Лудовико Ариосто

От Уикицитат

Лудовико Ариосто (итал. Ludovico Ariosto, 14741533) е италиански ренесансов поет.


  • Жестокостта е рожба на зъл ум, а често и на страхливо сърце.


  • Книгата е добра, ако авторът казва всичко, което е длъжен; само това, което е длъжен; и така, както е длъжен. [1]


  • Когато разсъдъкът се поддава на порива или гнева и сляпата ярост оскърбява приятеля с действие или дума, то по-късно нито сълзите, нито въздишките не са в състояние да поправят грешката.


  • Но щом на красотата величавия театър,
    пред нашите очи и мисли прави представление —
    за вас, о, дона, аз не мога да намеря и сравнение!
    А само чувствам, как Амур ме е увлякъл…
    и нося се на силите отвъд предела.