Маршал Маклуън

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Хърбърт Маршал Маклуън
Вижте също:
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Хъ́рбърт Ма́ршал Ма́клуън (англ. Herbert Marshall McLuhan, 1911-1980) е канадски културолог, професор по английска литература и медиен критик и теоретик.


  • Аз не винаги съм съгласен с това, което казвам.[1]


  • Аз не търся да се забавлявам, а да наблюдавам. И моите наблюдения върху това всеобщо плъзгане към условията на първобитната култура – включването на всички сетива – са придружени от дълбока погнуса и тотално незадоволство. Това ни най-малко не ми харесва.
    Но тъй като тази нова насока на културата е светът, в който трябва да живея, и който формира студентите, на които трябва да преподавам, имам всички основания да разбера как той е формиран, какъв е съставът му и как действа. Аз се придвижвам сред неговите елементи, както, струва ми се, всеки изследовател би трябвало да действа сред един свят, болен от напрежение и отчаяние.
    [1]


  • Аз приемам медиите, както приемам космоса. Казват, че съм "против" или "за" Гутенберг. Това е идиотизъм. Смятам, че технологиите са неща, напълно идентифицируеми, секреции на нашите материални тела. А те си въобразяват, че технологиите са странни завоеватели, идващи от други светове.[1]из "Галактиката на Гутенберг", 1962 г.


  • Аз съм изследовател. Аз пускам сондата. Аз нямам гледна точка. Аз не държа на никакво становище. Когато човек се придържа към подобна позиция, в нашата култура го третират като гост.
    ...Изследователят не знае в кой момент ще направи изключително откритие. А логиката, когато се прилага към изследователя, е термин, лишен от смисъл. Ако искаше да е логичен към себе си, той първо щеше да си остане в къщи. Жан Юл ни уверява, че пропагандата започва там, където свършва диалогът. Аз диалогизирам с медиите, аз се хвърлям в приключението. Аз не обяснявам нищо. Аз изследвам.
    [1]


  • В тази електронна ера ние виждам себе си транслирани все повече и повече във вид на информация, движещи се по посока на технологично разширяване на съзнанието.
    In this electronic age we see ourselves being translated more and more into the form of information, moving toward the technological extension of consciousness. [2]


  • Все пак, по-голямата част от медиите са отрова в чист вид. Телевизията, например, има същия ефект както ЛСД. Не смятам, че това трябва да е позволено.[1]


  • Всяка медия застава между нас и реалността и въздейства върху начина ни на възприемане на света.[1]


  • Всяко технологично изобретение е едно продължение или ампутация на нашето физическо тяло и това продължение ражда нови отношения или ново равновесие между другите органи или продължения на тялото. Човек, образно казано, се превръща в половия орган на света на машините, така, както пчелата – на растителния свят, което му позволява да опложда и ражда нови форми.[1]


  • За да се разбере по-добре природата на речта, нека сравним нейната форма с тази на писмото. Фонетичното писмо изолира и усилва визуалната стойност на думите, но то е също толкова несъвършено и бавно. Начинът да се запише “тази вечер” е доста ограничен. Станиславски карал учениците си да произнасят тези думи по 50 различни начина пред публика, която е трябвало да транспонира писмено различните нюанси на значенията и на чувствата, които е долавяла. Множество обяснения и доста страници с проза са били нужни, за да се предаде това, което всъщност е хълцане, стенание, смях или пронизващ вик. Писмото описва последователно това, което речта съдържа като имплицитно и непосредствено...
    Френският философ Анри Бергсон е живял и творил в една мисловна традиция, която е възприемала и все още възприема езика като човешка технология, намалила и отслабила стойността на колективното безсъзнателно. Именно продължението на човека в езика му е позволило да се отдели от една много по-обширна реалност. Без езика, пише Бергсон, човешката интелигентност щеше да остане напълно обвързана с обектите на своето внимание. За човешката интелигентност езикът е това, което е колелото за краката и тялото. Той му позволява да отиде от един предмет до друг по-бързо, по-лесно и по по-малко ангажиращ начин. Езикът продължава човека и го уголемява, но разделя способностите му. Неговото колективно или интуитивно съзнание е отслабено поради технологическото продължение, каквото е речта.
    В Творческата еволюция Бергсон твърди, че дори съзнанието е едно продължение на човека, което приглушава прехласването му при сливането с колективното безсъзнателно. Речта отделя човека от човека и човечеството от космическото безсъзнателно. Езикът винаги е бил смятан като продължение или екстериоризация на всички сетива едновременно, като най-богатата от всички форми на изкуството, създадени от човека, онази, която го отличава от животинския свят...
    Новата електрическа технология, която разпростира върху повърхността на цялото земно кълбо една мрежа от продълженията на нашите сетива и нерви, ще окаже огромно въздействие върху бъдещето на езика. Електрическата технология няма нужда от думи, също както дигиталният компютър няма нужда от цифри. Електричеството отваря пътя на едно продължение на самия този процес в световен мащаб, без всякаква вербализация. Не е изключено това състояние на колективно съзнание да е било онова, в което се е намирало човечеството преди появата на речта. Може би езикът, тази технология за продължение на човека, чиито възможности за разделение ние така добре познаваме, да е била Вавилонската кула, по която хората са искали да се изкачат на небето. Днес компютърът обещава да бъде инструмент на моментален превод на всички възможни смислови значения, във всички кодове и на всички езици. Компютърът, с една дума, ни обещава една технологична Петдесетница, състояние на всеобщо разбиране и обединение, един тип универсално космическо съзнание, много подобно на колективното безсъзнателно, за което мечтаеше Бергсон. Състоянието на “безтегловност”, в което биолозите съзират обещания за физическо безсмъртие, може би ще намери своя паралел в един свят без език, който би осигурил вечен мир и колективна хармония.
    [1]


  • Завършеният човек, който се впуска в авантюра в областта на специалистите, е един клоун. Всяко общества има традицията на специалистите. ... клоунът е човек, оставен там горе, на въжето, на телта на високо напрежение, един неизползваем човек. Номерът му се състои в това да заложи целостта си на бродещ скитник върху опнатото въже на въжеиграча.[1]


  • Историята на човешката култура не познава случаи на съзнателна адаптация на различните елементи от личния и социален живот към новите продължения на човека, освен ограничените и индиректни опити на творците. Творецът улавя културните и технологични предизвикателства десетки години преди техният трансформаторски шок да бъде усетен. Тогава той строи макети или варианти на Ноевия ковчег, за да се изправи лице в лице със задаващата се промяна. Войната от 1870 г. нямаше да се състои, ако хората бяха прочели книгата ми “Възпитание на чувствата”, пише Флобер.[1]


  • Канада е единствената страна в света, която знае как да живее без идентичност.
    Canada is the only country in the world that knows how to live without an identity. [2]


  • Книгата бе първата машина за обучение и първият сериен продукт.[1]


  • Колкото повече данни за нас има в информационните банки, толкова по-малко съществуваме. [3]


  • Литературната форма не е истински адаптирана към симултантността и към усещането за структурите и това, естествено, идва от факта, че първите писмености се появяват по време, когато много неща остават извън обсега на човешкото съзнание...
    Това е едно ужасно абстрактно средство; почти всички качества на говоримата реч са отстранени!
    ...Големите поети, като се започне от Бодлер и Рембо, дълбоко са осъзнавали това. Те започват да изпробват нови литературни способи, стараейки се да предадат специфичността на говоримото слово с множеството му аспекти. Символистите откриха, че за да се използва драматичната живост на речта, трябва да се разчупи фразата, да се разруши езикът. Това е смисълът на символизма – думата идва от гръцки sumbalein: правиш нещата на малки парченца, за да се образуват структури. В Гърция първо е ставало дума за една монетарна и икономическа конфигурация; разчупваш предметите на малки парченца и ги разпределяш на различните участници в транзакцията... Всеки, който е дълбоко запознат със символичното изкуство – поезия, както и живопис – не би могъл да се отнесе благосклонно към технологията на Гутенберг, нито към съперниците й от областта на електрониката.
    [1]


  • Литературните среди бяха шокирани. Как е възможно един поет като Елиът да заяви: "Никога не съм мислил така, но това съм искал да кажа, след като вие сте го открили там." Ето това е моят начин на мислене по повод реакциите на критиката.[1]


  • Луис Карол започна да гледа от другата страна на огледалото и да открива едно пространство-време, което е нормалната перцепция на електронния човек. Много преди Айнщайн, Карол бе проникнал в тази разработена и сложна система на Айнщайн. За Карол всеки миг притежава присъщо нему пространство и време. Алиса създава своето собствено време и пространство. Не Луис Карол, а именно Айнщайн се учудваше на тези неща.[1]



  • Медията е посланието.из "За да разберем медиите. Продълженията на човека" (Understanding Media: The Extensions of Man), 1964; друг превод: "Средството е посланието."
    The Medium is the Message. [1]


  • Мистицизмът е просто науката на утрешния ден, която си фантазираме днес.[1]


  • Мозайката е един свят от интервали, през които циркулира енергия с най-висок потенциал. "Галактиката на Гутенберг" е свят, където енергията е произведена в интервалите, вместо да бъде предадена чрез връзките.[1]


  • Нашият конвенционален начин на възприемане на медията е, че единствено значение има това как я използваме, което е типичната реакция на технологичния дебил в състояние на парализа. Всъщност, съдържанието на медията е същото, както парчето месо, което крадецът носи със себе си, за да отвлече вниманието на кучето пазач на духа...[1]


  • Нещата убягват на наблюдението; само връзките между нещата могат да бъдат наблюдавани.[1]


  • Ние пътуваме към бъдещето, използвайки единствено огледалото за обратно виждане.
    We drive into the future using only our rearview mirror. [2]


  • Ние сме в положението на моряка от “Спускане в Маелстрьом” (A Descent into the Maelstrom) на Едгар Алън По. Понесен от въртопа, той с почуда открива с какво странно отдръпване наблюдава особеностите и мощта на този феномен и дори изпитва удоволствие от това. Но той също така открива и начин да се изплъзне… Съзерцанието е първият елемент от онова, което ще стане способ за истинско освобождение на мисълта.[1]


  • Не сте оценили един важен елемент от стила ми и това е, че аз нямам гледна точка. Моите привидно категорични заявления са плоски и имат иконична форма, която съм научил от символистите.
    Прозрението не е гледна точка.
    [1]


  • Новата електронна взаимозависимост пресъздава света в образа на едно глобално село.терминът "the global village" – "глобалното село", използван за пръв път в книгата му "Галактиката на Гутенберг", 1962 г., идва от идеята за ноосферата на руския и съветски учен Владимир Вернадски (1863-1945), основател на руския космизъм и на биогеохимията
    The new electronic interdependence recreates the world in the image of a global village. [1]


  • Отживяването никога не означава край на нещо – това е просто начало.
    Obsolescence never meant the end of anything, it's just the beginning. [2]


  • Парите са кредитните карти на бедните.


  • …Писмеността извади човека от затвореното пространство на дълбинни резонанси на племето, замести ухото с погледа и го блъсна в отворения свят на визуалното, светът на разделеното и специализирано съзнание.из "Галактиката на Гутенберг", 1962 г. [1]


  • Рим говори гръцки, дванадесети век говори латински.


  • Само малките тайни имат нужда да бъдат пазени. Големите си остават тайна заради скептичността на обществото.
    Only the small secrets need to be protected. The big ones are kept secret by public incredulity.


  • Специалистът, всъщност, е човек, който никога не прави малки грешки, запътил се към голямата.[1]


  • Телевизията донася бруталността на войната в уюта на дневната стая. Виетнам беше изгубен в дневните стаи на Америка, а не на бойните полета на Виетнам.
    Television brought the brutality of war into the comfort of the living room. Vietnam was lost in the living rooms of America – not on the battlefields of Vietnam. [2]


  • Флобер го е казал много просто: Стилът, сам по себе си, е начин на усещане на нещата. Стилът не е начин да се изрази нещо. Той е начин на виждане, на опознаване. Аз извлякох всичките си знания за медиите от хора като Флобер, Рембо и Бодлер. Те започнаха да изучават материала, с който работеха, за да бъдат верни на стила. ... Ще откриете, че в началото на века Франк Лойд Райт и други модерни архитекти правят същото... Щом започнаха да изучават материала, бързо откриха, че средството е масaжът или мeсижът [посланието].Това бе голям пробив, защото осъзнаха, че функцията на изкуството е да обучава човешките усещания...[1]


  • Хайдегер сърфира по електронната вълна със същото майсторство, както Декарт по механичната.[1]


  • Цялото литературно племе се люлее в илюзията, че можем да отстраним моделите на възприятие, наложени от средата...
    Почти същото, което Малро искаше да каже с Въображаемия музей и системата ни за възприятие: Докато сте в музея и гледате произведенията на изкуството, можете да се предпазите от всякаква вулгарност. Но какво да се направи, когато фотографските способи за репродукция и различните технологии направиха така, че изкуството е повече извън, отколкото вътре в музеите? Как да се опази добрият вкус и естетическите норми, когато най-забележителните произведения на изкуството са вулгаризирани от обкръжаващата ни среда? Ето проблемът, който се възправя пред литературния свят, но на който нито литератори, а още по-малко журналисти и критици обръщат внимание. Именно като писател, член на литературното семейство, аз анализирах тази нова среда, която заплашва да погълне всички литературни канали заедно с традиционните пътища за литературен успех – и не мисля, че става въпрос за някаква мимолетна опасност, която можем да отстраним с морализаторски закани. Трябва да открием нови форми за действие, нови стратегии за оцеляване.
    [1]



Източници
  1. 1,00 1,01 1,02 1,03 1,04 1,05 1,06 1,07 1,08 1,09 1,10 1,11 1,12 1,13 1,14 1,15 1,16 1,17 1,18 1,19 1,20 1,21 1,22 1,23 1,24 1,25 1,26 1,27 в-к Култура
  2. 2,0 2,1 2,2 2,3 2,4 2,5 YouTube
  3. Пътят към богатството на Бенджамин Франклин, автор Стийв Шипсайд