Ричард Бах

Ричард Бах (1936 -) е американски писател на научна фантастика.

• „Всичко, казано дотук, може да е погрешно“
• „Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.“ („Едно“)
• „Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.“ („Едно“)
• „Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!“ („Илюзии“)
• „За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да е, трябва да започнеш с съзнанието, че вече си пристигнал.“
• „Колко живота има вьв Вселената? Един.“ („Едно“)
• „Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.“
• „Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!“ („Едно“) („Джонатан Ливингстън Чайката“)
• „Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.“
• „Спори за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.“
• „Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.“ („Едно“)
• „Човек поверява живота си на това, в което вярва.“ („Едно“)
• "Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.

Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.

— Пропускаш нещо. Как го правя?

— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.

— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.

Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.

— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение." (Илюзии)