Лао Дзъ

от Уикицитат

Лао Дзъ (ок. 6 век пр.н.е.) — древнокитайски философ, даоист.

Лао Дзъ, по-стар съвременник на Конфуций, е бил пазач на имперските архиви в Лойянг, провинция Хонан, през 6 век пр. Хр. През целия си живот той учи, че Дао, което може да се назове, не е вечното Дао. „Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао“. Но, съгласно древната легенда, докато пътувал навътре в пустинята, за да се пренесе спокойно в отвъдното, един от пазачите на портите в северозападен Китай го убеждава да запише за поколенията Учението, което проповядвал.

Същността на даоизма /също даосизма/ е концентрирана в главите на тази книга, на брой осемдесет и една — грубо пресметнато, 5000 думи — които вече 2500 години оказват едно от най-силните влияния върху китайската мисъл, философия и култура, както и върху световната мисъл и култура, като се проявяват както в пословиците, фолклора, бойните изкуства, така и в съвременната модерна наука, чак до бизнеса в неговия най-модерен вид. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение, Даоизмът третира като едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване.

---

• „Само пустото сърце обича своя път и само пустото сърце може да го извърви.“

• „Дао дава на човека нещо повече от себепознание.“

• „Силата на Дао е в неговата неизреченост.“

• „Когато проникнеш в Дао, ставаш едно с тайната.“

• „Който познава хората е просветен. Който познава себе си е мъдър. Който побеждава другите е силен. Който побеждава себе си е могъщ. Който знае достатъчно е богат. Който действа упорито е волеви. Който не се самопогубва е дълговечен. Който умре, но не го забравят, е безсмъртен.“

• „Правдивите думи не са красиви. Красивите думи не са правдиви. Добрият не е красноречив. Красноречивият не е добър. Знаещият не е всезнаещ. Всезнаещият не е знаещ. Мъдрецът не се запасява, но колкото повече прави за другите, толкова повече забогатява; колкото повече дава на другите, толкова повече има. Небесният Дао допринася полза на всички неща, но не им вреди. Дао на мъдреца е: действай, но не отнемай.“

• „Пътят от хиляди мили започва с първата крачка.“

• „Който побеждава другите е силен; победилият себе си е могъщ.“

• „Знаещият другите е умен, знаещият себе си е просветлен.“

• „Спрете злото, докато не съществува, задръжте болестта преди да се появи.“

• „За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.“

• „Да действаш, значи да бъдеш.“

• „На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието - всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това.“

Книга за Пътя и Неговата Сила

ЕДНО

Дао, което може да бъде казано,

не е вечното Дао.

Име, което може да се назове,

не е вечното име.

Безименното е начало на небето и земята.

Назованото е майката на десетте хиляди неща.

Когато е лишен от желания,

човек може да съзре проявеното.

И първото, и второто,

избликват от един и същи източник,

но се различават по име;

това се проявява като тъмнина.

Тъмнина сред тъмнината.

Портата към всички тайни.

ДВЕ

Под небето всеки вижда красотата като красота,

само защото има грозота.

Всеки познава доброто като добро,

само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.

Трудно и лесно се допълват.

Дълго и късо контрастират помежду си;

Високо и ниско зависят едно от друго;

Глас и звук са в хармония;

Задното следва предното.

Ето защо мъдрецът не прави нищо,

а само учи на мълчание.

Десетте хиляди неща се въздигат

и падат безспирно,

Създаваш, но не притежаваш,

Работиш, но без възнаграждение.

Свършената работа се забравя.

Затова остава вечна.

ТРИ

Щом не величаеш нечии дарби — няма и свади,

Щом не трупаш съкровища — няма и обир.

Щом не виждаш примамливи неща,

сърцето ти не се обърква.

Ето защо мъдрите управляват,

като изпразват (от емоции) сърцата си

и тъпчат (с Ки) корема си (хара),

като отслабват амбициите си,

и укрепват костите си.

Ако на хората липсва знание и желание,

тогава умните няма да се месят.

Ако нищо не се прави,

всичко ще е наред.

ЧЕТИРИ

Дао е празен съд;

използват го, но никога не го напълват.

О, бездънен извор на десетте хиляди неща!

Острото направи тъпо,

Развържи възела,

Смекчи блясъка.

Смеси се с прахта.

О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!

Не зная от кое време идва.

То е праотец на императорите.

ПЕТ

Небето и земята са безжалостни;

За тях десетте хиляди неща са като чучела.

Мъдрите са безжалостни;

За тях хората са като чучела.

Пространството между небето и земята

е като мях.

Изгледът се променя, но не и формата;

Колкото повече се движи,

толкова повече ражда.

Многото думи важат по-малко.

Придържай се здраво към центъра.

ШЕСТ

Духът на долината нивга не умира;

Той е жената, първоначалната майка.

Портата е коренът на небето и земята —

прилича на едва различим воал.

Влез; той никога не ще падне.

СЕДЕМ

Небето и земята са вечни.

Защо са вечни?

Те са неродени,

затова и вечно живи.

Мъдрецът върви след всички,

и така е пред всички.

Той е свързан с един, и така с всички.

Като действа без своето его,

той постига пълнота.

ОСЕМ

Най-висшето добро е като вода.

Водата дава живот на десетки хиляди неща

и не пресъхва.

Тя извира и от местата,

които хората отхвърлят

и е също като Дао. В мястото където пребиваваш

дръж се здраво за земята.

В медитацията влизай навътре във сърцето.

В поведението си към другите бъди мил и учтив.

В думите бъди искрен.

В управлението — справедлив.

В бизнеса — компетентен.

В действието — съблюдавай времето.

Няма борба: Няма вина.

ДЕВЕТ

По-добре спри, преди да напълниш,

отколкото да препълниш.

Направиш ли острието твърде остро,

то скоро ще стане тъпо.

Струпай куп злато и нефрит,

и никой не ще го опази.

Стреми се към богатства и звания,

и ще те сполети беда.

Щом свършиш работата, се оттегли.

Това е небесния Път.

ДЕСЕТ

Като носиш тяло и душа

и прегръщаш единствения,

можеш ли да избегнеш раздялата?

Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,

можеш ли да бъдеш като новородено?

Като измиеш и изчистиш първичното зрение,

можеш ли да си неопетнен?

Като обичаш всички и управляваш страната,

можеш ли да си без способности?

Като отваряш и затваряш небесните врати,

можеш ли да играеш женската роля?

Като разбираш и откликваш на всички неща,

можеш ли да не правиш нищо?

Да раждаш и да отхранваш,

да носиш, ала да не притежаваш,

да работиш, без да получаваш похвали,

да водиш, но без да господстваш,

ето това е Изначалната Добродетел.