Луций Аней Сенека

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Луций Аней Сенека
Луций Аней Сенека
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия
Wikisource-logo.svg Творби в Уикиизточник
Gutenberg ico.png Творби в Проект Гутенберг

Луций Аней Сенека (Lucius Annaeus Seneca, 3 г.пр.н.е. — 65 г.), известен още като Сенека младши, е римски философ, писател и държавник.

  • Ако искаш да те обичат, обичай!
    Si vis amari, ama!
  • Ако искаш някой да мълчи за нещо, най-напред мълчи сам.
    Alium silere quod voles, primus sile.
  • Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за тебе няма попътен вятър.
    Ignoranti quem portum petat nullus suus ventus est.
  • Ако си умен, бъди трудолюбив като пчела.
    Si sapis, sis apis.
  • Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.
  • Най-мъчителна от всичко е неизвстността.
  • Без борба и доблестта увяхва.
  • Болестта измъчва тялото, а не душата.
    Valetudo mala corpus, non animum tenet.
  • Времето разкрива истината.
    Veritatem dies aperit.
  • Всеки човек, който се тревожи за бъдещето, е нещастен.
  • Всичко, което е вкъщи, е евтино.
    Quidquid domi est, vile est.
  • Всяко излишество е порок.
  • Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден.
  • Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш.
    Id facere laus est, quod decet, non quod libet.
  • Да живееш значи да се бориш.
    Vivere est militare.
  • Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.
    Imperare sibi maximum imperium est.
  • Да искаш късно значи да не желаеш.
    Tarde velle nolentis est.
  • Да получиш власт е случайно нещо, а да я предадеш на друг е доблест.
    Habere regnum casus est, virtus dare.
  • Доблестта може да се прояви винаги и навсякъде
    Nunquam potest non esse virtuti locus.
  • Докато отлагаме, животът отминава.
  • Животът е дълъг, ако е пълен… Нека го измерваме с постъпки, а не с време.
  • Животът е странстване
    Peregrinatio est vita.
  • Животът, който получаваме не е кратък, а ние сами го правим такъв.
  • Законът трябва да бъде кратък.
    Legem brevem esse oportet.
  • Златото се изпробва с огън, жената — със злато, а мъжа с жената.
  • И животът като баснята се цени не по дължината си, а по съдържанието.
  • И след лоша реколта трябва да се сее.
    Etiam post malam segetem serendum est.
  • Искаш да бъдеш свободен напук на това тяло? Живей така, като че ли скоро ще се местиш.
  • Истинската радост е сериозно нещо.
    Res severa (est) verum gaudium.
  • Какъвто човекът, такава и речта му.
    Qualis vir, talis et oratio.
  • Което не е забранено от закона, срамът забранява го да го направиш.
  • Който има много, иска повече.
    Qui multum habet, plus cupit.
  • Който не носи на онеправданите бързо спасение, той им го отказва.
    Dubiam salutem qui dat afflictis, negat.
  • Който не умее да мълчи, той не е способен и да говори.
  • Късно е да се предпазваш в разгара на нещастието.
    Serum est cavendi tempus in mediis malis.
  • Лъжата няма край.
    Terminus nullus falso est.
  • Мълвата вече е добавила излишното.
    Iam fama nimium fecit.
  • На лоши постъпки се учим без учител.
    Vitia sine praeceptore discuntur.
  • На най-високото положение няма двама.
    Summa sedes non capit duos.
  • Надеждата е последната утеха в нещастието.
    Spes est ultimum adversarum rerum solatium.
  • Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.
    Maximum remedium irae mora est.
  • Най-много мъчи неизвестното.
    Dubia plus torquet mala.
  • Началото на оправдаването е признаване на вината.
    Initium est salutis notitia peccati.
  • Не е мъжка черта да се отстъпва на съдбата.
    Haud est virile terga fortunae dare.
  • Не е свободен този, който е роб на тялото си.
    Nemo liber est, qui corpori servit.
  • Не за училището — за живота да се учим!
    Non scholae, sed vitae discimus.
  • Несправедливата власт не е дълга.
    Iniqua nunquam imperia retinentur diu.
  • Нещастието е повод за мъжество.
    Calamitas virtutis occasio est.
  • Никой не е без пороци.
    Nemo sine vitiis est.
  • Никой не харесва този, от когото се страхува.
    Nemo amat, quos timet.
  • Няма лесен път от земята до звездите.
    Non est ad astra mollis e terris via.
  • Обучавайки другите, се учим самите ние
    Docendo discimus.
  • Пести времето!
    Tempori parce!
  • По-голяма е любовта, която при еднакъв риск печели по-малко.
  • Ползвайте живота, защото е бързотечен.
    Aetate fruere, mobili cursu fugit.
  • Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето.
    Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum.
  • Порокът на младите е неумението да ръководят страстите си.
    Iuvenile vitium est regere non posse impetum.
  • Почивка без наука е смърт.
    Otium sine litteris mors est.
  • През тръни към звездите.
    Per aspera ad astra.
  • Прибързаността е сама по себе си забавяне.
    Ipsa se velocitas implicat.
  • Разумният човек налага наказание, не заради това, че е извършена простъпка, а за да не бъде извършвана тя занапред.
  • Редкостта на нещата увеличава тяхната стойност.
    Rerum raritas pretium facit.
  • С чуждо имущество се хвали този, който се кичи с произхода си
    Aliena laudat‚ qui genus iactat suun.
  • Само малките скърби говорят, големите са безмълвни.
    Curae leves loquuntur, ingentes stupent.
  • Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването.
    Pars sanitatis velle sanari fuit.
  • Свещено нещо е нещастникът.
    Res sacra miser.
  • Съдбата води желаещия, а нежелаещия го влачи.
    Volentem ducunt fata, nolentem trahunt.
  • Тежка е смъртта за този, който твърде добре познат на всички, умира непознат на себе си.
    Illi mors gravis incubat
    Qui notus nimis omnibus
    Ignotus moritur sibi
  • Трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.
    Alteri vivas oported, si tibi vis vivere.
  • Тълпата е най-лошият съдия.
    Vulgus pessimus rerum interpres.
  • Хората не се интересуват колко благородно живеят, а само колко дълго, въпреки че всеки човек притежава властта да живее благородно, но не е в ничия власт да живее дълго.
  • Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него.