Никола Котков

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене

Никола Котков е български футболист, нападател. Роден е на 9 декември 1938 г. в София.

От него[редактиране]

  • "Локомотив" е моята вечна майка и аз ще я помня и обичам до края на живота си. Нека знаят всички - кръвта вода не става!
  • Цени хубавите качества на другите и си „присвоявай” ония от тях, които биха ти подхождали.
  • Ако ти се жалиш сам, другите няма да те жалят.
  • Не нареждай на съотборниците си какво да правят, а го прави заедно с тях.
  • Щом публиката е малко - замисли се къде е причината.
  • Пази си нервите - загубиш ли ги, предварително си загубил двубоя.
  • Внимавай след някоя голяма победа, да не допуснеш няколко малки.
  • Щади големите в миговете на тяхната слабост.

За него[редактиране]

  • Георги КОТКОВ- Баща: “Никола Георгиев Котков е роден на ул.”405” в софийската Драз махала. Тя се намираше до Локомотивното депо, заключена от улиците “Сливница”, “Мария Луиза”, “Раковски” и да речем – “Колкотница” (където е митницата. Бяхме добро семейство, живеехме в фондовите жилища по-скоро като бедни, отколкото като хора със средни възможности. Баща ни беше шлосер в Катастрофната служба (тогава така я наричаха) на БДЖ. Майка ми никога не е напускала дома ни, тя беше прекрасна домакиня. А пък аз ритах топка в тима на “Победа”от малък, от малък поех и пътя на каменоделеца. Близо до нашето жилище имаше празно място, на което от дете, както много софийски момчета по онова време, Кольо “овладяваше” топката. Тя най-вече бе парцалена. Той обичаше безмерно тази игра още от дете. Дори си спомням, че криеше топката при махленския бръснар Ангел, за да не я види майка ни. Родителите ни не бяха много възхитени, че ние се увличахме по “ритни топката”. Наблизо не 13-то училище. Там учеше Кольо. Но никой не го беше видял , за да го привлече в организирания футбол . А когато опря и до това пречката беше голяма. Директорката не даваше и дума да става той да тренира в “Локомотив”, тъй като прогимназията била разпределена към ЦСКА(?!?). Озовахме се в трудно положение – ние, потомствените железничари. А братчето ми бе готово да не ходи на училище, но да играе футбол. Та се наложи по едно време за два-три месеца да тренира в ЦСКА с ходатайството на известния тогава масажист Насо Богданов, наш братовчед. След това всичко си дойде на място. Записа се в жп-института “Г.Бенковски”. Завърши го успешно, мисля дипломата му беше петица. Спомням си, че трябваше за дипломата да се чертае някакъв детайл. Пък го нямаше. Хеле един инженер го намери. Та да видиш какво чертаене падаше. Той – правите линии, аз – кривите, извивките. Имах понятие от чертежи. Стана добре. Спомням си, че от комисията изразили съмнение дали той сам си е правил чертежа. Какво ти съмнение. Те не знаеха колко упорит беше той. От малък та до трагичния си край беше един добряк, но притежаваше твърд характер, не се предаваше пред никакви трудности. Обичаше да лови и басове. Един път се хвана на 200 лева, че ще вкара три гола на “Левски”. Така и стана, но парите не получи никога. Не ги и търсеше много. Та заедно с учението в жп института започна тренировки в “Локомотив”. Това беше иситнско щастие за него. Ние и в червата сме локомотивци. Какво друго – за него като футболист всичко е известно. А, стана дума за “Левски”. Той уважаваше този отбор, но главната причина там бе, че някак не можеше да приеме обединения отбор “ЖСК-Славия”. По преминаването му в “Левски” нямахме консенсус, но той имаше много силен характер. Когато решеше нещо, никой не можеше да го разубеди. Но и в синята фланелка не беше лош. Много се имаха с Гунди. И на терена, повече в живота. И двамата бяха с добър нрав, Кольо много обичаше децата, на игрището на “Локо” орляци се трупаха около него. Най-много признаваше първия си треньор Тодор Конов, също и Георги Берков.”
  • Людмил Неделчев: Сигурно и сега Кольо Котков щеше да бъде същият - сериозен, дори привидно намръщен, мълчалив и за да почувстваш в него добряка - трябваше да стигнеш до сърцето му. Няма го вече 30 години. А усещането на близки и приятели е, че като изтичат играчите на терена, ще зърнем сред тях бяло-русата му глава. Толкова беше рус, казва Маца, съпругата, жената, която боготвореше, че си мислех понякога, когато остарее - рус ли ще бъде или бял? Котето не остаря. Твърде млад - ненавършил 33 години, зла съдба го отне от живота. Скърши крилата на два орела - Котков и Аспарухов. “Белият орел” си спомням, че го наричаше един от най-близките му приятели Гого Мархолев. А прозвището идваше от орловия поглед, с който по всяко време следеше играта. Във всеки миг знаеше какво трябва да направи, във всяка ситуация имаше свое решение. Помня го още юноша, през 1959г., когато нашите момчета станаха европейски шампиони. Какви момчета! Величков, Соколов, Кръстев, Александров, Китов, Ботев... но сред тях той бе като “белия вожд”. И правеше играта, и вкарваше голове... за да завърши като голмайстор на турнира. Влезе сред “големите” в “Локомотив” като равен и въпреки младостта си, стана лидер. А когато пожела да играе в “Левски” - всички го разбраха. Дори железничарите не му се разсърдиха, защото уважиха желанието му да застане до Гунди. Само 36 мача изигра със синята фланелка, но вкара в тях 20 гола! Прегърна в 1970 година и шампионската купа. Незабравим в този шампионат остана мачът с ЦСКА (5:2), в който Котков вкара 4 гола. Няма го, за да ни прави щастливи по терените. Няма го, за да огради с невероятна любов съпругата и децата си, няма го, за да вълнува приятелите си... А те бяха много. В приятелството му се кълнеха хора, които дори не го познаваха. Така се носеше и невероятната му “слава” на гуляйджия. В една вечер поне 100 души бяха готови да се закълнат, че са “ударили по едно” с Котето, а в същото време той може и да не е бил в София... Не беше светец. Обичаше да се разтоварва в заведенията, но не заради ичкията, а за компанията. Случайно станах свидетел на една история. В сладкарницата на „София" Котето, на малка масичка си хортуваше с едно момче и едно момиче. Пред него стоеше бутилка “Кока-кола”. Директорът на комплекса Коста Ангелов, левскар, нервно минаваше покрай него. На другия ден бе мачът с ЦСКА. Накрая проверил сервитьорските бележки и разбрал, че в “колата” на Котето вече имало 4 водки. Вдигна му скандал: “Ние, левскарите, душата си изгаряме за този мач, а ти спокойно си пиеш...” Кольо се огледа с неудобство, защото от съседните маси го гледаха всички. На другия ден се знае какво стана - Котето вкара 4 гола. Веднага след мача потърсил директора в хотела. Коцето го посрещнал с радостни очи и разтворени обятия, щастлив от победата на “Левски”. Поискал да го почерпи. А Кольо с усмивка му отвърнал: “Късно е. Ако вчера ме бе оставил да си изпия и петата водка - щях да вкарам и петте гола!” Такъв беше той - единствен и неповторим. Някога този случай би бил забранен за пресата, за да не влияе лошо на младите. Днес всъщност доживяхме футболното време на Котков - не е важно как живееш, какво правиш, а как си вършиш работата на терена. Сега никой не шпионира играчите кога си лягат, какво пият, заключват ли се от жените си... Професионализмът, който изисква самоконтрол, имаше много отдавна своя първоучител, защото още преди 20 години Никола Котков бе истински майстор във футболната професия.
  • Атанас МИХАЙЛОВ (Начко): “Някога, като гледах майсторлъка на Котков, се възхищавах, учех и вдъхновявах от него. Той беше твърде скромен, за да ми каже: Начко, гледай и се учи от мен!”
  • Георги БЕРКОВ, треньор: “Котков бе мъж с характер, който никога не се страхуваше от личния неуспех, а винаги бе готов да даде всичко за победата. Той бе изобретателен и интелигентен, властен, усмиритал, с еднакво майсторство вкарваше голове и подготвяше други за партьорите си.”
  • Цаньо СЪРНЕВ: Наричаха го Котарака, Котето, Котков. За младите почитатели на футбола, които не са го виждали, искам да кажа, че той много приличаше на актьора от филма “Денят на чакала”. За тези, които са го гледали, когато футболът имаше ниво и то бе високо, колкото прожекторите на стадиона – той беше техничен, имаше силен удар с левия крак, изключителен майстор на фаловете. Всъчност фаловете му приличаха на изпълнение с пиротехника – ако ударът се спреше в “стената”, някой падаше в “ хокаут”, а ако беше във вратата, изваждаше я с коловете... Вкарвал е голове и от центъра – пернишката публика може да свидетелства за това. Започна с юношите на “Локомотив – София”, където беше водачи звезда. По-късно много футболисти израснаха, вгледани в играта му – елегантна, фина, атрактивна. За кариерата му не е без значение, че него в партньор бе Спиро Дебърски – футболист като динамит, взривоопасен. Влекач – казано на езика на онези, които са го виждали пазен от четири-пет бранители.
  • Иван Давидов: Голям педагог беше треньорът на "Локо" Берков. Казваше на Котков: "Коте, спри. Тази вечер няма да пиеш. Утре мач имаш. Ела сега да ти кажа какво ще играеш." Берков взима три чаши ракия. И ги сочи: "Ти оттука ще нападаш. Начко оттам ще ти подава. После правите двойно подаване и елиминирате противника!" И след всяка комбинация изпиваше по една ракия. Котков следеше разбора внимателно. И Берков му оставяше последната ракия: "Разбра ли? А изпий сега една глътка. Не ме гледай така тревожно. Но само една." На другия ден Котков вкара три гола.

Външни препратки[редактиране]

Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Никола Котков