Портретът на Дориан Грей

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Портретът на Дориан Грей

Портетът на Дориан Грей (англ. The Picture of Dorian Gray, 1890) е роман на ирландския писател Оскар Уайлд.


  • Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот.


  • Може да простим на някого, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него. Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба. Изкуството е напълно безполезно.


  • Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…


  • …Eдинствената прелест на брака е в неизбежните взаимни лъжи, които изпълват живота на съпрузите. Никога не знам къде е жена ми, а жена ми никога не знае какво правя аз. Когато се срещнем, а ние се срещаме понякога – когато отиваме някъде на вечеря или на прием у херцога, – си разказваме с най-сериозно изражение най-невероятни измислици. Жена ми прави това много добре, всъщност много по-добре от мен. Тя никога не греши в датите, а аз все обърквам нещо. Но и когато ме хване в лъжа, не ми прави сцени. Понякога ми се иска да ми се разсърди, но тя само ми се присмива…
    …And the one charm of marriage is that it makes a life of deception absolutely necessary for both parties. I never know where my wife is, and my wife never knows what I am doing. When we meet-we do meet occasionally, when we dine out together, or go down to the Duke's-we tell each other the most absurd stories with the most serious faces. My wife is very good at it-much better, in fact, than I am. She never gets confused over her dates, and I always do. But when she does find me out, she makes no row at all. I sometimes wish she would; but she merely laughs at me.


  • Когато очите ни се срещнаха, усетих че пребледнявам. Обзе ме необяснимо чувство на страх. Разбрах че съм срещнал човек с такова обаяние, на което, ако се поддам, би могло да ме погълне целия, цялата ми душа, изкуството ми дори. Никога не съм допускал външни обстоятелства да влияят на живота ми. Ти добре знаеш колко съм независим по природа. Винаги съм бил господар на себе си, поне до срещата с Дориан Грей. И изведнъж… всъщност не знам как да ти го обясня. Нещо сякаш ми посказа, че съм на прага на критичен момент в моя живот. Изпитах странното усещане, че съдбата се готви да ми предложи изтънчени удоволствия, но и не по-малко изтънчени мъки. Изплаших се и се обърнах да си вървя. Към бягството ме подтикна не съвестта, а някакъв необясним страх. Това, разбира се, не ми прави чест.


  • Геният винаги надживява Красотата. Тъкмо поради тази причина ние се стремим да се образоваме колкото е възможно повече. В суровата борба за съществуване искаме да имаме за съюзник непреходното и тъпчем главите си с безсмислици и факти с глупавата надежда да запазим мястото си в живота. Днешният идеал е високообразованият човек. А умът на високообразования човек е нещо ужасно. Той е като антикварен магазин, пълен с уродливи и прашни вехтории, чиято оценка е винаги по-висока от действителната им стойност. И все пак мисля, че ти пръв ще се умориш. Един прекрасен ден ще погледнеш своя приятел и той ще ти се стори не съвсем подходящ за модел, ще те подразни тенът на кожата му или нещо друго от този род. Дълбоко в душата си горчиво ще го упрекнеш за това и най-сериозно ще си помислиш, че той е постъпил лошо с теб. При следващото му посещение ще се държиш хладно и равнодушно. И ще бъде жалко, защото ти ще се промениш. Това, което ми разказваш сега, е истински роман, роман, породен от изкуството, а най-лошото на всеки роман е, че след него човек става съвсем неромантичен.


  • Добро влияние изобщо не съществува, мистър Грей. Всяко влияние е безнравствено, напълно безнравствено от гледна точка на науката.
    — Защо?
    — Защото да влияеш на някого, означава да вселиш в душата му собствената си душа. Той вече не мисли със собствените си мисли и не изгаря от собствените си страсти. Добродетелите му престават да бъдат негови. Пороците му, ако изобщо съществуват пороци, са заимствани. Той става ехо на чужда песен, изпълнител на роля, която не е била написана за него. Целта на живота е самоизявата. Всеки от нас живее на този свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност. В наши дни, обаче, хората се страхуват от самите себе си. Те забравиха най-висшето от всички задължения — задължението към себе си. Не може да се отрече, че всички са милосърдни. Хранят гладния, обличат бедняка. Собствените им души, обаче, търпят глад и студ. Ние, хората, загубихме смелостта си, а може би и никога не сме я притежавали. Страхът от обществото, който лежи в основата на морала, и страхът от Бога, който всъщност е тайната на религията, са двете начала, които ни ръководят. И все пак…

    И все пак мисля, че ако човек живее пълнокръвно, ако дава израз на всяко свое чувство и на всяка своя мисъл, ако превръща в действителност всеки свой блян… мисля, че светът би получил такъв силен стремеж към радостта, че ние бихме забравили всички болести на средновековието и бихме се върнали към елинския идеал… а може би и към нещо още по-великолепно и бляскаво от елинския идеал. И най-смелият от нас, обаче, се страхува от себе си. Самоосакатяването на дивака се е съхранило днес в трагическата отживелица, наречена самограничение, която хвърля тъмна сянка над нашия живот. Ние сме наказани заради нашите самоограничения. Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови. Тялото греши и веднага се избавя от влечението към греха, тъй като задоволяването на желанието е един вид пречистване. След това остава само споменът за наслаждението или изтънченото удоволствие от разкаянието. Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним. Противопоставим ли му се, душата започва да се стреми към онова, което й се струва нечестиво и престъпно благодарение на противоестествените закони, които сами сме си измислили. Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят…


  • Да, това е една от най-големите тайни на живота: умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставиш душата ти да те лекува от преживяванията.
    To heal the soul by the means of the senses, and teh sneses by the means of the soul.


  • — Колко е тъжно! — прошепна Дориан Грей, без да откъсва поглед от портрета си. — Колко е тъжно! Аз ще остарея, ще стана уродлив и отвратителен, а портретът ще си остане вечно млад. Никога няма да надмине възрастта на днешния юнски ден… Ако можеше да стане обратното! Ако можеше аз да остана вечно млад, а да се състари портретът! За това… за това… бих дал всичко! Да, за това не бих пожалил нищо на този свят! Бих дал душата си!


  • И най-обикновеното нещо придобива очарование, щом започнем да го крием.


  • Ние не можем да понесем у хората недостатъците, които притежаваме сами.


  • Единственият начин да се отървем от изкушението е да му се отдадем.


  • Единствената разлика между прищявката и вечната любов е, че прищявката продължава по-дълго, защото жените казват "Завинаги"


  • Страхът стои в основата на нашия оптимизъм.


  • Когато сме щастливи, ние сме добри, но когато сме добри, не винаги сме щастливи.


  • Има едно – единствено нещо по-лошо на света от това да говорят много за теб и това е – да не говорят изобщо.


  • Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други.


  • Съвестта и страхът са едно и също нещо. Съвестта е само другото име на страха.


  • Който обича всеки е равнодушен към всеки.


  • Ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами.


  • Стойността на една мисъл не зависи от искреността на човека, който я изказва. Напротив, колкото по-малко искрен е онзи, който я изказва, толкова тя е по-ценна. Тъй като в този случай тя не е изопачена от неговите желания, нужди и предразсъдъци.


  • Умението да лекуваш душата си с преживяванията и да оставиш душата ти да те лекува от преживяванията.


  • Притежавате най-великолепната красота на младостта, а младостта е единствената ценност, която си заслужава да се притежава.


  • Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури.


  • Младите хора искат да са верни, но не са, старите искат да изневеряват, но не могат.


  • Младите хора мислят,че парите са всичко, а когато поостареят, вече са напълно убедени, че е така.


  • Днес хората знаят цената на всичко, но не могат да измерват истинската стойност.


  • Мъжете се женят от скука, а жените от любопитство. И едните и другите накрая остават разочаровани.


  • Никоя жена не може да бъде интелигентна. Жените са декоративен пол. Никога нямат какво да кажат, но го казват очарователно. Те олицетворяват тържеството на материята над мисълта, както ние олицетворяваме тържеството на мисълта над морала.


  • Опитът няма никаква стойност. Това е само названието, което хората дават на своите грешки.


  • Да обичаш значи да превъзмогнеш себе си.


  • Цигарата е най-съвършеното удоволствие, дава ти остро усещане, но те оставя незадоволен.


  • Единственото обаяние на миналото е, че е минало.


  • Знаменията, те са несъществуващи. Съдбата не ни изпраща предвестници. Защото е или прекалено мъдра, или прекалено жестока.


  • Всички пътища свършват на едно място – Разочарованието.


  • Хората наричат безнравствени онези книги, които им посочват собствената им безнравственост.


  • В реалния свят злото не се наказва, а и доброто не се възнаграждава.


  • Животът е твърде кратък, за да поемаш върху плещите си товара на чуждите грешки. Всеки човек живее свой собствен живот и плаща със своята цена за него. Жалко е само, че много често изплащаме една-единствена грешка.


  • Изкуството се стреми да разкрие себе си и да скрие твореца.


  • Творецът не е моралист. Морализмът у твореца е непростима маниерност на стила. Творецът не бива да бъде обвиняван в болезненост. Творецът може да изобразява всичко.


  • Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота.


  • Най-ужасното нещо на този свят, Дориан, е скуката. Това е единственият грях, за който не трябва да има прошка.


  • — Всички пътища свършват на едно място, скъпа Гладис.
    — А кое е то?
    — Разочарованието.


  • — Аз соча истините на утрешния ден.
    — А пък аз предпочитам заблудите на днешния — отвърна тя.


  • — Какво ще кажеш за изкуството? — попита тя.
    — То е болест.
    — А любовта?
    — Илюзия.
    — А религията?
    — Моден заместител на вярата.
    — Ти си скептик.
    — Не съм. Скептицизмът е началото на вярата.
    — Какъв си тогава?
    — Да определиш, значи да ограничиш.


  • — Никога не съм търсил щастие. Кому е нужна щастието? Аз търсех наслаждение.
    — И намирахте ли го, мистър Грей?
    — Често. Твърде често.


  • Вечна младост, неограничена страст, изтънчени тайни наслаждения, необуздани радости и още по-необуздани прегрешения – ето какво го очакваше. А портретът щеше да носи бремето на неговият позор.


  • Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам и да властвувам над тях.