Лев Толстой

• Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
• Ако някой истински и сериозно иска да направи живота си по-добър, първото нещо, от което той би се отказал, ще бъде употребата на плътта на животните за храна, понеже това е неморално и включва извършването на действие — убийство, което е несъвместимо с моралното чувство.
• Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
• Всеки иска да промени човечеството. Никой не иска да променя себе си.
• Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.
• Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
• Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
• Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.
• Едно от най-опасните изречения е: „Всички правят така.“
• За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.

  Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.

• Истинската мъдрост не е многословна.
• Книгите с афоризми не само, че не потискат самостоятелната дейност на ума, а напротив — предизвикват я.
• Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош.
• Постоянство и решителност са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа.
• Прави каквото трябва, да става каквото ще.
• Хубавото на кратките мисли е това, че те карат сериозния читател да се замисли.
• Художникът въплътява потока на живота, неумолимо изчезващ във времето.
• Често чуваш младежта да казва: аз не искам да живея с чужд ум, аз сам ще обмисля. Защо ти трябва да обмисляш обмисленото? Взимай готовото и върви по-нататък. В това е силата на творчеството.
• Човек може да бъде здрав и без да убива животни за храна. Затова, ако яде месо, той взема участие в отнемане на живот, за да задоволи своя апетит.
• Човек ще се избави от пиянството не тогава, когато е лишен от възможността да пие, а когато пред него има вино и той не го докосва.

  Избавится от пьянства человек не тогда, когда он будет лишен возможности пить, а тогда, когда он не станет пить, хотя бы перед ним стояло вино.