Николай Василев (философ): Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м I, the machine... Премахване на надкатегории и поставяне на шаблон цитат.
Dessymaria (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
{{DEFAULTSORT:Василев, Николай}}
{{DEFAULTSORT:Василев, Николай}}
[[Категория:Българи]]
[[Категория:Българи]]
Проф. Николай Василев: Ако политиците ни престанат да крадат, може и да се оправим

Интервю на Десислава Конакчийска
Информационна агeнция КРОСС

Проф. Василев, днес се навършват 20 години от създаването на СДС. С какви чувства си спомняте за този момент преди 20 години?
Знаете ли, не съм срещал досега човек, с когото да се заприказваме, да почнем да си спомняме за онези първите години и да ги помним с лошо. Всички ги помним с добро, заради романтиката, заради това, че бяхме добри един към друг, затова, че имахме надежди, затова, че имаше, като че ли по-ясна перспектива пред държавата. Помним ги, помним ги и то с добро тези години. Аз помня създаването на СДС. Аз съм един от скритите създатели на СДС. Когато СДС трябваше да бъде обявено на 7 декември 1989 година, на 5-ти или 6-ти декември заседаваше ръководството на клуба /"Екогласност" бел. на ред/. Аз бях член на ръководството на клуба. Клубът се разцепи тогава. Половината от клуба не желаеха да влизат в СДС. Другата половина желаеха. Клубът щеше да остане вън от СДС, нямаше да бъде част от СДС, Желю Желев нямаше да бъде председател на СДС с добра политическа подкрепа зад гърба си. Той беше избран вече за председател, но щеше да виси във въздуха, като така - по-невлиятелен. Тогава аз формулирах пет условия на това тежко заседание, при изпълнението на които, клубът се съгласява да стане член на СДС. И фактически, заради моите условия и другата половина на ръководство се съгласи и клубът стана член на СДС. Така че - аз съм един от скритите създатели на СДС и не може да нямам хубави чувства към него, към онези години и към това, което направихме тогава.

Наистина ли се осъществи "синята" идея в България?
Осъществи се, разбира се. Но онова СДС няма нищо общо с това СДС, което е и нормално. Не е някаква трагедия, не е нещо, което трябва да се заклеймява, да се критикува. Имаше една еволюция. В началото СДС беше коалиция от всякакви организации. Имаше неформални организации, имаше две възстановени стари партии, имаше екологични, синдикални, младежки организации. Каквито искате и то заемащи целия политически спектър. СДС не беше някакъв единен идеологически субект, който да продължи да съществува по този начин. Неговата задача беше да измести БКП и после БСП от властта и да преориентира развитието на България в нови релси - пазарното стопанство, демокрацията, политическия плурализъм, свободата на словото и печата. Всичко това го имаме сега. Не може да се каже, че СДС е било неудачно образувание. Напротив, то си изпълни задачата.
По-късно вече се получаваха някакви недоразумения, някои разминавания с автентичния смисъл на СДС. Понеже СДС не можеше да продължи по този начин, трябваше всяка от тези партии да си намери мястото, да се идентифицира. СДС трябваше или да се разтири, или всяка партия да продължи своето развитие, или да бъде използвано като основата за създаването на дясна партия. Нещо, което Иван Костов се опита да направи не съвсем удачно, но самата му идея беше правилна. СДС като коалиция, като онова, което беше не можеше да продължава да съществува. Няма такова образувание в Източна и Централна Европа, което да е тръгнало да събаря комунистите и да се е запазило същото. Всички си отидоха. СДС беше инструмент на демокрацията и когато си свърши работата, то трябваше да си отиде. Е, остана абревиатурата, опитите да бъде правена дясна партия, но това СДС вече е партия, дясна, с много недоразумения в устава и във всичко и няма нищо общо с коалицията СДС. Трябва да се прави разлика, въпреки че абревиатурата е същата. СДС като коалиция си свърши работата, изпълни своето историческо предназначение. Разбира се има грешки, имаше какво ли не. Това, че не е било идеално е ясно. Но категорично като цяло, политическото си предназначение СДС изпълни. Именно затова България сега е в ЕС, част от модерната цивилизация и върви нагоре, макар и най-бедната. Аз предпочитам да съм в най-бедната страна в семейството на богатите, вместо да съм най-богатата страна в бедните държави. Не беше хубаво да останем в третия свят, четвъртия свят, петия свят и т.н. Бедни сме, но все пак линията е правилна и ако продължим по този начин, и ако малко се стегнат политиците ни и престанат да крадат може и да се оправим, сравнително бързо.

Кои според Вас са най-големите и наболели проблеми, които България има да реши и да не бъдем най-бедната страна сред богатите държави?
Всички ги знаят проблемите.

Но Вас, за кое най-много Ви боли?
Корупцията е страхотна. Корупцията, която е отгоре до долу. Дотам стигнахме, че аз вече разсъждавам в опити за научни анализи - това, че народът в България не случи на управление е вярно, но е вярно и другото - че управлението в България не случи на народ. Нашият народ /съжалявам, че го казвам/ е крадлив народ. Масово се краде. Не е вярно, че само горе крадат. Горе крадат по много - с десетки, стотици милиони. Долу крадат по-малко, но и долу крадат. Това беше и по времето на социализма. Това е класическият българин - хитрец, Андрешко, гледа да крадне, гледа да „гавне" - съседа, близкия, да го измами. Съжалявам, но това е положението. И аз съм част от този народ, не казвам, че аз съм нещо по-особено. Такъв е нашият народ. Управниците не случиха на народ.
Корупцията е повсеместна, огромна - от горе до долу. Страхотна. Няма начин да се разплете примерно чорапът. Кой ще го разплете? Те всички са завързани горе. Те са вързани като свински черва - един за друг. Кой ще тръгне да разобличава корупция? Става дума за високите етажи на властта. Иначе - там долу, регионални бандитчета от време на време ловим. Освен това - престъпността. Корупция и престъпност - това са основните проблеми. Даже не толкова голямата престъпност, колкото битовата престъпност тежи на хората.

Да приемем ли, че за корупцията може да се каже „Рибата се вмирисва от главата"?
Рибата в България се вмирисва от опашката.

Версия от 07:22, 14 декември 2009

  • Не бе много отдавна, когато парадиращият с философското си образование и със съответната ерудиция лидер на ДПС ни дари с думичката — заедност". Неграмотните охкаха, невежите ахкаха, пък някои, виж им акъла, се задоволиха единствено с цъкане..." — във в. "Монитор"; 2006
  • Ромите трябва да научат, че дори при някои висши животни създаването на потомство бива инстинктивно регулирано в зависимост от хранителния потенциал на биоценозата. Малолетните просяшки постове по кръстовищата трябва да бъдат свалени и пратени да учат. — във в.'Труд')
  • Кобургите не са внесли у нас нищо друго, освен придобити в европейските кафе-шантани вредни навици, дворцови интриги, неоправдано надуто самочувствие и комплект рецесивни гени. Плюс, да не забравим — национални катастрофи… — за приносите на родословието на Симеон Сакскобургготски за страната, пред в-к „Стандарт“; 2005

Проф. Николай Василев: Ако политиците ни престанат да крадат, може и да се оправим

Интервю на Десислава Конакчийска Информационна агeнция КРОСС

Проф. Василев, днес се навършват 20 години от създаването на СДС. С какви чувства си спомняте за този момент преди 20 години? Знаете ли, не съм срещал досега човек, с когото да се заприказваме, да почнем да си спомняме за онези първите години и да ги помним с лошо. Всички ги помним с добро, заради романтиката, заради това, че бяхме добри един към друг, затова, че имахме надежди, затова, че имаше, като че ли по-ясна перспектива пред държавата. Помним ги, помним ги и то с добро тези години. Аз помня създаването на СДС. Аз съм един от скритите създатели на СДС. Когато СДС трябваше да бъде обявено на 7 декември 1989 година, на 5-ти или 6-ти декември заседаваше ръководството на клуба /"Екогласност" бел. на ред/. Аз бях член на ръководството на клуба. Клубът се разцепи тогава. Половината от клуба не желаеха да влизат в СДС. Другата половина желаеха. Клубът щеше да остане вън от СДС, нямаше да бъде част от СДС, Желю Желев нямаше да бъде председател на СДС с добра политическа подкрепа зад гърба си. Той беше избран вече за председател, но щеше да виси във въздуха, като така - по-невлиятелен. Тогава аз формулирах пет условия на това тежко заседание, при изпълнението на които, клубът се съгласява да стане член на СДС. И фактически, заради моите условия и другата половина на ръководство се съгласи и клубът стана член на СДС. Така че - аз съм един от скритите създатели на СДС и не може да нямам хубави чувства към него, към онези години и към това, което направихме тогава.

Наистина ли се осъществи "синята" идея в България? Осъществи се, разбира се. Но онова СДС няма нищо общо с това СДС, което е и нормално. Не е някаква трагедия, не е нещо, което трябва да се заклеймява, да се критикува. Имаше една еволюция. В началото СДС беше коалиция от всякакви организации. Имаше неформални организации, имаше две възстановени стари партии, имаше екологични, синдикални, младежки организации. Каквито искате и то заемащи целия политически спектър. СДС не беше някакъв единен идеологически субект, който да продължи да съществува по този начин. Неговата задача беше да измести БКП и после БСП от властта и да преориентира развитието на България в нови релси - пазарното стопанство, демокрацията, политическия плурализъм, свободата на словото и печата. Всичко това го имаме сега. Не може да се каже, че СДС е било неудачно образувание. Напротив, то си изпълни задачата. По-късно вече се получаваха някакви недоразумения, някои разминавания с автентичния смисъл на СДС. Понеже СДС не можеше да продължи по този начин, трябваше всяка от тези партии да си намери мястото, да се идентифицира. СДС трябваше или да се разтири, или всяка партия да продължи своето развитие, или да бъде използвано като основата за създаването на дясна партия. Нещо, което Иван Костов се опита да направи не съвсем удачно, но самата му идея беше правилна. СДС като коалиция, като онова, което беше не можеше да продължава да съществува. Няма такова образувание в Източна и Централна Европа, което да е тръгнало да събаря комунистите и да се е запазило същото. Всички си отидоха. СДС беше инструмент на демокрацията и когато си свърши работата, то трябваше да си отиде. Е, остана абревиатурата, опитите да бъде правена дясна партия, но това СДС вече е партия, дясна, с много недоразумения в устава и във всичко и няма нищо общо с коалицията СДС. Трябва да се прави разлика, въпреки че абревиатурата е същата. СДС като коалиция си свърши работата, изпълни своето историческо предназначение. Разбира се има грешки, имаше какво ли не. Това, че не е било идеално е ясно. Но категорично като цяло, политическото си предназначение СДС изпълни. Именно затова България сега е в ЕС, част от модерната цивилизация и върви нагоре, макар и най-бедната. Аз предпочитам да съм в най-бедната страна в семейството на богатите, вместо да съм най-богатата страна в бедните държави. Не беше хубаво да останем в третия свят, четвъртия свят, петия свят и т.н. Бедни сме, но все пак линията е правилна и ако продължим по този начин, и ако малко се стегнат политиците ни и престанат да крадат може и да се оправим, сравнително бързо.

Кои според Вас са най-големите и наболели проблеми, които България има да реши и да не бъдем най-бедната страна сред богатите държави? Всички ги знаят проблемите.

Но Вас, за кое най-много Ви боли? Корупцията е страхотна. Корупцията, която е отгоре до долу. Дотам стигнахме, че аз вече разсъждавам в опити за научни анализи - това, че народът в България не случи на управление е вярно, но е вярно и другото - че управлението в България не случи на народ. Нашият народ /съжалявам, че го казвам/ е крадлив народ. Масово се краде. Не е вярно, че само горе крадат. Горе крадат по много - с десетки, стотици милиони. Долу крадат по-малко, но и долу крадат. Това беше и по времето на социализма. Това е класическият българин - хитрец, Андрешко, гледа да крадне, гледа да „гавне" - съседа, близкия, да го измами. Съжалявам, но това е положението. И аз съм част от този народ, не казвам, че аз съм нещо по-особено. Такъв е нашият народ. Управниците не случиха на народ. Корупцията е повсеместна, огромна - от горе до долу. Страхотна. Няма начин да се разплете примерно чорапът. Кой ще го разплете? Те всички са завързани горе. Те са вързани като свински черва - един за друг. Кой ще тръгне да разобличава корупция? Става дума за високите етажи на властта. Иначе - там долу, регионални бандитчета от време на време ловим. Освен това - престъпността. Корупция и престъпност - това са основните проблеми. Даже не толкова голямата престъпност, колкото битовата престъпност тежи на хората.

Да приемем ли, че за корупцията може да се каже „Рибата се вмирисва от главата"? Рибата в България се вмирисва от опашката.