Емил Чоран: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
'''[[w:Емил Чоран|Емил Чоран]]''' ([[w:1911|1911]] — [[w:1995|1995]]) е румънски философ и есеист. |
'''[[w:Емил Чоран|Емил Чоран]]''' ([[w:1911|1911]] — [[w:1995|1995]]) е румънски философ и есеист. |
||
{{цитат|Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам.|||}} |
{{цитат|Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам.|||}} |
||
{{цитат|Ако Адам беше щастлив в [[любов]]та, сигурно щеше да ни спести Историята.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|[[Болест]]та е модусът, в който [[Смърт — Гибел — Кончина|смъртта]] обиква [[живот]]а... Във всяка болка абсолютното у смъртта се наслаждава на ставането.|||}} |
{{цитат|[[Болест]]та е модусът, в който [[Смърт — Гибел — Кончина|смъртта]] обиква [[живот]]а... Във всяка болка абсолютното у смъртта се наслаждава на ставането.|||}} |
||
{{цитат|Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Една религия умира само когато нейните противници се опитват да запазят целостта ѝ.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Историята е динамизмът на жертвите.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа - от музика - и така започнаха моите невъобразими мъки...||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Музиката е пристан за изпепелените от щастие души.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Открай време [[Бог]] избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Продължаваме да обичаме. Все па! Да това „все пак“ покрива Безкрая.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде.||Залезът на мислите'', ''Le crépuscule des pensées|}} |
{{цитат|Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде.||Залезът на мислите'', ''Le crépuscule des pensées|}} |
||
{{цитат|Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на [[Щастие — Нещастие|щастие]] е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че [[Париж]] е най-отдалеченото от [[Рай — Ад|рая]] място?|||}} |
{{цитат|Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на [[Щастие — Нещастие|щастие]] е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че [[Париж]] е най-отдалеченото от [[Рай — Ад|рая]] място?|||}} |
||
{{цитат|Упадъкът на паметта те прави метафизик.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|Човек - това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом.||Сълзи и светци|}} |
|||
{{цитат|[[Шопен]] издигна пианото до висотата на охтиката||Сълзи и светци|}} |
|||
[[Категория:Хора|Чоран, Емил]] |
[[Категория:Хора|Чоран, Емил]] |
Версия от 18:41, 24 август 2008
Емил Чоран | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия |
Емил Чоран (1911 — 1995) е румънски философ и есеист.
- Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам.
- Ако Адам беше щастлив в любовта, сигурно щеше да ни спести Историята. — Сълзи и светци
- Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега. — Сълзи и светци
- Болестта е модусът, в който смъртта обиква живота... Във всяка болка абсолютното у смъртта се наслаждава на ставането.
- Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият. — Сълзи и светци
- Една религия умира само когато нейните противници се опитват да запазят целостта ѝ. — Сълзи и светци
- Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме. — Сълзи и светци
- Историята е динамизмът на жертвите. — Сълзи и светци
- Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа - от музика - и така започнаха моите невъобразими мъки... — Сълзи и светци
- Музиката е пристан за изпепелените от щастие души. — Сълзи и светци
- Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях. — Сълзи и светци
- Открай време Бог избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим. — Сълзи и светци
- Продължаваме да обичаме. Все па! Да това „все пак“ покрива Безкрая. — Сълзи и светци
- Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен. — Сълзи и светци
- Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде. — Залезът на мислите, Le crépuscule des pensées
- Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място?
- Упадъкът на паметта те прави метафизик. — Сълзи и светци
- Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат. — Сълзи и светци
- Човек - това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом. — Сълзи и светци
- Шопен издигна пианото до висотата на охтиката — Сълзи и светци