Ричард Бах
| Ричард Бах | |
|---|---|
.jpg) Ричард Бах, 1970 г. | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия |
Ричард Бах (англ.Richard Bach, р. 1936 в щата Илиноис) е американски писател на научна фантастика и книги за душата, пряк потомък на немския композитор Йохан Себастиян Бах.
- Всичко, казано дотук, може да е погрешно.
- Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може. — из романа "Едно"
- Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно. — из романа "Едно"
- Единственият истински закон е този, който води към свободата. — из "Джонатан Ливингстън Чайката"
- Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си! — из романа "Илюзии"
- За да летиш бързо като мисълта до където и да било, … трябва да започнеш с мисълта, че вече си пристигнал. — из "Джонатан Ливингстън Чайката"
- За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш. — из романа "Мост през вечността"
- Колко живота има вьв Вселената? Един. — из романа "Едно"
- Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами. — из романа "Мост през вечността"
- Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.
- Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо! — из романа "Едно"
- Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда. — из романа "Илюзии"
- На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи. — из романа "Мост през вечността"
- Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.
- Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене. — из "Джонатан Ливингстън Чайката"
- Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен. — из "Джонатан Ливингстън Чайката"
- …Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме. — из "Джонатан Ливингстън Чайката"
- Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА. — из романа "Едно"
- Ние създаваме нашата собствена действителност. — из романа "Едно"
- Спорѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.
- Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба. — из романа "Мост през вечността"
- Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност. — из романа "Мост през вечността"
- Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни. — из романа "Едно"
- Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
- Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.
- — Пропускаш нещо. Как го правя?
- — Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.
- — Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.
- Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.
- — Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.
- — из романа "Илюзии"
- Еволюцията бе направила цивилизацията управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в ръцете на любовта. — из романа "Едно"
- Слънцето къпеше пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия. — из романа "Едно"