Даниил Хармс

Даниил Хармс е литературният псевдоним на Даниил Иванович Хармс (Ювачов); 1905 - 1942, руски и съветски писател и поет.

• Стареца, без да знае за какво, тръгна да ходи в гората. После се върна и каза: - Бабо, а бабо! - и бабата директно падна. От тогава през зимата всички зайци са бели.
• Обвиняват ме в кръвожадност, казват че съм пил кръв, но това не е вярно: аз облизвах локвите и петна кръв – това е естествената потребност на човека да унищожи следите на своето, макар и дребно, престъпление.
• Също така не съм изнасилвал Елизавета Антоновна. Първо, тя вече не беше девица и второ, аз имах работа с труп, така че тя няма как да се оплаква.

• Няма пророк без порок.
• Глупавия не може да види същественото от случайното.
• Всеки ден прави нещо полезно.
• По-добре да бъдеш здрав, но богат, от колкото беден, но болен.
• Глупавия търси мъдрия в средата на глупавите, а мъдрият го намира.
• Търси нещо, по-голяма от това, което можеш да намериш.
• Ужасно е, когато жената заема толкова много място в живота.
• Чистотата е близка до пустотата. Не смесвай чистотата с пустотата.
• Аз живея неправилно. Нищо не правя и си лягам много късно.
• Аз съм такъв, както и всички вие, само че по-добър.
• Купи си птица, погледни, няма ли зъби. Ако има зъби, то това не е птица.
• Защо да се срамуваме от нашето добро тяло, дадено ни от природата, когато ние не се срамуваме от злите си дела, създадени от нас самите?
• Всичко крайно се прави много трудно. Средните части се отдават леси, Самият център не изисква никакви усилия. Центърът е равновесие. Там няма никаква борба.
• Запалих лампата. Всичко беше както преди. Но и нищо не би трябвало да се променя в моята стая. Трябва да се промени в мен самият.
• Когато човекът, който говори с теб разсъждава неразумно, говори с него ласкаво и се съгласявай.
• Това, което се дава трудно на другите, на мен ми се отдава с лекота! Аз дори умея да летя. Но аз няма да говоря за това, защото никой няма да повярва.
• И аз съм светът. Но светът не съм аз.
• Аз уважавам само младите и пищни жени. Към останалите представители на човечеството се отнасям с подозрение.
• Не смятам себе си за особено умен човек, и все пак съм длъжен да кажа, че съм по-умен от всички.
• Трябва да се откажете от пушенето, за да покажете силата на волята си.
• По някаква причина всеки ме гледа с изненада. Каквото и да правя, всички го намират за невероятно. Но дори не се старая. Получава се от само себе си.
• Да имаш само ум и талант е твърде малко. Трябва също така да имате енергия, истински интерес, чистота на мисълта и чувство за дълг.
• Кой ти е враг? Кой ти е приятел? И къде е вашият стълб на смъртта?
• Аз съм творец на света, и това е най-главното в мен.
• Доверието, или по-точно, вярата не може да бъде придобита, тя може да бъде развита от само себе си.
• Хвилищевски яде червени боровинки, опитвайки се да не се намръщи. Той чакаше всички да кажат: каква сила на характера! Но никой не каза нищо.
• Поглеждам през прозореца към суматохата на хората И си мисля: защо бързам В тъга се чувствам тъжен - имам право да живея толкова приятно.
• Да тровите децата е жестоко. Но трябва да направите нещо с тях!
• Всичко, което е приятно, е малко и противно.
• Не вярвам в кореспонденцията между познати хора, хората, които не са запознати помежду си, могат да общуват по-бързо и по-добре.
• Според мен, няма вярващи или невярващи хора. Има само желаещи да вярват и желаещи да не вярват.
• Греши ли камъкът? Греши ли дървото? Греши ли звярът? Или греши само човекът?
• Да, аз мисля, че същността на любовта не се променя от това, кой кого обича.
• Животът е разделен на работно и неработно време. Неработното време създава схеми - тръби. Работното време изпълва тези тръби.
• На мен ми е дадено да живея възвишен живот. А аз умирам в леност, разврат и мечтания.
• Човек не живее веднъж. Незавършеното ще се завърши в следващия живот. Както и любовта.
• Без да се хваля, мога да кажа, че съм много наблюдателен и остроумен.
• Няма нищо лошо в света, само това, което е преминало през човек, може да стане лошо.
• Възможно е да се извлекат две теореми, а след това да се опровергаят, а след това да се опровергаят и след това отново да се опровергаят. На тази основа успяхме да извлечем още две теореми.
• Съмнението - това е вече частица вяра.
• Аз искам в живота да бъда същото, което е бил Лобачевски в геометрията.
• Ако държавата се оприличава на човешко тяло, то в случай на война бих искал да живея в петата.
• Наистина не се нуждая от семеен живот. В семейният живот няма нито един пункт, който да ми е нужен.
• Според мен това е остроумно, защото е доста смешно.
• Но помнете: влюбеният човек е винаги опасен.
• Говорех на себе си, че виждам света. Но целият свят беше недостъпен за моя поглед и аз виждам само части от света.
• Очите ми са затворени, но аз мигам, без да отварям очи.
• По всяка вероятност целият ми живот ще премине в ужасна бедност и аз ще живея добре само докато съм у дома, а след това, може би, ако живея до 35-40 години.
• Има ли чудо? Ето въпроса, на който бих искал да чуя отговора.
• ...човек, който принадлежи на никого, но не и на човек, който е разбрал истината, че водата облагородява чертите на лицето...
• Да геният не е шило - в чанта не можеш да го скриеш.
• Не знам, защо всички мислят, че аз съм гений; а според мен, аз не съм гений.
• Мисля, че чистотата може да бъде във всичко, даже в това, как човек яде супа.
• Вие обичате афоризми и виждате в тях твърде големи мисли и искате да поставите твърде много живот на афоризма.
• Всичко благополучно ми е винаги подозрително.
• Великият човек не трябва да пуши.
• Интересно е само чудото, като нарушение на физическата структура на света.
• Замисляй се само за възможното, но веднъж замислено го изпълнявай.
• Идеалното нещо ни кара да се удивляваме на хармонията на законите на неговото образуване и как е направено.
• Опитай да запазиш равнодушие, когато свършват парите.
• Стихове трябва да бъдат написани така, че ако хвърлите стихотворение в прозореца, стъклото ще да се разбие.
• Защо, защо съм по-добър от всички?
• Не търси глупавия - ще намериш себе си, търсете мъдрия - никъде няма да го намериш.