Шарл Бодлер: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LeonardoRob0t (беседа | приноси)
м robot Adding: ku
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:
[[it:Charles Baudelaire]]
[[it:Charles Baudelaire]]
[[ku:Charles Baudelaire]]
[[ku:Charles Baudelaire]]
Шарл-Пиер Бодлер е роден на 7 април 1821 година в Париж в семейство със строги нрави. Баща му е виден сенатор при Наполеон. Умира, когато Бодлер е на шест години. Младият Бодлер силно се привързва към майка си след смъртта на баща му, която се омъжва повторно и това разбива целия живот на поета. Животът му минава под знака на Жената. Той я презира и обругава, за да си отмъсти за откраднатата нежност и обич. Изпитва наслада от нейното падение, обяснява всички злини с нейното съществуване.

Бодлер се вълнува както от метафизичните проблеми, така и от просяците, вехтошарите и всички отритнати от обществото.

Когато е на 23 години, майка му и вторият й съпруг чрез съд успяват да наложат опека над поета, под предлог заради разумного изразходване на средствата, останали от баща му. С това го обричат на полугладно съществуване. Бодлер започва да изживява романтичните си увлечения, започва усилена работа над единствената му поетична книга - "Цветя на Злото".

Отнася се към романтичната школа, но няма видима нишка между него и който и да е от тази школа. При първо четене стилът му е труден и неясен. Това се дължи на факта, че нещата, за които говори са нови и досега не са предавани с литературни средства. Затова той изковава свой стил, език и ритъм. Пред читателя изрича истини, обвинявайки го, че независимо от лицемерието си, той притежава всички пороци, които порицава у другите.

Цветята, цветовете, костюмите, всяко нещо символизира някой човешки недостатък или порок (напр. изкуствени нокти и начервени устни - проституция; жълтозелено - жлъч; трагичните тонове - есен, залез, презрели плодове; бяло - анемия; розово - туберколоза и


Бодлер вярва само в неизменното и вечното. Според него поезията не може да се отъждествява с морала и науката, под заплаха от упадък. Душата съзита светлината, скрита зад гроба, едновременно с поезията и чрез нея. Метриката е изключително важна за Бодлер, защото има разлика между поетическо и поезия.

Полужив, болен, майка му го завежда в Париж и го настанява в болница, където го посещават много негови приятели. Бодлер започва да изпада в слабоумие. Мисълта му се прояснява само веднъж - когато го навестява мадам Сабатие.

Бодлер издъхва в ръцете на майка си на 31 август 1867 година.
[[no:Charles Baudelaire]]
[[no:Charles Baudelaire]]
[[pl:Charles Baudelaire]]
[[pl:Charles Baudelaire]]

Версия от 09:10, 28 март 2006

Шарл Пиер Бодлер (1821 — 1867) е френски поет

  • „Най-тежка е работата, която не се решаваме да започнем, тя се превръща в кошмар.“
  • „Жената е покана за щастие.“
  • „Да работиш не е толкова скучно като да се развличаш.“
  • „Винаги съм се чудел на това, че на жените е позволено да влизат в църквата. За какво могат те да говорят с Бога?“
  • „Животът е болница, в която всеки пациент мечтае да се премести на друго легло.“
  • „Красивото винаги е странно.“ — „Le beau est toujours bizarre.“

Шарл-Пиер Бодлер е роден на 7 април 1821 година в Париж в семейство със строги нрави. Баща му е виден сенатор при Наполеон. Умира, когато Бодлер е на шест години. Младият Бодлер силно се привързва към майка си след смъртта на баща му, която се омъжва повторно и това разбива целия живот на поета. Животът му минава под знака на Жената. Той я презира и обругава, за да си отмъсти за откраднатата нежност и обич. Изпитва наслада от нейното падение, обяснява всички злини с нейното съществуване.

Бодлер се вълнува както от метафизичните проблеми, така и от просяците, вехтошарите и всички отритнати от обществото.

Когато е на 23 години, майка му и вторият й съпруг чрез съд успяват да наложат опека над поета, под предлог заради разумного изразходване на средствата, останали от баща му. С това го обричат на полугладно съществуване. Бодлер започва да изживява романтичните си увлечения, започва усилена работа над единствената му поетична книга - "Цветя на Злото".

Отнася се към романтичната школа, но няма видима нишка между него и който и да е от тази школа. При първо четене стилът му е труден и неясен. Това се дължи на факта, че нещата, за които говори са нови и досега не са предавани с литературни средства. Затова той изковава свой стил, език и ритъм. Пред читателя изрича истини, обвинявайки го, че независимо от лицемерието си, той притежава всички пороци, които порицава у другите.

Цветята, цветовете, костюмите, всяко нещо символизира някой човешки недостатък или порок (напр. изкуствени нокти и начервени устни - проституция; жълтозелено - жлъч; трагичните тонове - есен, залез, презрели плодове; бяло - анемия; розово - туберколоза и


Бодлер вярва само в неизменното и вечното. Според него поезията не може да се отъждествява с морала и науката, под заплаха от упадък. Душата съзита светлината, скрита зад гроба, едновременно с поезията и чрез нея. Метриката е изключително важна за Бодлер, защото има разлика между поетическо и поезия.

Полужив, болен, майка му го завежда в Париж и го настанява в болница, където го посещават много негови приятели. Бодлер започва да изпада в слабоумие. Мисълта му се прояснява само веднъж - когато го навестява мадам Сабатие.

Бодлер издъхва в ръцете на майка си на 31 август 1867 година.