Октавиан Август

Октавиан Август
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Проект Гутенберг

Октавиан Август (63 г. пр.н.е. — 14 г.) е римски пълководец и държавник – първият римски император.

Нищо не смятал тъй неподходящо за истинския пълководец, както бързината и безразсъдността. Често подхвърлял на гръцки: "Бързай бавно" [лат. "Festina lente"], "Пълководец прадпазлив е по-добър от дръзкия" [стих от трагедията на Еврипид "Финикийките" – Бел.прев.]

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 25

Започвал битка или война само ако надеждата за успех била по-голяма, отколкото страхът от загуба. Стремящите се към малки придобивки при голям риск сравнявал с рибари, които ловят риба със златна кукучка: ако тя се откъсне, никакъв улов не може да покрие загубата.

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 25

Във военното дело направил много промени и нововъведения, а някои неща възстановил според древните обичаи. Изисквал най-строга дисциплина. Дори на легатите си съвсем неохотно разрешавал да навестяват жените си, и то само през зимните месеци.

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 24

Август наредил да изгонят от лагера му Герений, младеж, отдал се на порока. Молейки за прошка, младокът проплакъл:
— Как ще се върна у дома, какво ще кажа на баща си?
— Ами кажи му, че не съм ти допаднал, — отвърнал Август.

— Макробий, «Сатурналии», II, 4

Одобрявам измяната, но не понасям изменниците.

— Плутарх, «Думи на царе и пълководци", 91, 2

Гибелта [на трита легиона на Вар в Тевтобургската гора през 9 г. от н.е. – Бел.преп.], казват, го съкрушила до такава степен, че в продължение на няколко месеца не подстригвал брадата и косата си и често удрял глава о вратата и викал: "Квинтилий Вар, върни ми легионите!" (лат. "Vare, legiones redde"), а всяка година в деня на поражението жалел и сърбял.

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 23

Като военни награди подарявал много по-охотно украшения за гърдите и златни и сребърни огърлици, отколкото по-големите почетни знаци – венци за тия, които първи се изкачат на неприятелския вал или стена; тях раздавал извънредно рядко и безпристрастно, понякога дори на обикновени войници. ... Единствено на триумфаторите не трябвало според него да се правят дарове, защото те самите имали право да ги раздават на когото пожелаят.

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 25

Когато Август се върнал триумфиращ след победата си [над Марк Антоний] при Акциум, то към него заедно с другите поздравяващи проближил човек, държащ в ръата си врана, научена да казва: "Привет на Цезаря, победителя, императора!" Цезарят изпаднал във възторг и купил приветливата птица са двайсет хиляди сестерции. Но приятелят на този занаятчия, който с нищо не се обагодетелствал от щедростта на Август, уверил императора, че онзи има и друга врана и помолил да го заставят да я донесе и нея. Донесената врана съвсем ясно произнесла: "Привет на Ангоний, победителя, императора!" Август не се разсъдрил въобще, а се ограничил само с това да нареди на виновника да раздели получените пари с приятеля си.

— Макробий, «Сатурналии», II, 4

Пакувий Тавър, упорито опитвайки се да получи някакво дарение от императора, му казал, че сред народа вече се говори, че той май е получил от Август немалка сума пари:
— Ами не им вярвай — отвърнал Август.

— Макробий, «Сатурналии», II, 4

След гражданските войни нито на събрание, нито в едиктите си наричал войниците "другари по оръжие", а само "войници" и не разрешавал на своите ил на доветените си синове с военна власт да ги наричат другояче: смятал, че това било по-ласкателно отколкото позволявала и военната организация, и мирното време, и достойнството, както неговото, така и на семейството му.

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 25

При обръщението "господарю" настръхвал като от оскърбление и подигравка. Вднъж, докато дледал един мим на игрите, при думите: "О, господарю благ и справедлив!" всички наскачали от местата си и завикали одобрително, сакаш било казано за него; веднага с жест и поглед пресякъл непристойните ласкателства, а на следващия ден ги порицал с най-строг едикт. След това не разрешавал дори на децата и внуците си да го наричат "господар", било сериозно, било на шега, и забранил такъв род ласкателства и между тях самтие.

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 53

При общите сутрешни приветствия допускал и народа и с такава любезност приемал молбите на посетителите, че с шегата си дори уплашил един от тях: казал, че му поднася прошението си като петаче на слон.

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 53

Никога не препоръчвал на народа своите синове, без да добави: "Ако се покажат достойни за това."

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 56

Когато Тиберий [неговият доведен син] много бурно му се оплакал в писмо ... [че злословят срещу Цезаря], отговорил му така: "Драги ми Тиберий, не се поддавай на младежката си буйност и не се ядосвай прекалено много, че някой си злословел срещу мен; достатъчно е и това, че никой не може да ми причини зло."

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 51

Намеренията, които често излагал пред всички, потвърдил в един едикт със следните думи: "Нека ми бъде дадена възможност да закрепя държавата, здрава и невредима, на мястото й и да събера плодовете на своите стремежи, прославяйки се като създател на най-доброто държавно устройство; а в сетния си час да отнеса със себе си надеждата, че основите, върху които съм построил държавата, ще останат непоколебими." И изпълнил своето обещание, като положил всички усилия никой да не съжалява за новото устройство.

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 28

Рим, който не бил украсен, както изисквало величието на империята, а бил изложен на наводнения и пожари, нагиздил така, че с право се гордеел, че го "получил тухлен, а го оставил мраморен".

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 28

Всички заедно и в пълно единодушие му предложили титлата: "Отец на отечеството" (лат. "Pater patriae"). ... В курията сенатът действал не с постановленеи или с приветствия, а чрез Валерий Месала, който по поръчение на всички каал: "Цезар Августе, желаем на теб и твоя дом щастие и благополучие! Така искаме да молим за вечно благоденствие на държавата и радост на народа. Сенатът в съгласие с римския народ те поздравява като Отец на отечеството!" Просълзен Август му отговорил със следните думи ...: "Почитаеми сенатори, след като постигнах своите желания, за какво друго мога да моля безсмъртните богове освен това ваше единодушие да ме съпътства до края на живота ми!"

— Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 58

Източници

"Дванадесетте цезари", Гай Светоний Транквил, София, изд. "Народна култура", 1980

"Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"

«Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. – М.: Просвещение; 2006