Ледена епоха

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Ледена епоха

Ледена епоха (англ. Ice Age) е американски комедиен компютърен анимационен филм от 2002 г. на режисьорите Крис Уейдж (Chris Wedge) и Карлос Сантанха (Carlos Saldanha).


Действието се развива преди около 20 000 години, когато земята навлиза в Ледников период, а повърхността й е осеяна с гейзери и вулкани. По нея все още бродят саблезъби тигри, мамути, праисторически носорози и други странни създания, а хората живеят на малки беззащитни племена и се прехранват само с лов и събиране на плодове. В този свят на постоянна агресивност и неочаквани опасности една странна групичка, в която влизат ленивеца Сид, мамутът Мани и саблезъбия тигър Диего тръгват да връщат изгубеното човешко бебе на неговите хора.


  • Сид: Вие, носорозите, имате съвсем малки мозъци, нали? Така де – доказан факт – не се обиждай. Сигурно не чаткаш какво ти говоря.


  • Носорогът (разярено срещу Сид): Ей, чупим ти врата и не усещаш нищо. Нали така?
    Мани: Чакай малко! Носорозите не са ли вегетарианци?
    Сид (подавайки се иззад Мани): Отлична забележка.
    Мани: Млъкни!
    Носорогът: Кой е казал, че като го убием, трябва да го ядем.
    Мани: Знаете ли… не харесвам животни, убиващи за кеф.
    Носорогът: Голям, пък със меко сърце…


  • Сид: Иха… аз и ти! Ние ще сме страшен тим! Що не тръгнем заедно на юг с тебе? … Чакай малко! Юг не е ли натам? Смяна на сезони, миграционен инстинкт… не ти ли звучи познато?
    Мани: Никак даже. Чао!
    Сид (тръгвайки в обратна посока): Добре-е! Мерси за помощта. Ще се оправим и сам!
    Носорогът (надвесен над скалата): Ей… Чакай само да ти слезем!
    Сид (тръгва подир Мани на север): Това с юга… си е дървена далавера! Жега, навалица… за какво са ти? Така си е супер… двама ергени, които се размотават из пустошта…
    Мани: Не-е! Ти си търсиш бодигард, за да не станеш на салата.
    Сид: Ти си страшно умен мамут. Добре де… тогава ти водиш, господин… Как се казваше?
    Мани: Манфред.
    Сид: Манфред! Я, ужас! Защо не Мани, умисления мамут. Или Мани, меланхолията. Или… оп, извинявам се!
    Мани: Престани да ме преследваш!
    Сид: Добре, добре. Имаш си проблеми. Няма да ми забелязваш. Кажа ли млък, няма гък! Айде, затварям устата.


  • Сид (размахвайки дървено клонче): С тази малка пръчка и моя свръхеволюирал мозък аз ще създам огън!
    Мани: Впечатлих се.
    Сид: Тази вечер мозъкът ще разбие силата. Ще видиш.


  • Сид: И тогава тя намери косъм на рамото ми и ми вика: "Ако ще се чифтосваш с друга зад гърба ми, поне гледай да е с твой цвят козина." И тогава си рекох: "Ау, ще ме хапне като богомолка, без да й мигне окото, бе!"
    Мани: Ако намериш женска, трябва да си й верен. В твоя случай – благодарен. Стига си плещил.
    Сид: Аз мисля, че обвързването е тъпо.


  • Сид: Аз ще се погрижа (за бебето) и без тебе.
    Мани: О, да, супер! Ще се погрижиш! Ти за себе си не можеш да се грижиш! Това трябва да се види…
    Сид (към бебето): Ще се оправим и без този страхлив мамут, нали? Като нищо!
    Мани (гледайки как Сид се опитва нескопосано да се изкачи по една скала): Ти си срам за природата, да знаеш


  • Диего (сочейки към бебето в хобота на Мани): Това розовото е мое!
    Сид: А-а, не, това розовото си е с нас!
    Диего: Нас! Вие сте малко странна двойка!
    Мани: Ние не сме никакво нас!
    Диего: А-ха, осиновили сте го, защото не можете да си имате свое!
    Сид (придърпвайки бебето назад): Виж какво, съжалявам, че няма да можеш да закусиш, обаче ние трябва да си ходим!
    Диего: С бебето? Я, стига. Щях да го върна в стадото му.
    Сид: А-а, да бе! Повярвах ти, зъбатко…
    Диего: Казваш, че лъжа?!
    Сид: Нее съм го казал!
    Диего: Мислеше си го!
    Сид: Не го харесвам тоя.
    Диего (към дошлия заплашително близко Мани): Аз съм Диего, приятел!
    Мани: Манфред. И не съм ти приятел.
    Диего: Губите си времето, ако търсите хората. Изнесоха се.
    Мани (към Диего): Благодаря за съвета. Изчезвай!
    Мани (към Сид): Ще ти помогна да върнеш това бебе, но обещай да ме оставиш сам след това.
    Сид: Добрее. Става. Какъв ти е проблемът?
    Мани: Ти си ми проблемът.
    Сид: Това е от стрес. Затова така си напълнял. Което е доста трудно на вегетарианска диета.
    Мани: Не съм дебел. Това е козина. Изглеждам пухкав.
    Сид: Добре, де, добре. Имаш дебела козина. Но ако искаш да споделяш, тук съм.


  • Диего: Казах, че хората се изнесоха.
    Мани: Я, кой бил тук. Що не вземеш да изкормиш някое беззащитно животниче.
    Сид: О, не са далеч. Или са натам, или са натам.
    Диего: Да не би да си следотърсач, дундьо.
    Сид: Ее, аз съм ленивец. Напълно ми стига да съм хранотърсач.
    Диего: Не са отишли далеч. Дай ми това бебе. Не ти трябва тази досада. Аз ще открия хората много по-бързо от теб.
    Мани: Ти си примерен гражданин, който помага, така ли?
    Диего: Зная точно къде са отишли.
    Мани: Зад глетчера. Всеки знае, че имат лагер оттатък прохода.
    Диего: Но ако не си следотърсач, няма да ги стигнеш. А проходът ще бъде затворен скоро. Да речем… утре. Та можеш или да ми дадеш бебето, или да се изгубиш в снеговете. Изборът е твой.
    Мани (подавайки бебето на Сид): Дръж си малката радост. Ще го върнем на хората.
    Сид (с ирония към Диего): Оо, големия Тиги-Уиги… Оо, льош, льош Тиги-Уиги.
    Мани: Сид! А Тиги-Уиги ще ни поведе.
    Сид: Аа, Мани… Чакай, чакай малко да го обсъдим.
    Мани: Не! Така ще намери хората и ще се оттърва от Зъбун (ленивеца) и Малчо (бебето).
    Диего (към Сид): Джъмбо не може вечно да те пази. А когато го няма, ти се оглеждай добре…, че не пропускам закуски.
    Мани (към Диего): Ей, ориентир-майстора! Отпред, че да те виждам!


  • Сид: Защо пък аз да го направя.
    Мани: Защото това е твоя идея. Защото си малък и незначителен и ще те намачкам, ако не искаш.
    Сид: И-и още?…
    Мани: Действай!!!


  • Сид: На бас, че е гладно!
    Мани: Има ли мляко?
    Сид: Охо, едно насам моля.
    Диего: Не за теб, за бебето.
    Сид: Ако ти не знаеш, да те светна, че не съм женска.
    Диего: Твърде много трева ядеш, че да ми се дръвчиш!
    Мани: Стига!
    Ехото: Стигаа… Стигаа… Стигаа… Стигаа…


  • Мани: Можем ли да си вземем динята? Малкият е гладен и …
    Птицата Додо: Как не! Това са ни запасите за ледниковия период. Ниски температури ще владеят земята за милион, милиарда години.
    Мани: И събрахте три дини?!
    Птицата Додо: Щом не ти стига акъл да планираш, то тогава… загини си тук!


  • Мани: Оо, триумфалният герой!
    Сид: О, аха, ще се пръсна (потупва си корема). А цекувка за добричкия Сид.
    Мани: Той (бебето) заспа.
    Сид: Аз говорех на теб…. Добре де, сам ще се приспя.
    (мърмори и се прозява)
    Мани (раздразнено): Хайде стига!
    Сид: Добрее, добре. Почвам да спя.


  • Едната приятелка на Сид: Не е голям красавец, но държи на семейните ценности.
    Другата приятелка на Сид: И е толкова чувствителен. Другите като него вече ги изядоха.


  • Мани: Та ти си толкова хубав.
    Сид: Ех, казваш го, ама не си много сигурен.
    Мани: Защо?! Я се виж! Оо, тези женски нямат шанс.
    Сид: Имаш жестоко чувство за хумор!
    Мани (полюшвайки бебето): Минаха две женски и той ги погна като гепард. А тоя тигър… един ленивец не можа да издири. Егати следотърсача! Аз да не съм бавачка!?… Какво ми се хилиш, досадниче? Виж се само!… И ти ще станеш най-големият хищник!? Ха! Как е възможно?! Какво имаш? Имаш малка топка козина (побутвайки му косата), нямаш зъби, нямаш нокти, набръчкана кожа, мека като каша… Какво ти е толкова страшното?! … Да ти приличам на котка или куче?! … Но пък си смел пискун, признавам.


  • Сид (бягайки от разярените носорози, се устремява към Диего): Помощ! Тигър! Тигър!
    Диего: Къде е бебето?
    Сид: Аа, добре, Мани е с него! А ти ме сложи в устата си! Бързо! … Оо, иззяде мее! Оо, нее!
    Първият носорог (виждайки шията на Сид в устата на Диего): Неее…, тигърът ни изпревари!
    Вторият носорог: Чакай малко! (подушва Сид) Бее, мирише на леш!
    Първият носорог (нажалено): Колко е гот да си хищник…
    Сид (намирайки се още в устата на Диего): Хее, как мразя да им разбивам сърчицата. Но… Знаеш как е. Добре. Мерси. Можеш да ме пуснеш. Пусне ме, бе! Мани, Маниии!
    Мани (тъкмо пристига с бебето): Хайде, нали бързаме! И, Диего! Изплюй това. Не знаеш в какво се е завирало.
    Сид (след като вече е "изплют"): За секунда си помислих, че ще ме хапнеш.
    Диего: Аз не ям боклуци.


  • Мани (назад към вдигащите врява Сид и бебето): Не ме карай да се обръщам!
    Сид: Ама той се бие!
    Мани: Не знам кой се бие, знам кой ще бъде набит!


  • Мани (минавайки покрай камъни тип Стоунхендж): Модерна архитектура! Няма да изтрае.


  • Мани (посочвайки пещерата): Сид, тигърът намерил пряк път.
    Сид (давайки назад): Не, мерси. Искам да живея.
    Диего: Ще оживееш, ако се обърнеш.
    Сид: Тиии… заплашваш ли ме?!
    Диего: Мърдай, ленивец!!


  • Сид (пристъпвайки от крак на крак в леда): Краката ми се потят.
    Мани: Трябва ли да ни уведомяваш за всяка твоя телесна функция.
    Диего: Жаден е за внимание. Игнорирай го.


  • Диего (към Мани, който току-що е рискуваЛ живота си за него): Защото го направи? Можеше да загинеш, спасявайки мен!
    Мани: Такъв е редът в стадото. Взаимно се пазим.
    Диего: Е, благодаря.
    Сид: Бе не знам какво си мислите, ама ние сме най-шантавото стадо.


  • Диего (към Сид, който драска по една стена): Какво рисуваш?
    Сид: Увековечавам ленивеца.
    Мани: Що за по-реалистично не нарисуваш как спи? И със коремче?
    Сид: Ха-ха. Подмокрих се от смях.
    (продължава да драска по стената, но от камъка изхвърчават искри и подпалват мъха наоколо)
    Сид: Аз съм гений! Отсега нататък ще ме наричате Сид, Лорда на светлото!
    Мани: Ей, Лорда на светлото… опашката ти свети!
    (Сид подскача и пищи, Диего го просва в снега)
    Сид: Ох, спасителю! От днес ще носиш името Диего,…
    Диего: … Лорда на ела-ми-че-съм-гладен… Само се шегувам, тарикат. (и "прегръща" Сид)
    Мани: Ей, влюбените. Гледайте… (побутва бебето и то започва да се опитва да ходи)


  • Диего: Може да е грешка (това, което правим).
    Сид: Защо?
    Диего: Ако го спасим, той ще порасне ловец. Кого мислиш, че ще гони?
    Сид: Може, като го спасим, да остави нас…
    Диего: Да? Може да му порасне вратът, а също и козина и да ти вика "мамо"…
    Мани: Какво ти става?
    Диего: Нищо. Тръгваме. Замръзна ми опашката.


  • Диего: Не продължавайте по-натам.
    Сид: Ехей, к'во ти става?
    Диего: В подножието на Средни връх има засада. Чака цяла глутница.
    Сид: К'во?
    Мани: Как така засада? Водиш ни натам?
    Диего: Аз нямах избор. Трябваше да намеря бебето, но вие…
    Мани: … решихме да дойдем…
    Диего: … за вечеря.
    Сид: Аа, край! Изключен си от стадото!
    Диего: Съжалявам….
    Мани (подхващайки го с бивните си): Не съжаляваш!!
    Диего: Чуйте! Ще ви измъкна!
    Мани: Ще се измъкнем сами!
    Диего: Не можете. Те са много. Трябва да ми вярвате!
    Мани: Защо пък да вярваме на теб?!
    Диего: Защото аз съм вашият шанс!


  • Сид (към преследващите го в снега тигри): Прощавайте, обаче сладоледът свършиии!
    Сото: След него!


  • Диего (с последни сили след тежкото ранение): Страшен отбор бяхме, а?
    Мани: Бяхме?! Хайде, още сме!
    Диего: И ми простете за всичко!
    Сид: Ее, познаваш ме! Мързи ме даже да се сърдя.
    Мани: Не беше нужно да се жертваш.
    Диего: Такъв е редът в стадото.


  • Сид (към отиващите си с бебето хора): Чаоо!
    Диего (появява се, накуцвайки): Недей да се хабиш. Човеците не говорят!
    Сид: Диего! Ти си жив! Ихаа!
    Диего: Девет живота, бейби
    Мани: Добре дошъл. Ще се качиш ли (на гърба ми)?
    Диего: Аа, не. Трябва да запазя и малкото си достойнство.
    Сид: Сега, след като си от нашата банда, достойнството няма значение.


  • Сид: Това ще бъде най-готината миграция. Казвам ви. Ще ви покажа страшни гейзери… Знаеш ли, този ледников период започва да ми писва. Знаеш ли за какво съм се замислил: тотално затопляне!
    Мани: Мечтай си!


Вижте също[редактиране]

Външни препратки[редактиране]