П. Г. Удхаус

от Уикицитат
(пренасочване от Пелъм Гренвил Удхаус)
Направо към: навигация, търсене
Пелъм Гренвил Удхаус
Пелъм Гренвил Удхаус
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Сър Пелъм Гренвил Удхаус (англ.: Sir Pelham Grenville Wodehouse, 1881 - 1975) е английски хуморист, най-вече известен с поредицата си романи за английския аристократ Бъртрам Устър и неговия изключително изобретателен иконом Джийвс.


  • „Тя има ум колкото бавноразвиваща се билярдна топка.“

Джийвс запретва ръкави (бг-1998, 2000, ИК"Кронос"; „Ring for Jeeves“, en-1953)[редактиране]

  • „В основни линии това помещение на «Гъската и краставицата» се различаваше твърде малко от останалите кръчми, накацали край друмищата на Англия с благородната мисия да спасяват островитяните от пресъхване.“
  • „Последният път, когато украсявахме с присъствието си старата развалина, Бил беше в нормалното за днешната английска аристокрация състояние на безпаричие, крадейки млякото на котката и ровейки за някой фас.“
  • „-Бил, ще ти открия една истина за родния ти дом. През лятото реката е в дъното на градината, а през зимата градината е на дъното на реката.“
  • „Бил съм свидетел на много негови романси с жени, които изглеждаха като кръстоска между свинемайка пред опрасване и борец тежка категория.“

„Бъди българин, Джийвс“ (бг-1996, 1999, ИК"Кронос"; en-1934, „Thank you, Jeeves“)[редактиране]

  • „-Мога да ти кажа, Джийвс, че по-доблесстни мъже от теб са понасяли далеч по-лоши неща от банджото. Имаш ли представа, че един българин, Илия Господинов, веднъж свирил на гайда двадесет и четири часа без прекъсване? И да не мислиш, че прислужникът на Господинов го напуснал? Там, в България, хората са с по-яка закалка. Убеден съм, че той е останал зад младия си господар от началото до края и не се съмнявам, че час по час го е подкрепял с лед и други възстановителни средства. Тъй че, бъди българин, Джийвс“
  • „Не знам дали ви се е случвало някога, умрели за сън, да се пъхнете в леглото, да се отпуснете и в този миг някакъв непознат гущер да се шмугне в левия ви крачол. Това е преживяване, което слага незаличимо клеймо върху човешката душа.“
  • „-Прави се на мутра — обикаля и събира пари за защита от всеки, съобразно възможностите му. И добре изкарва. Изобретателно дете.“
  • „Този тип ми лазеше по нервите. Нямах никакви възражения да си прекарва свободното време в кроежи за клане на аристокрацията, но не разбирах защо, по дяволите, не можеше да го стори с ведра, слънчева усмивка на лице. Отпратих го с едно махване на ръка.“