Мнения за прехода на България към демокрация и пазарна икономика

От Уикицитат

2000[редактиране]

  • България нямаше ноу-хау, мощна диаспора зад граница или щедри западни покровители, които да направят бързия преход безалтернативен... отсъстваше политическа мотивация да бъде създадени пазарни принципи ...различните партийно-клиентелистки групи в голяма степен дискредитираха прехода.
    Имаше ли алтернатива ?
    Идеята за власт, опряна върху собствени партийни капиталисти, продължи традицията за срастване на икономика и политика и подготви формирането на клиентелистки модел на прехода... За това допринесе и приетата през 1991 г. конституция с порочни практики на парламентарната демокрация от времето на Търновската конституция. Проблемът не е в концентрирането на власт в парламента, а в създаването на възможности (основно чрез пропорционалната избирателна система) за подмяна на народния вот чрез употреба на парламентарното мнозинство в интерес на партийните елити и техните довереници. В резултат повече от сто години се възпроизвежда схемата как да се “консумира” властта чрез системата на народното представителство, при която свободата на гражданите (по-рано поданиците) да избират се свежда в крайна сметка до свободата да гласуват...
    ...стремежът към власт като средство за реализиране на идеала изтика на заден план самия идеал...Формиралата се двуполюсна партийна система като фасада на редуващи се реванши най-напред на номенклатурния, а след това на реститутския капитализъм...
    Извън правилата на играта
    ...В България вече са изградени институциите и е създадена законовата рамка на пазарната икономика. Обаче пазарна логика има там, където правилата важат за всички участници... Отглеждането на икономически групировки като опорни колони на властта резултира във формирането на определени нагласи в икономическите агенти, където вече не пазарните критерии определят перспективите на бизнеса...Задача на съдебната система е да прекъсне тази връзка и по този начин да формира поведението на пазарните участници. Но в клиентелисткия модел на прехода тя е обречена да обслужва доверениците на властта ... Пазарите на производствени фактори - труд, земя, капитал, интелектуална собственост, не могат пълноценно да заработят и държавата е принудена да запълва вакуума...
    Възможен ли е нов управленски модел
    Промяна на съществуващия управленски модел би била възможна чрез натиск от гражданското общество ... да бъде осъществяван обществен контрол върху дейността на партиите"
     — Клиентелисткият модел на прехода срещу пазарната логика, Евгений Кънев, в. „Капитал“, 22 септември 2000[1]

2004[редактиране]

  • Рухването на социализма в България беше неизбежно след краха на социализма в Съветския съюз и в Източна Европа, след разпадането на СИВ и Варшавския договор, след разпада на СССР и провала на перестройката.. Досегашният български преход доведе до реставрация на капитализма в България. За още по-голямо нещастие на българския народ бе реставрирана ранната криминална форма на капиталистическо натрупване. .. Политическият преход доведе до демократизиране на политическата система, но икономическият и социалният преход се провалиха. Погрешният избор на неолибералния модел и лошото управление на държавата доведоха до разграбване на националното богатство, до разорение на икономиката и до масова бедност на населението. .. Стратегическа политическа грешка на българския преход бе неспособността на българския политически и държавен елит да повтори опита на Испания, Гърция и други страни за национално помирение. Това доведе до тотална и яростна политическа конфронтация и разединение на нацията... Преходът не е завършил. И не може да завърши със задълбочаване на икономическия, социалния и моралния упадък на България[2]. — Александър Лилов

2005[редактиране]

  • Голямата цел беше народът да живее по-добре. Докато това не стане, преходът няма да завърши...Чак през 1997 г. започна открито да се говори, че се прави капитализъм. Дотогава нито една политическа сила не се ангажираше с това...партия или политик излизат пред публиката и казват, че иска да направи нещо за страната. А това всъщност въобще не ги интересува, интересува ги само тяхното устройване. Сред измамите на прехода беше и нещо, което продължава от времето на комунизма - опитът за единство на власт, богатство и престиж... въпросът не е в това, че България ще стане член на Европейския съюз, а какво ще правим там... липсва обща визия за развитието на страната. А демографският въпрос изисква такава визия, за да бъдат хората вдъхновени, че живеят в тази страна, че искат да имат тук деца. Новото поколение възпроизвежда езика, историята, интелекта на нацията. И когато раждаемостта падне под определен брой, бъдещето на нацията е под въпрос... Водещите умове водят нацията.[3] — Петко Симеонов: Управляват ни мрачни караконджули, Петко Симеонов, 1 декември 2005

2009[редактиране]

  • Носталгията, която съществува в обществото по времето на социализма е най-вече по социалните възможности. Да нямаш никакви проблеми да изучиш себе си, децата си, да се лекуваш, да имаш работа, да имаш перспектива, сигурност, да скиториш по улиците в три часа през нощта, без да се чувстваш застрашен от нищо ...за разлика от други ние разрушихме и не построихме нищо — Велислава Дърева, сп. „Бела“, бр. 7, 2009 [4]
  • След като България е в ЕС и НАТО, става все по-трудно политиците да формулират нова, постижима национална кауза. ... Ние започнахме прехода изначало грешно: с ликвидацията... Дефект на прехода е подмяната на въпроса как се управлява с това кой управлява ... външната политика на страната е една от малкото сфери, за която равносметката на прехода е позитивна[5] — Двайсет години преход през погледа на младите, Георги Първанов, БНТ, 8 ноември 2009
  • При нас много бавно върят нещата. Все по-голяма става разликата с останалите страни[6] — 10 истории за 10 ноември, Светла Оцетова, БНТ, 8 ноември 2009
  • Виждам, че много сме направили, но и много сме пропуснали. Вече сме членове на ЕС и НАТО, но за съжаление е изпуснато златно време да се извършат истинските реформи в живота ни. Затова днес сме първи по корупция и последни по доходи. Съсипахме икономиката си, разрушихме селското стопанство, напоителните системи, разбихме службите за сигурност и превърнахме държавата си в разграден двор без кучета за пазачи. — Бойко Борисов, в. „Труд“, 7 ноември 2009
  • Днес ние честваме не годишнина на прехода от тоталитаризъм към демокрация, а рухването на комунизма през 1989 г. ... А преходът е друга песен. Тя включва правителствата от Попов до Борисов, НАТО и Европейския съюз... Тук са още СИК, ВИС, ТИМ и цяла плеяда знакови имена, мнозина вече покойници. Все значими и щекотливи теми. Още парещи и публични. — Бяхме щастливо употребени от историята, Петко Симеонов, в. „Труд“, 29 октомври 2009
  • Преходът в България ще приключи, когато РЗС вземе властта.[7] — Яне Янев поиска пак Велико народно събрание, Яне Янев, БНТ, 8 ноември 2009 г.
  • Краят на прехода дойде, но ако питате народа преходът може да продължи още два-три века; на един хленчещ народ преходът не стига, защото смята, че за 20 години може да постигне това, което хората са постигнали за векове ... България е в отлична позиция не само на Балканите но и в ЕС и може с "отворени очи" и с широко вдигнато чело да гледа другите ... всички управления през 20-те години от 1989-та насам са дали своя принос за това. България не е зле... — Людмил Георгиев, БНТ, 10 ноември 2009
  • Както и израилтяните (изведени от робството им в Египет от Мойсей), българите ще трябва да се шлят в пустинята 40 години преди да бъдат прочистени от греховете на комунизма. 20 години минаха и ние сме все оше в средата на прехода и ще чакаме още 20 години. — Едвин Сугарев, бивш активист от „Екогласност“[8].
  • 20 години бяха нужни да се отървем от представите, че хората са безпомощни и че държавата трябва да прави всичко. Генерацията родена след 1989 е с представата, че да се постигат резултати е добре. Това те не са научили от родителите им, които са безпомощни, но може и от американските филми[8]. — Евгени Дайнов
  • Имаме демократични институции, но ни липсва културата за да ги направим ефективни. Срива на старата политическа и икономическа система не означава краят на колективните ценности. Новата ценностна система не може да бъде създадена веднага...Забогатяване, чрез далавера стана част от българския преход и е възприето от новата генерация. Това е важен елемент от травмата на прехода[8]. — Петър-Емил Митев
  • Според някои изследователи „българската нежна революция“ е дворцов преврат, нареден от Москва с оглед бърза трансформация на държавната собственост в олигархична, съобразно договорките между Великите сили за преход на Източния блок към пазарна икономика. В резултат на тази форма на управление преходът в България към пазарна икономика е подчертано олигархичен, наречен „посттоталитарен капитализъм от източноевропейски тип“, и представлява основната причина за икономическата и социална деградация на страната през последните 20 години. В Русия е разпространено и названието „номенклатурен капитализъм“[9]. — Христо Христов

2014[редактиране]

  • По онова време (1989) всичко се разпадаше .. Беше трудно да се ориентираме, откъде да започнем... Правителството на Луканов опита да приложи някои половинчати мерки от нашия план, но разбира се така няма как да се получи.. Още през 1990г. препоръчах въвеждането на валутен борд.. Много от нещата, които препоръчахме, никога не бяха приложени. Сега 22 год по-късно съм доволен от развитието. България има модерна икономика. Това което подценихме беше степента на корупция в Българската съдебна система[10]. — Ричард Рън
  • Програмата Ран-Ът никога не е била институализирана или формално утвърждавана. Междурнародния валутен фонд и Световната Банка избутаха Ран-Ът. Това което остана и се приложи, не защото е от програмата, а защото съвпадаше с насоката на развитие зададена от Валутния фонд и Световната Банка.. Никаква секретна глава от плана не е имало .. Допускам, без да имам факти, че с този план САЩ са целели изтласкването на СССР от България, за да се настанят те тук. Това са световните реалности. Това не е престъпление[10]. — Иван Ангелов
  • Никой не можеше да си представи, това което ще се случи между 95-97г. Очакваше се обедняване на 20% от населението, получи се по-малко 15% и по времето на Виденов до 36%.. Въпреки това, сега крайният резултат е доста добър.. Проблемите на 2012-2015г по плащането на последните остатъци на външния дълг от онова врема са проблеми на нефуникциониране на пенсионната, на здравната система и на образованието. Липсата на реформи води до сегашните проблеми[10]. — Красен Станчев

2015[редактиране]

  • Преходът е „беда”: „Има зла воля, имало е хора, на които е било ясно какво ще стане[11]. — Антон Дончев
  • И така сме страната, която направи достатъчно да се провали през последните 25 години,[12]. — Ренета Инджова

Бележки[редактиране]