Херман Хесе

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Херман Хесе
Херман Хесе
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Херман Хесе (18771962) е немски и швейцарски писател и поет, получил Нобелова награда за литература през 1946 г.


  • Астрологията е един опит да се постигне ред и система за многото различни по нрав хора. За съдбите и предопределенията.


  • Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях.


  • В учебника по догматика естествено всеки човек е точно като другите, в живота обаче не. Любимият ученик на Спасителя, който е облягал глава на неговата гръд, и оня, другият ученик, който го е предал, двамата явно не са имали еднакво предопределение.


  • Вие, учените, сте високомерни, всякога смятате нас, другите, за по-глупави. И без каквато и да била наука човек може да бъде много мъдър.


  • Любовта към Бога невинаги е единна с любовта към доброто. Ех, да би било толкова просто! Какво е добро, ние знаем, записано е в Божиите повели. Но Бог не е единствено в скрижалите, те са само най-малката част от него. Можеш да се придържаш към тях и да бъдеш далеч от Бога.


  • Науката не е нищо друго освен тъкмо тази "страст да търсиш и намираш разлики". За нас, хората на науката, няма нищо по-важно от установяването на различия, изкуството да се намират различия се нарича наука. Например у всеки човек да се намират белезите, по които се различава от другите, означава той да бъде опознат.


  • Нашето приятелство изобщо няма никаква друга цел и никакъв друг смисъл, освен да ти покаже колко съвършено несравним си с мене.


  • Не знаеш ли, че един от най-кратките пътища към живота на светец може да бъде животът на безпътен човек?


  • Ние двамата, мили приятелю, сме слънце и луна, море и суша. Нашата цел не е духовно преливане на единия в другия, а взаимно опознаване, всеки да види у другия и да се научи да почита това, което е той – негова противоположност и допълнение.


  • Толкова далеч бяха те един от друг въпреки цялото им приятелство, толкова широк бе лъкът, опънат между двамата. Един зрящ и един слепец, така вървяха те редом; това, че слепият не знаеше нищо за собствената си слепота, беше облекчение за самия него.


  • Не съществува реалност, различна от тази, която е в нас.