки.
  • Щастлив е, който работи с радост и се радва на извършеното.