Луната е наставница сурова

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене

Луната е наставница сурова (The Moon Is a Harsh Mistress) е роман от 1966 г. на американския писател-фантаст Робърт Хайнлайн.

Книга първа: Умник и половина[редактиране]

  • Много време ми отне да утеша Майк и да се опитам да го развеселя, защото ми стана ясно какво го притесняваше. Онова, което кара палетата да скимтят, а хората да се самоубиват — самотата. Не знам колко дълга е една година за машинка, която може да мисли милион пъти по-бързо от мен. Но трябва да се е проточила доста. [II изд. 1]
  • Че бяхме роби, туй цял живот съм го знаел — и нищо не можеше да се промени. Вярно, не ни купуваха и не ни продаваха, ала докато Управата държеше монопола над онова, което трябваше да имаме и което трябваше да даваме, за да си го набавим, ставахме роби. [II изд. 2]
  • Рационалният анархист смята, че понятия като „държава“, „общество“ и „управление“ не съществуват по друг начин освен в материалната си проява чрез действията на отговорни пред себе си индивиди. Той вярва, че е невъзможно да прехвърляш вината, да споделяш вината, да разпределяш вината… защото тя, угризенията и отговорността са неща, които се срещат само вътре в човеците и никъде на друго място. Но понеже е рационален, анархистът знае, че не всички индивиди са съгласни с преценките му. Затова се старае да живее съвършено в един несъвършен свят и, разбира се, че усилията му няма да постигнат хармонията, обаче не се смущава от мисълта за собствения си неуспех.професор Бернардо де ла Пас [II изд. 3]
  • — Но ти май не желаеш никакви правила!
    — Вярно. Обаче ще приема каквито и да било, които ти смяташ необходими за твоята свобода. Аз съм свободен, независимо какъв порядък цари наоколо. Ако го намирам за търпим — търпя го. Ако е прекалено омразен — нарушавам го. Свободен съм, защото знам, че единствен аз съм морално отговорен за всичко, направено от мен.
    — И не би спазвал закон, който е разумен според мнозинството?
    — Кажете ми какъв закон, мила госпожице, и аз ще преценя дали ще му се подчинявам.
    диалог между професор де ла Пас и Уайоминг Нот [II изд. 4]

Книга втора: Сганта се вдига за бой[редактиране]

  • В досегашната история избраните от народа правителства са били не по-добри, а понякога и много по-лоши от откритата диктатура.де ла Пас [II изд. 5]
  • Умолявам ви, не прибягвайте до задължителното облагане. Бога ми, каква по-лоша тирания от тази: да принуждаваш човека да харчи за нещо, което не иска, само защото вие смятате, че му е необходимо?де ла Пас [II изд. 6]
  • Ти заби пръст в дилемата на всяка власт и в причината да съм анархист. Щом бъде дадена веднъж, свободата да облагаш с данъци става неограничена, продължавайки до разруха. Не се шегувах, когато им рекох да бръкнат в собствените си джобове. Може би няма шанс да се отървем от управлението — понякога си мисля, че властта е неизлечима човешка болест. Но сигурно е възможно управленският апарат да бъде държан малък, гладен и безобиден. Е, ти виждаш ли по-хубав начин за това от принудата самите конгресмени да погасяват разходите за своето антиобществено хоби?де ла Пас [II изд. 7]

Книга трета: TANSTAAFL![редактиране]

  • TANSTAAFL — акроним на фразата „There Ain't No Such Thing As A Free Lunch“ (в превод: „Няма такова нещо като безплатен обяд“).

Бележки[редактиране]

  • „The Moon Is a Harsh Mistress“. Heinlein, Robert Anson (1966). „Луната е наставница сурова“. Превод: Владимир Зарков. Издателство „Сиела“ (2007).
  1. 20 стр.
  2. 32 стр.
  3. 88 стр.
  4. 90 стр.
  5. 325 стр.
  6. 327 стр.
  7. 327 стр.