Марк Манилий

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене

Марк Манилий (лат. Marcus Manilius, нач. I в.от н.е.) е римски поет и астролог, живял по времето на Август и Тиберий. Става известен с нескончаемата си поема "Астрономика" в 5 песни (общо 4258 стиха), посветена на астрономията и астрологията. В нея се застъпва тезата, че съдбата и характерът на човека са определени от небесата, т.е. боговете, а самият човек е лишен от свободна воля и има правото само да се допитва до звездите, за да научи отредената му участ.


  • Всичко се подчинява на определен закон.
    Certa stant omnia lege.
  • Човек не цени това, което има.
    Homo, quit habet, non numerat.
  • …Краят от началото зависи (се предвещава - бел.цит.).
    …Finisqu(e) ab origine pendent.
  • Дори върху неблагоразумието се изсипва успех: благорзумето често мами, а фортуна, която почти нищо не разбира от заслуги, не винаги благоприятства достойното дело. Винаги непостоянна, тя преминава от едното към другото, без да прави никакво различие.
    Et male concultis preti(um) est: prudentia fallax,
    Nec fortuna probat causas sequiturque merentes;
    Sed vaga per cunctos nullo discrimine fertur.