Дъг Хол

„Размърдай мозъка си!“

„Светът ни състарява твърде бързо. Порастваме твърде рано, спираме да мечтаем преждевременно и развиваме повишена тревожност в твърде ранна възраст. За много от нас способността да се притесняваме се превръща в утвърден навик, който стеснява кръгозора ни и ни приковава към делничното. Мощни са силите, които ни притискат на земята. От гравитацията се прегърбваме, от вечно предстоящите плащания се изнервяме, от нивото на холестерола се страхуваме. Жизнената ни енергия се изсмуква от върталежката на преяждането, пушенето, задръстванията, данъците, работата и още безброй фактори, определящи съществуването ни. От една страна ни съветват да водим здравословен начин на живот, от друга — измерват живота ни в крайни срокове, които ден след ден, малко по малко ни обезличават и убиват.

Светът ни затрупва с дразнители, които притъпяват творческия ни заряд. Опитът ни учи във всичко да се съмняваме, на никого и на нищо да не се доверяваме. За кратко време светът превръща едно дете във възрастен, в част от реалния свят. Когато това стане, от човека не е останало вече почти нищо, само табелка с името на вратата на офиса, ЕГН, лице сред тълпата.

Това е толкова…жалко!

Върнете се в миналото. Спомнете си когато бяхте малки и светът беше огромно място с неограничени възможности. Накъдето и да погледнехте, откривахте нещо ново и различно. Доколкото зависеше от вас, можехте да направите каквото си поискате, защото никой още не ви беше казвал, че не можете. Можехте да летите като птица и да минавате през стените като сянка.. Вие и духът ви можехте да докоснете небето…“