Манол Манолов (психолог)

От Уикицитат
(пренасочване от Манол Манолов)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Манол Манолов е български психолог, консултант към Център за психологическо консултиране – Пловдив.


  • Ако "днес" е отлято от "вчера", а за "утре" говорим от "днес", ако "догодина" зависи от "вчера, днес и утре", то не идваме ли всички от бъдещето?


  • Ако внимателно проследим квантовата теория, то може да изведем това, че мастурбирайки в Пловдив, мъж може да забремени жена в САЩ… А въпросът е, прави ли това възможно непорочното зачатие?


  • Ако говорим за неповторимост, то единственото нещо, което не може да има аналог в безкрая – това е щастието! Вечно щастливи са тези, които търсят уникалността на всичко, което се случва!


  • Ако и тази сутрин отворите вестника очаквайки да видите името си на първа страница, но това не се случи… Не се ядосвайте, вие в никакъв не сте по-маловажни от хората във вестниците… Просто тези, за които сте важни никога не биха ви споделили с друг…


  • Ако искаш да пътуваш към звездите, не ти е нужно нищо повече от ясна вечер…


  • Ако любовта е болест, то без излишна свян можем да наричаме света болница, а ние да зовем себе си пациенти на своята болест и лекари за чуждата такава…


  • Ако нещо е определено като хубаво… То зад него най-често се крие човек… Преживяванията са людоопосредствани…


  • Ако някой каже нещо и друг каже това същото нещо на трети и посланието се предаде… Ще се получи развален телефон…
    Ако някой докосне някой и това докосване продължи от човек на човек ще се получи нещо много съмнително…
    Ако някой пък целуне човек и това се предава и предава би се реализирала една възхвала на полигамието…
    Но ако някой обича някой и този някой също обича някой и ако всеки обича всеки, то това не би изглеждало… Това просто би се чувствало и би било толкова красиво и неописуемо… Нека помислим на колко хора спестяваме тези думички, които носят със себе си такъв заряд…


  • Ако същественото е невидимо за очите… То, не са ли очите тези сензори, които ни позволяват да превръщаме дори несъщественостите в изящни детайли на нашата "истина"…


  • Ако, който пее зло не мисли, то не е ли банята онова магическо място – филтър за всички лоши мишления? И ако зад усмивката ни винаги се крие по един намръщен зрял чичко, то… По-добре е да се къпеш отколкото да се смееш!


  • Весело посрещане на новото довечера… Без да забравяме колко често отхвърляме даровете, защото не са опаковани така, както очакваме… Нека не разваляме това, което имаме, за да съжаляваме за това, което нямаме… И да не забравяме, че доскоро само сме мечтали за това, което имаме сега…


  • Вечността идва тогава, когато осъзнаеш, че искаш да направиш настоящия миг не част от миналото ти, а неизменна част от бъдещето ти… А тогава всяко "сега" се превръща в сбъднатата мечта от "утре"…
    Добро утро – поздравете огледалото за това, което прави всяка сутрин – позволява ни да се видим…


  • Вмирисването и ароматизирането в своето същество са еднаквости… Но да помислим колко често в старанието си да ароматизираме другия, ние го вмирисваме…


  • …Всеки трябва да срещне своята Шехерезада, която дори да иска, да не може да обеси на копринено въже, омагьосан от всичките 1001 истории… Копнеещ да ги чува по-често и по-често, а те да подклаждат единственото желание, Шехерезада да бъде обвита в копринената постеля любовта.


  • Всичко що е неразбрано, то това е красота!


  • Всъщност … "малко", като стойност не съществува, няма количествено измерение за това… Когато "малко"-то те накара да си щастлив, то автоматично се превръща във "всичко"-то, което си искал … А "всичко"-то, "малко" ли е?


  • Във века на технологиите, в Библията трябва да публикуват освен телефоните, то и фейсбуците на всички светци, за да могат лично да получават поздравите си… Доколко е възможно Георги да е продупчил не змея, а момичето, което е чакало змея на брега… Пък тя, ако не е била хубава… Ама, май не е възможно… Както и да е…
    Честито на всички, които използват оръжията на чувствата си, за да триумфират… Не е важно колко злини си убил, а колко злини си накарал да те обикнат…!


  • Въпрос: Нужно ли е в очите първо да има сълзи, за да може след това да се види пъстрата дъга прегърнала всичко около нас?


  • Вярвам вече всички успяха да си намислят поне по три желания, с които да запълнят останалата част от деня и поне 15, които да настанят някъде там в бъдещето… Ще повярвате в чудеса, ако запишете всичко това и след време видите, че до едно са се сбъднали… Продължаваме напред, или както се казваше в Алиса: "Не мога да се върна до вчера… бях различен човек тогава."


  • Глупаво е когато някой мисли, че смисълът е скрит в човека или предмета на действието му. Не, смисълът комуникира с момента, той е в момента… Той съществува сега и само сега, след което се превръща в отминало действие, което пък от своя страна става бъдеще… което дълбоко в себе си запазва свойството си един ден да бъде наречено анекдота


  • Да обикнеш предмет не е грешка, а преживяване. Да обикнеш животинче не е болест, а привързаност. Да обичаш цвете не е изолираност, а естетика. Да харесваш себе си не е егоизъм, а самочувствие. Да обичаш някого – това е любов… А да обичаш всичко – това е щастие!


  • Да си до хората и да ги засенчваш е най-лесното нещо… Да бъдеш до тях и да ги огряваш е нещото, което трябва да направиш, за да бъдеш…


  • Детайлите ли осмислят целостта или целостта детайлите?… Или пък… Думите ли са важни или изреченията… А може би посланието? Не, важни са усещанията ни за всичко това… В съществото си всичко е лишено от значение и смисъл… Щастието е когато намериш своя в този свят на цялости и детайли…


  • Дълбоко в своите идеи публичните домове и църквите са едно и също нещо… И двете целят да отделят за миг човека от неговото сиво ежедневие… Всъщност изводът от това би следвало да е, че дори зад коренно различните методи, често търсим едно и също нещо, а още по-често ние самите не знаем какво е това нещо…


  • Еволюцията е устроила човек така, че той освобождава напрежението си посредством различни по вид и сила друсания… Допускам, че и земята е устроена по него начин… По-интересното е, че всички тези друсания отключват едни деликатни поведения, в които се наблюдава сплотеност и загриженост междучеловешка… Дали пък не можем да живеем сякаш постоянно ни друса?


  • Едни използват въображението си и рисуват картини, други го използват и създават музика, трети изказват теории… Ние всички ги наричаме гении. А защо всички толкова много се страхуват да използват своето въображение, за да живеят… Тогава всички ще се наричат щастливци…


  • За да е щастлив, човек трябва да е като сапун… Макар да знае, че рано или късно ще приключи своето съществуване в нечии ръце, той трябва да раздава свежест, спокойствие и чистота на всеки, който се докосне до него…


  • За да проникнеш в себе си трябва да погледнеш в това, което ти връща този, на който си дал всичко…


  • За да се грее не е нужно нищо повече от усмивка с посока…


  • За да се засмееш, понякога е нужна само една анекдота… А какво е тя ? Подчертаване на чуждата неволя… Та, не можем ли ние тогава винаги да подчертаваме своите такива, а ежедневието ни да е винаги изпълнено с усмивки…?


  • Заложената в нас нужда от любов, ако не може да намери своя истински предмет, за да не живее напразно, се насочва към измисленото и вятърничавото!


  • Звуците често правят възможно истинското изживяване на емоцията


  • И не винаги да си в центъра значи, че виждаш всичко… Напротив, тогава много хора остават зад гърба ти и не ги виждаш, но и те не те виждат… Най-често мястото на центъра е в периферията, където в действителност можеш да си част от всички… И пак да си център…


  • И още нещо, като за неделя сутрин… Ако си представим, че всичко е с начало и край… То от една страна е началото, а от другата края… Обаче ако се обърне плоскостта, то началото може да стане край, а краят от своя страна става начало… Т.е. началото и краят са взаимозаменяеми и изпълняват една и съща функция…
    Ако обърнем внимание на плоскостта обаче, ще видим, че доближавайки се до края, ние сме задействали още няколко начала, които никак няма да приключат ведно с края на това, около което сме се фиксирали…
    Остава въпросът: След като началото и краят са взаимозаменяеми и представляват своего рода възможности, то ние не съществуваме ли в безКРАЙно пространство, а около нас са само начала?
    И значи ли това, че безкраят всъщност не е нищо повече от много начала, които се преплитат и пряко зависят от избора?
    Можеш да се месиш в живота на хората колкото искаш, но не и в техните избори…


  • И така: Всичко започва така, както и ще свърши… А по средата или комедия, или трагедия – "игра на сенки и светлосенки" казваше Уди Алън… Винаги рисуваме с четките на решенията си и цветовете обстоятелствата… До колко е красиво, зависи от стила, който ни вдъхновява…


  • Инатът е като ароматизираната тоалетна хартия… Знаеш каква е целта ти, постигаш я обикновено, но след като това се случи… Често губиш свойствата си…


  • Истината – единственият начин да си навредиш; мълчанието – единственият начин да ти навредят; лъжата – единственият начин да навредиш; да слушаш – това е начин да знаеш; а да знаеш – тогава можеш да избираш.


  • Истината е като чая… Полезна е, ама така хубавко може да те попари. А пък животът е като меда, минаваш през хиляди задници, ама продуктът е толкова сладък…


  • Какво е общото между лютата чушка и лошата дума? Лошите думи, също като лютите чушки могат да доведат до силно парене, дори до сълзи… Но истинската болка и от двете идва, когато бъдат добре смлени и трябва да използват своя изход.


  • Какво се случва когато искаш да забравиш за нещо, а единственото, което правиш е да си спомняш за него? Може би е същото като това, че обикновено искаш неща, които не получаваш и получаваш такива, които не искаш… И в крайна сметка не наричаме ли грешки точно онези неща, които са се случили без да ги искаме… И не са ли точно те нерегулираните кръстовища на житието където трябва да направим избора, без да знаем дали пътят с предимство е правилният… И ако тръгнем по него и се обърнем, то другият получава свойството "път с предимство" … И какво се случва?


  • Каквото си постелеш на такова ще легнеш…, или пък ще се завиеш с него… Изключително зависи от условията (климатични и социални), в които се намираш… А ако брадавиците бяха зърна, дали хората биха си слагали силикон навсякъде?


  • Като си на върха, трябва да имаш готовността, че всичко ще виждат от теб… Само задника ти…


  • Когато загубиш много, тогава разбираш, че вече си готов да получиш всичко…


  • Когато кажеш "Аз", зад теб е целият свят. Когато казваш "Аз съм", целият свят си ти… А какви по-добри причини от това ти и твоят свят да сте най-доброто място за живеене…?


  • Когато се мислиш за велик, гледат те с презрение.
    Когато намираш себе си за друг, мислят си : "Той нормален ли е…?"
    Когато знаеш кой си, но този някой е Наполеон, например… Биха те завързали и порицали…
    Когато обаче твърдиш, че си човек, че си част от всички дори на лекар не биха те изпратили…
    Въпросът, който се ражда тук дали по-важно е да знаеш кой си или какво си… Или да твърдиш, че си нещо, за което дори определение няма…?


  • Когато те заливат с гореща вода, не винаги целят да те попарят… Понякога просто трябва да се огледаме, дали не е имало някаква мръсотия върху нас, която другият е искал да отмие…


  • Когато чуеш стъпките на този, който дълго си очаквал… Запитай се първо дали той идва или си отива…


  • Който много гледа винаги вижда нещо, което си мисли, че не е както трябва… Който много мисли от своя страна, никога не вижда нещо, което да е както трябва … За това единственото, което трябва да гледате е да не мислите…


  • Красотата на зъбките не е в дъвкателността им, а в способността им бивайки показвани да правят от всеки дваж по-шармантен човек – усмихвайте се !


  • Логопедична загадка: "Съскаща съгласна" – понятие в лингвистиката ли е или синоним на жена, която макар винаги съгласна е съхранила змийската си същност?


  • Маската е това, което всички слагаме, когато не знаем как да призовем себе си… Защо е по-лесно да подаряваме своето щастие на ролята, която задаваме, а не на самите нас? Да кажеш "Аз" е смелост, по-епична от това да сломиш, който и да било враг


  • "Мъжът и ръката интимно", в своето първо издание е било инструктаж за по-ефикасно навиване на механични часовници…


  • Най-голямото вълшебство е да видиш себе си в усмивката на другия… Веднага след него се нарежда желанието да споделиш на някой, че го обичаш…


  • Най-голямото противопоказание на пеницилина е, че може след лечението да се превърнеш в мухльо…


  • Не винаги стъклото описва възможността да видиш нещо… Често то е ограничението да виждаш, но да не можеш да докоснеш това, което би искал…


  • Не винаги, когато поглеждаш надолу и виждаш звезди значи, че си над всички… Най-често това е просто напомняне, че не си си пил хапчетата за кръвно…


  • Не споменът за случката е важен, важен е изводът…


  • Няма по-добра проекция на личността от лъжата…


  • Освен, че може да се пръснат от любов… Сърцето и задника си приличат и по това, че ти олеква, когато ги изпразниш от съдържание, но никога не си приятен за околните, ако са свидетели на процеса…


  • …Остава въпросът… Защо след като Фейсбук ни дава свобода на социалните контакти нашите профили са обградени от стени, на които трябва да пишем, за да се изразяваме…


  • От живота си можеш да направиш мед или сладко… Какво би значило това? Може би фактът, че правим своя избор дали да очакваме симбиозата между цветчета и пчелички, за да получим своя мед, или да изчакаме тъй лесния плод и да си направим сладко… За едното е нужно инструмент, средство, търпение и други цветчета, а за другото е нужно просто захар… Изборът е труден и излизайки от метафората, кои са пчеличките и кои другите цветчета… Вечният въпрос?


  • Повечето хора са като охлюви… Излизат си от черупката само тогава, когато не се чувстват застрашени от нищо, а когато го направят оставя след себе си блестящо изглеждащи следи, чиято слузеста същност често остава скрита…


  • Понякога, за да е щастлив, човек трябва да се отнася към себе си като към задник… Макар да знае, че най-лошата продукция се съхранява в него, че не винаги е причина за приятни емоции… То той да не спира да прави всичко в името на своята личност…


  • Разочарованието е единственият път за адекватен отговор на въпроса какво действително искаш.


  • Разочарования не съществуват, има само несъответствия в очакванията



  • Специално за всички, които намират себе си скрити във вълшебната бутилка и често я потъркват, за да се освободят! Не забравяйте, всички сме отвън, просто трябва да се срещнем!


  • Споделянето на чуждото щастие е единствения процес, който обхваща спектъра на всички човешки емоции в правилно построена синусоида…


  • Способността на всеки човек да намира проблеми в новите възможности е продиктувана от факта, че хората имат навика върху мухите от обстоятелства да проектират слоновете на своите страхове…


  • "Съединението прави силата"… С други думи, дори с две капки можеш да си направиш локва … Достатъчно е само едната капка да намери другата…


  • Съществува зла закономерност, която се изразява в зависимостта между пари и възможности… Колкото повече намаляват парите ти, точно толкова повече се увеличават възможностите ти…


  • "Хората събират грешките в живота си и създават от тях чудовище, което наричат съдба"… А колко по-приятно и полезно би било да събираме хубавите си мигове и създаваме от тях нови и красиви светове…
перифраза по прочутата фраза на Джон Хобс


  • Цветята нямат гръб… Нямат лица… Да твърдим, че имат душа би било доста смело… Но цветята имат поведение, имат вълшебната способност да даряват щастие със своята безмълвност… Те са съвършени не със своята еволюция, а със своята обикновеност, скромност, безмълвие…


  • Черното е единственото бяло, което не можем да видим!


  • Човек само от главата си може да си пати толкова много, че дори и лош късмет не му е нужен…
перифраза по прочутото заглавие на пиесата в стихове "От главата си пати" на Александър Грибоедов


  • Щастие е когато почувстваш, че докосваш нещо, което в обективността е толкова далече от теб… Близостта често не прави нищо друго, освен да убива формата…


Външни връзки