Паринуш Сании

Паринуш Сании (1949) e иранска социоложка, психоложка и писателка.

Отворете очите си: хората обичат да измислят герои, за да могат да се скрият зад тях, да говорят с тях вместо това и да станат изкупителна жертва, ако нещо се обърка, оставяйки другите да могат да избягат.
Пропълзях под душа, включих крана и се разплаках - това беше единственото място, където можех да плача тихо.
Те отвеждат към бесилката онези, които говорят истината.
Колко странен е светът! Нито милостта, нито гневът траят вечно в него.
Идеологията е капан, тя стеснява идеите за живота, ограничава мисълта и поражда предразсъдъци и стереотипи. В крайна сметка човек дори не се превръща в плосък, а в едноизмерен фанатик.
Ако хората не се подлагаха на насилие, в света би имало много по-малко насилие. Именно пасивното смирение укрепва основите на тиранията.
Побоите и изтезанията не са единствената форма на потисничество, понякога ни обезоръжават с любов и обич.
Да имаш семейство, дори и без много топлина и интимност, все пак е по-добре от това да живееш сам...
По времето на революцията не губете време за съчувствие. Всеки преврат е придружен от изгнание и лустрация.
В сълзите няма нищо лошо. Понякога плачеш - и на сърцето ти е по-лесно.
Идеологията е капан, тя стеснява идеите за живота, ограничава мисълта, поражда предразсъдъци и стереотипи.
Какво удоволствие да се скриеш в прегръдките на детето си, сякаш самата аз съм станала малка.
Обстоятелствата са различни, но винаги се случва едно и също: след дълга раздяла съпругът и съпругата вече няма да стават съпрузи.
Всичко, което исках, получих, когато престанах да желая.
Любовта е като ябълка, която пада в скута ви - това се случва моментално.
... ние сме склонни да приемаме помощта за даденост и не забелязваме щедрите усилия на този, който ни помага.
... същността на брака е партньорството, сътрудничеството, взаимното разбиране, равенството на правата, способността да се съобразяват с желанията си един с друг.
Никой не ни обича заради нас самите, всеки ни обича само заради себе си.