Емил Чоран: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Автор | Име = Емил Чоран | Снимка = | Уикипедия = Емил Чоран | Общоуики = | Уикиизточник = }} '''[[w:Ем... |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
'''[[w:Емил Чоран|Емил Чоран]]''' ([[w:1911|1911]] — [[w:1995|1995]]) е румънски философ и есеист. |
'''[[w:Емил Чоран|Емил Чоран]]''' ([[w:1911|1911]] — [[w:1995|1995]]) е румънски философ и есеист. |
||
{{цитат|Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам.|||}} |
|||
{{цитат|[[Болест]]та е модусът, в който [[Смърт — Гибел — Кончина|смъртта]] обиква [[живот]]а... Във всяка болка абсолютното у смъртта се наслаждава на ставането.|||}} |
|||
{{цитат|Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде.||Залезът на мислите'', ''Le crépuscule des pensées|}} |
|||
{{цитат|Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на [[Щастие — Нещастие|щастие]] е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че [[Париж]] е най-отдалеченото от [[Рай — Ад|рая]] място?|||}} |
|||
[[Категория:Хора|Чоран, Емил]] |
[[Категория:Хора|Чоран, Емил]] |
||
Версия от 18:33, 31 май 2008
| Емил Чоран | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия |
Емил Чоран (1911 — 1995) е румънски философ и есеист.
- Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам.
- Болестта е модусът, в който смъртта обиква живота... Във всяка болка абсолютното у смъртта се наслаждава на ставането.
- Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде. — Залезът на мислите, Le crépuscule des pensées
- Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място?