Салустий: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: sv:Sallustius
RallyBl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
{{цитат|Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.|||Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.}}
{{цитат|Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.|||Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.}}
{{цитат|Всеки е ковач на своето щастие.|||Faber est suae quisque fortunae.}}
{{цитат|Всеки е ковач на своето щастие.|||Faber est suae quisque fortunae.}}

{{цитат|Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо.}} ("Югуртинската война")


{{цитат|Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта... Водач и повелител в живота на смъртните е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.}}("Югуртинската война")



[[Категория:Хора]]
[[Категория:Хора]]

Версия от 18:14, 12 февруари 2009

Салустий (Sallustius) е римски държавник и историк.

  • Всеки се нуждае от помощта на друг човек.
    Alter alterius auxilii eget.
  • Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.
    Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.
  • Всеки е ковач на своето щастие.
    Faber est suae quisque fortunae.
  • Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо. ("Югуртинската война")


  • Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта... Водач и повелител в живота на смъртните е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.("Югуртинската война")