Паулу Коелю

Паулу Коелю
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Паулу Коелю (р. 1947) e бразилски писател.

От него

Един човек е обичан просто, защото е обичан. Няма нужда да има причина за любовта

Пиратството е въведение към творчеството на писателя. Ако ти хареса, ще поискаш да го имаш. Останалото е алчност или невежество

Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително? — „Единайсет минути“

Да пишеш е едно от най-самотните занимания на света.

Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.

Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам.

И всичко това се случи между изгрева и залеза на същото това слънце!

Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.

Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона.

Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.

Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен. — „Алхимикът“ (O Alquimista), 1988

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.

Колкото и голямо да е страданието, то е безсилно пред едно изморено тяло.

Най-добрият воин е този, който успее да превърне врага в приятел.

Накрая не издържа и се разплака. Плачеше, защото Бог бе несправедлив. Това ли заслужават хората, които вярват в мечтите си? — „Алхимикът“

Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай.

Някои книги ни карат да мечтаем, други ни връщат в действителността...

Ролята на състрадателна душа е само за онези, които се страхуват да заемат някаква позиция в живота. Винаги е много по-лесно да вярваш в собствената си доброта, отколкото да се изправиш срещу другите и да се бориш за правата си. Винаги е по-лесно да не отвърнеш на нанесената обида, отколкото да посмееш да влезеш в битка с някой по-силен от теб; винаги можеш да кажеш, че камъните, хвърлени по теб, не са те засегнали, и само нощем - когато си сам и жена ти, мъжът ти или приятелят ти от училище спят, - само нощем можеш да оплакваш мълчаливо собственото си малодушие.

Свободата означава да чувстваш това, което сърцето ти желае, независимо от мнението на околните.

Съществува език, който е отвъд думите! Ако успея да разгадая този език без думи, ще успея да разгадая и света.

Съществуват два вида глупаци — едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо.

Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.

Толкова много исках да срещна любовта. — помисли си Илия. А сега, когато тя беше пред него — защото това без никакво съмнение беше тя, стига да не бягаше от нея — единственото му желание бе колкото се може по-бързо да я забрави.

Произведения

„Вещицата от Портобело“

В края на края какво е щастието? Любов, казват ми. Ала любовта никога не носи щастие. Тъкмо обратното, свързана е с тъга, прилича на бойно поле, представлява много безсънни нощи, в които си задаваме въпроса дали постъпваме правилно. Истинската любов е екстаз и агония.

Видях, че самотата е по-силна, когато се опитваме да се борим с нея, и отслабва, когато просто не и обръщаме внимание.

Който вярва, че се е провалил, винаги ще се проваля. Който е решил, че не може да бъде различен, ще бъде погубен от рутината.

Любовта изпълва всичко. Тя не може да бъде желана, защото сама по себе си представлява крайната цел. Не може да предава, защото няма нищо общо с притежанието. Не може да бъде държана в затвор, защото е като река и ще прелее.

Светлината е нестабилна - угасва от вятъра, пали се от светкавицата, никога не блести като слънцето, но си струва да се борим за нея.

Ти си онова, което вярваш, че си.

Хората придобиват 1/4 от знанията си от своя учител, 1/4 слушайки себе си, 1/4 от приятелите си и 1/4 с времето.

Хубаво е да даваш, когато те молят, но още по-хубаво е да можеш да отдаваш всичко на някого, който нищо не ти е поискал.

Всичко, абсолютно всичко на тази земя има смисъл и дори най-дребните неща трябва да бъдат зачитани!

Захир

Захир е нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост. Моят захир няма нищо общо с романтичните метафори. Той си има име...

Тази жена, която не винаги изразява чувствата си с жестове, която ме накара да кажа "да", когато исках да кажа "не", която ме принуди да се боря за това, което тя смята, и то с основание, че е смисълът на живота ми, която се отказа от присъствието ми, понеже ме обича повече, отколкото себе си, която ме застави да преследвам мечтата си... понякога изпитваща страх в сърцето си, но винаги смела в действията си, способна да обича без да се унижава, без да моли за извинение за това, че се бори за мъжа си...

За пръв път осъзнавам, че причината ми за всичките ми предишни разочарования във връзките и браковете ми е била не в жените, които съм познавал, а в собствената ми неудоволетвореност. Единствено Естер прозря, че за да достигна до нея, трябва най- напред да достигна до самия себе си.От осем години сме заедно, смятам, че тя е жената на живота ми, и въпреки че понякога (доста често) се влюбвамв други жени, които срещам по пътя си, нито за миг не ми е минавала мисълта за развод. Никога не питам дали тя знае за извънбрачните ми авантюри, а и тя никога не споменава нищо по този въпрос.

Всъщност малко хора ми казват, че са нещастни. Повечето заявяват: "Чувствам се чудесно, постигнах всичко, което исках." Тогава ги питам: "Кое ви прави щастливи?" Отговотът е: "Имам всичко, за което мога да мечтая - семейство, дом, работа, здраве." Питам ги още: "А замисляли ли сте се дали това е всичко в живота?" Отговорът е: "Да, всичко!" Повтарям въпроса си: "Тогава излиза, че смисълът на живота е в работата, семейството, децата, които ще пораснат и ще ви напуснат, мъжа или жената, у които истинската страст ще отстъпи място на приятелство. А един ден ще спрете и да работите. Какво ще правите, когато това се случи?" Отговор: няма отговор. Сменят темата.

…Кръста, най-страшното от всички мъчения, измислени от хората. Спомням си, че Цицерон го бе нарекъл "най-отвратителното наказание", защото предизвиквало ужасни мъчения, преди да настъпи самата смърт. А в днешно време хората носят кръста на гърдите си, окачват го по стените, в стаите, смятат го за религиозен символ, забравяйки, че той е бил инструмент за изтезание.

Когато тя понякога ме питаше дали ме интересува това, което върши, моят отговор беше неизменно един и същ: "Интересувам се, но не желая да се намесвам, искам да си свободна да следваш избраната от теб мечта, така както ти самата ми помогна да последвам моята."

— Не ме ли обичаш? — Повече от вчера и по-малко от утре, както пише по картичките, които купуваме от книжарниците. Да, обичам те. Всъщност съм лудо влюбена, дори започвам да мисля дали да не си сменя жилището и да дойда в този огромен и самотен апартамент – но винаги, когато заговоря за това, ти си този, който сменя… темата. Въпреки това забравям за нараненото си самолюбие и намеквам колко хубаво би било да живеем заедно, а ти ми отговаряш, че още е рано, и аз си мисля, че може би се боиш да не ме изгубиш, както изгуби Естер, или че още чакаш завръщането ѝ, или че няма да разполагаш повече със свободата си, страхуваш се да останеш сам, но се страхуваш и да живееш с някого - с други думи - връзката ни е истинска лудост. Но след като ме питаш, ще ти отговоря: много те обичам!

Когато нямаше повече какво да губя, получих всичко. Когато престанах да бъда този, който бях, преоткрих себе си. Когато разбрах какво е унижение и въпреки това продължих напред, осъзнах, че съм свободен да избирам съдбата си. Не знам дали не съм луд, дали бракът ми не е мечта, която не съм успял да разбера. Знам, че мога да живея без тази жена, но бих желал да я срещна отново, за да ѝ кажа това, което никога не ѝ казах, докато бяхме заедно: обичам те повече от самия себе си. Ако успея да ѝ го кажа, тогава ще мога да продължа напред и ще намеря покой, защото чрез тази любов ще съм изкупил вината си.

…Ще осъзнаеш три важни неща. Първо: В мига, когато човек реши да застане срещу даден проблем, си дава сметка, че е много по-силен, отколкото си е мислил. Второ: цялата енергия, цялата мъдрост извира от един и същ източник, който обикновено наричаме Бог. Трето: никой не е сам в нещаститето си, винаги има още някой, който мисли, радва се или страда по същия начин, и това ни дава сили да се справим с предизвикателство, изникнало пред нас.

След като страданието ти е тук, по-добре е да го приемеш, тъй като то няма да си отиде само защото ти се преструваш, че не съществува. Ако си радостен, добре е да приемеш и радостта, макар и с опасението, че някой ден тя ще изчезне. Има хора, за които животът е единствено саможертва и отказ. Има хора, които се чувстват част от човечеството само когато са "щастливи".
- Влюбена съм и се страхувам, че ще страдам. - Не се страхувай! Единственият начин да избегнеш страданието е да се откажеш от любовта.

Щом се прибрах вкъщи, заваляха въпроси. Сам ли е бил? Да. Не е ли била там някоя негова любовница? Не. Пихте ли? Пихме. Защо не искаш да говорим за това? Но аз говоря точно за това! Били сте сами в една къща с изглед към планината, в доста романтична обстановка, не е ли така? Да, така е. И не сте правили нищо друго, освен да разговаряте? Нищо друго. Смяташ ли, че ти вярвам? Защо да не ми вярваш? Защото това противоречи на човешката природа – когато един мъж и една жена са заедно, пият заедно. говорят за интимни неща, накрая се озовават в леглото! Съгласна съм с мъжа си. Противоречи на онова, което са ни учили. Той никога няма да повярва на историята, която разказах, а тя е самата истина.

Ако реагирам така, както хората очакват, ще стана техен роб. Нужно е да имаш огромна доза самоконтрол, за да не позволиш това да се случи, защото човек е склонен да действа така, че да се хареса на някого - особено на самия себе си.

В човешките отношения най-важен е разговорът, но хората вече не го правят – не сядат, за да говорят или за да слушат другите. Ходят на театър, на кино, гледат телевизия, слушат радио, четат книги, но почти не разговарят. Ако искаме да променим света, трябва да се върнем във времето, когато войните са се събирали около огъня и са си разказвали истории.

Чух я да добавя: "И не казвай, че съм болна, защото съм суеверна, винаги когато съм използвала това извинение, накрая наистина съм се разболявала. Кажи, че трябва да се грижа за човека, когото обичам."

Не винаги най-хубавите срещи стават около елегантни маси в ресторанти с включено отопление.

Толкова е важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай прахта. Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си всъщност.

В живота ни винаги има събитие, върху което да прехвърлим вината за това, че сме спрели да вървим напред.

Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент - независимо, че са богати, красиви, очарователни - са убедени, че са излишни, нещастни, защото са сами тази вечер, предишната вечер също са били сами, а може би ще бъдат сами и утре. Жени, които цял следобед са се гримирали и са си правили прически, за да отидат в някой бар, преструвайки се, че са там не за да си търсят компания, а само за да се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват комплекс за малоценност, страхуват се да не би мъжете да открият, че са самотни майки или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика, понеже са заети от сутрин до вечер, за да си изкарват прехраната, и нямат време да четат вестници.

По-добре да останеш гладен, отколкото да останеш сам. Защото, когато си сам - не говоря за самотата, която сами сме избрали, а за тази самота, която сме принудени да приемем, - сякаш преставаш да бъдеш част от човешкия род.

Ала тя мислеше различно. Действаше различно. Опита се да ми го покаже, но аз не успях да го видя - трябваше да я изгубя, за да разбера, че вкусът на възвърнатите неща е по-сладък и от мед.

Любовта е болест, от която никой не иска да оздравее. Който се е разболял от нея не се опитва да се възстанови, а който страда от нея, не желае да бъде лекуван.