Патанджали

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Съвременна статуя на Патанджали
Съвременна статуя на Патанджали
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Патанджали (III-II в. пр.н.e.) е древноиндийски мъдрец и философ, известен от неговия запазен и до днес труд "Йога сутри", представляващ компилация от преводи, размисли и тълкувания.



  • Йогата е управление на ума, или субстрат на мисълта, стремящ се да приема многообразни формчи.


  • Доказателствата биват: непосредствено възприятие, заключение и надеждно свидетелство.


  • Устойчиви резултати се постигат с непрекъснати старания и голяма любов.


  • Когато те вдъхновяват велика цел, изключително начинание, мислите ти разчупват своите окови; духът ти не знае граници, съзнанието ти полита във всички посоки и ти се озоваваш в нов, велик и чуден свят. Спящите сили, способности и таланти оживяват и ти откриваш, че си далеч по-велика личност, отколкото някога си мечтал.


  • Йогите постигат различни успехи, чийто характер зависи от това, слаби, средни или силни средства са използвани.


  • Любовта е човешка особенност, проявяваща се само когато излезем от бездействието. В нея сме непричастни към страданието и свободни от впечатления, стремежи и резултати.


  • Без огън изпепеляват: животът в бедното село, служението на недостоен, неедливата храна, студената жена, глупавият син и дъщерята-вдовица.[1]


  • Богатството се съхранява чрез изразходване подобно на прясната вода, която се съхранява, когато се оттече застоялата.[1]


  • Дейсващият безпорядъчно не може да бъде щастлив ни сред хората, нито в джунглите. В обществото на хората сърцето му ще изгори във взаимоотношенията с другите, а в гората - от безпомощност.[1]


  • Дори мъдрецът изпада в униние, общувайки с безумци, поучавайки глупав ученик и живеейки със свадлива жена…[1]


  • Егоизмът е отъждествяване на способностите за познание с инструментите на познанието.[1]


  • Желаещият да се възвиси духовно, трябва да очисти речта, ума, чувствата и сърцето си.[1]


  • Избягвай враговете, ласкаещи в очите, но готови да те нападнат в гръб, понеже те са като кана с отрова, върху която е полято мляко.[1]


  • Истинските синове се покоряват на бащата, истинският баща се грижи за децата си, истинският приятел никога не подвежда, истинската жена винаги създава за мъжа си приятна и спокойна атмосфера.[1]


  • Когато вълненията на ума се намират под контрол, умът заприличва на прозрачен кристал и придобива способността да приема формата или на опознаващия, или на акта на познанието, или на обекта на познанието.[1]


  • Когато ума го тревожат неподобаващи мисли, трябва да се съсредоточите върху онова, което им е противоположно.[1]


  • Когато човек набляга на правдивостта, последствията от неговита постъпки са подвластни именно нему.[1]


  • Мъдрият няма да се задържи в страна на разюздани, безсрамни, глупави и стиснати хора.[1]


  • Мъдрият предпочита да се ожени за целомъдрено момиче от уважавано семейство, дори и то да е уродливо, отколкото на красавица от семейство със съмнителна репутация. Браковете на младоженци от равни по обществено положение семейства са най-добрите.[1]


  • Не общувайте с неблагочестиви и бездушни. Оставете учителя, който не притежава духовни познания. Отхвърлете жената с постоянно озлобено лице и неприветливи роднини.[1]


  • Не разкривай замисъла си, преди да го осъществиш.[1]


  • Низките хора жадуват богатство; хората на средно ниво - и богатство, и чест; докато благородните - само чест, защото тя е истинското богатство.[1]


  • Няма по-голяма аскеза (отдаване), от обуздаването на ума; няма по-голямо щастие от това, да бъдеш доволен; няма по-лоша болест, отколкото да бъдеш алчен; и няма по-голяма добродетел от милосърдието.[1]


  • Пази като зеницата на окото си: благословението за благочестие, богатството, зърното, наставленията на духовния учител и редките лекарства, защото иначе не би могъл да живееш.[1]


  • Пази парите в трудни времена, пази жената повече от парите, но душата си пази повече и от жената, и от парите.[1]


  • Проверявай слугата си при изпълнение на дълга, роднината в трудности, приятеля в нещастие, а жена си в мъка.[1]


  • Религиозните аскези ги извършват в усамотение, науките ги изучават по двама, пеят по трима, пътешества по четирима, със селскостопанска работа се занимават по петима, а воюват с войнство.[1]


  • Само обуздалият своите чувства аскет може да пости на пир, да бъде твърд и хладнокръвен насаме с жена и да жертва, бъдейки богат.[1]


  • Свадливата жена, користният приятел, непокорният слуга, животът в дом със змии, не са нещо друго, а направо погибел.[1]


  • Страстта е най-страшната болест, безразсъдството - най-страшният враг, гневът - най-изпепеляващият огът, а духовното знание - най-голямото щастие.[1]


  • Така както телето следва майка си, въпреки че наоколо може да има много други крави, така и последствията от постъпките - добри или лоши - следват човека, който ги е извършил.[1]


  • Честният не се обвързва с търговия, отчужденият не си украсява тялото, недоучилият говори несвръзано, добрият оратор не мами.[1]


Източници
  1. 1,00 1,01 1,02 1,03 1,04 1,05 1,06 1,07 1,08 1,09 1,10 1,11 1,12 1,13 1,14 1,15 1,16 1,17 1,18 1,19 1,20 1,21 1,22 1,23 1,24 1,25 Ведические цитаты: Патанджали муни