Светлин Русев

Светлин Русев (1933) е български художник.

От него

• Не обявявам предварително това, което правя, за да не предизвиквам дявола. Мисля, че Хемингуей беше казал: «Думите убиват творческия дух.» Една предварително споделена идея имам чувството, че вече е отлетяла в пространството и много по-трудно се материализира като произведение.
• Ако пластическата култура ми се приписва като налагане на стил, нямам нищо против. Но професионалната грамотност не съм я измислил аз, а е задължителна за всеки сериозен художник. На някой може всички китайци да му изглеждат еднакви, но затова не са виновни китайците!
• В най-общ смисъл Ванга беше живото потвърждение за живота на невидимия свят, за вечното и мимолетното, за смисъла на човешкото присъствие на земята... Но преди всичко пред Ванга се чувствах като на изпит - греховен и несъвършен! За щастие Ванга беше, поне към мен, доста снизходителна и ми спестяваше някои неща, които не можеше да не вижда и осъжда. Ванга беше от друг свят, като че ли изпратена на земно ниво да помага за духовното и физическо изцеление на хората.
• ... истинско предизвикателство за художника е да постигне, да материализира в изкуството си този нематериален свят, който наричаме духовен.
• Името не е в състояние да работи за един автор, ако той самият не работи за името си. То не може да спаси личностните провали - не можеш нищото да го направиш на нещо! А нашият занаят е свързан с конкретни прояви, за които името не е достатъчно, ако няма нещо друго. Слабият характер може да бъде провален от популярността и известността. Сериозният може само да чувства отговорност за името си, което означава задължение да го поддържа не абстрактно, а с цялото си поведение. Името може да отваря врати, а може и да затваря. Всичко зависи от отговорността на цялостното ни човешко, гражданско и творческо поведение.

За него

• Спомням си, бях завел Ането на поредната юбилейна изложба на Светлин Русев. И когато, неразбирайки смисъла на новите му картини, я попитах какви са тези прекатурени върху платната огромни лица, тя веднага ми каза: “Хора, които чакат да умрат.” Не съм срещал по-завладяващо определение на неговото творчество. И, разбира се, по-неконвертируемо на обществената сцена определение.

  — Марин Бодаков