Фьодор Тютчев

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Фьодор Тютчев
Фьодор Тютчев
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Фьодор Иванович Тютчев (рус. Фёдор Иванович Тютчев, 1803-1873) е руски дипломат и поет, един от най-видните представители на романтизма в Русия.


  • Стиховете никога не са доказвали нищо друго, освен по-големия или по-малък талант на техния съчинител.
    Стихи никогда не доказывали ничего другого, кроме большего или меньшего таланта их сочинителя.


  • Пролетта е единствената революция на този свят, достойна да бъде взета на сериозно, единствената, която в крайна сметка постига успех.
    Весна – единственная революция на этом свете, достойная быть принятой всерьёз, единственная, которая по крайней мере всегда имеет успех.


  • Руската история до Петър Велики е само панахида; а след него – криминално престъпление.
    Русская история до Петра Великого – одна панихида; а после Петра – одно уголовное дело.


  • В Русия – само канцеларии и казарми. И всичко се върти около камшика и чина.
    В России канцелярии и казармы. Все движется вокруг кнута и чина.


  • Русия, в мен съмнение роди
    прогресът ти — съдба житейска!
    Селяшка изба бе преди —
    сега си станала лакейска.


  • Русия с ум не мож' я осъзна;
    ни общ аршин отгоре й да се прокарва:
    особена е нейната снага –
    в Русия може само да се вярва.
    Умом Россию не понять,
    Аршином общим не измерить:
    У ней особенная стать —
    В Россию можно только верить.


  • Ленив следобед, в маранята
    река лениво ромоли,
    в небето пламенно и свято
    лениво облак се топи.
    Лениво дышит полдень мглистый,
    Лениво катится река,
    И в тверди пламенной и чистой
    Лениво тают облака.
— из "Следобед" ("Полдень", превод Любомир Занев)


  • Че любовта е – по предание –
    един съюз – душа в душа,
    съединено съчетание,
    съдбовно сливане в сияние,
    Но и … двубой. Не, не греша…
    Любовь, любовь - гласит преданье –
    Союз души с душой родной –
    Их съединенье, сочетанье,
    И роковое их слиянье.
    И… поединок роковой…
— из "Предопределение" ("Предопределение", 1851-1852, превод Любомир Занев)


  • Неразгадана тя е тайна
    от прелест цяла е пропита –
    и с трепет гледаме незнаен
    на светлината й в очите.

    От плът ли е тя, от какво ли,
    или с неземност поразява?
    Душата иска да се моли,
    сърцето – да я обожава…
    Как неразгаданная тайна,
    Живая прелесть дышит в ней –
    Мы смотрим с трепетом тревожным
    На тихий свет ее очей.

    Земное ль в ней очарованье,
    Иль неземная благодать?
    Душа хотела б ей молиться,
    А сердце рвется обожать…
— из "Неразгадана тя е тайна" ("Неразгаданная тайна", превод Любомир Занев)


  • Белее сред полето сняг,
    водите пролетно шумят –
    и в бяг събуждат сънен бряг,
    блестят, и бягат, и шептят…
    Еще в полях белеет снег,
    А воды уж весной шумят –
    Бегут и будят сонный брег,
    Бегут, и блещут, и гласят…
— из "Пролетни води" ("Весенние воды", 1830, превод Любомир Занев)


  • Виж, Западът как грейва вечер,
    окъпан в залезна заря!
    А Изток ризница навлече
    от сиви люспи и замря.
    Дали са в плен те на враждата?
    Кой хвърля между тях петно?
    Не слънцето ли по средата
    дели и свързва ги в едно?
    Смотри как Запад загорелся
    Вечерним заревом лучей!
    Восток, померкнувшей оделся
    Холодной сизой чешуей.
    В вражде ль они между собою?
    Иль солнце не одно для них?
    И неподвижною средою,
    деля, не съединяет их?
— из "Виж, Западът…" II ("Смотри как Запад…" II, превод Любомир Занев)


Външни връзки