Публий Сир

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене

Публилий Сир или както е попопуларен Публий Сир (лат. Publilius Syrus или Publius Syrus) — древноримски мимически поет от епохата Цезар и Август. Произхожда от Сирия, поради което и получава прозвището Syrus, т.е "сириец". В Рим попада като роб, но в последствие получава свобода и разиграва своите драматични произведения по цяла Италия с несекващ успех, благодарение най-вече на нравоучителните фрази, които са вплетени в сюжетите. Именно с тях той записва името си с ярки букви в световната литература.



  • Безславният живот е за човека като смърт.
    Est socia mortis homini vita ingloria.


  • Времето употребено за мислене не е загубено време.


  • Да помислиш над това кое е полезно, е оправдано забавяне.
    Deliberare utilia mora tuttisima est.


  • Дори зарасналите рани оставят белези.
    Etiam sanato vulnere cicatrix manet.


  • Дори и косъмът има своята сянка.
    Etiam capillus unus habet umbram suam.


  • Дружбата е винаги полезна, а любовта може и да навреди.
    Amicitia semper prodest, amor et nocet.



  • Душевната болка е по-силна от телесната.
    Dolor animi gravior est, quam corporis dolor.


  • Който бързо взема решение, може бързо да се разкае.
    Ad poenitendum properat, cito qui iudicat.


  • Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ.
    Absentem laedit, qui cum ebrio litiga.


  • Любовна рана може да излекува само този, който я е нанесъл.


  • На бедните хора не им достига много, на алчните — всичко.
    Desunt inopiae multa, avaritiae omnia.



  • Няма да чуем истината, ако сами не я казваме.


  • Обичай баща си, ако е справедлив, ако не е — търпи.
    Ames parentem, si aequus est; si aliter, feras.



  • Понякога е целесъобразно да забравим кои сме.


  • Понякога и зад целувките се крие ненавист.


  • По-скоро ще победиш с разсъдък, отколкото с гняв.
    Consilio melius vinces, quam iracundia.


  • Прекаленото благородство по отношение на наглия човек е нецелесъобразно.
    Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas.


  • Приятелите са крадци на време.за приятелите се отделя време
    Amici fures temporum (temporis).


  • Следващият ден е ученик на предходния.
    Discipulus est prioris posterior dies.


  • Слухът приема по-лесно обидата от зрението.


  • Тайното зло и тайните врагове са най-опасни.


  • Трудно е да съвместяваш болката с разсъдителност.
    Difficile est dolori convenire cum sapientia.


  • Трябва да се взема оръжието от разгневения, а не да му се дава.
    Eripere telum, non dare irato decet.


  • Трябва дълго да се обмисля това, което е необходимо да се решава един път.
    Deliberandum est diu, quod statuendum est semel.


  • Умният човек се избавя от своите пороци, наблюдавайки чуждите.


  • Честният човек не търпи да го оскърбяват, а силният не оскърбява.
    Contumeliam nec ingenuus fert, nec fortis facit.


  • Често от мислене се пропуска удобният случай.
    Deliberando saepe perit occasio.


  • Чуждото повече се харесва на нас, нашето — на другите.
    Aliena nobisq nostra plus aliis placent.


  • Щастието прилича на чаша: колкото е по-блестяща, толкова е по-чуплива.