Кимон Георгиев

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Кимон Георгиев
Кимон Георгиев
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Кимон Георгиев Стоянов (1882-1969) е български военен и политик. Достига до звание генерал-полковник, избиран е многократно за народен представител и два пъти заема поста министър-председател на България. Той е чичо на българската скулптурка, живееща във Франция, Веселина Георгиева, баронеса Ротшилд.


От него
  • На 16-ти септември народните маси още не бяха разбрали, че 9-ти септември е дошъл.
Гиньо Ганев, из негови спомени


За него
  • Той се беше отличил и в службата, и на фронта, където беше загубил едното си око и бе награден за храброст. Като Дамян Велчев той беше трезв, дисциплиниран човек, отдаден на работата, дългогодишен ерген, който накрая се беше оженил за по-млада жена от заможна фамилия. Кимон беше образцов баща и съпруг... Кимон беше по-умният от двамата (в сравнение с Дамян Велчев), в смисъл на по-бърз ум и прозорлив поглед върху действителността. Въпреки че обикновено беше мълчалив като Дамян, той беше по-добър оратор и по-представителен пред публика. Георгиев беше обаче по-студен, по-скептичен и пресметлив от Велчев. Той винаги владееше себе си и чувствата си, беше строг и взискателен с подчинените си, а кривогледият поглед иззад очилата, причинен от бялото на сляпото му око, никак не улесняваше контакта с него. Когато се явяваха заедно на срещи и събрания, Кимон показваше повече самоувереност, отколкото стеснителния непохватен Дамян. Амбициозен човек и по-обигран политик, той вдъхваше известен респект и неговите студени неемоцинални анализи имаха голяма тежест пред техните последователи. Докато някои офицери бяха привързани към Дамян Велчев като човек, никой никога не бе хранил топло чувство към Кимон Георгиев.
Стефан Груев, из "Корона от тръни"


  • Режимът на Кимон Георгиев не се различаваше много от този на Ляпчев. В някои отношения се отличаваше с още по-голямата си строгост. Наредбата-закон за защита безопасността на държавата съдържа клаузи извънредно строги. Цензурата беше много по-жестока от тази на сговористкия режим. Смъртните присъди по политическите дела се изпълняваха бързо. Обиски се вършеха непрестанно и откритията им се оповестяваха шумно като например намирането на печатницата "Никола Кофарджиев" и др. (интресено как после в ОФ и след 9.9.1944 г. и Кимон и звенар и комунисти "забравят" услужливо този факт... – б.м.) За политическите конспирации, особено за тези в казармите се налагаха тежки присъди. По това време имало в Пазарджикския полк 7-8 войници, осъдени на смърт. Делегация от родители и жени пристигнали в София и помолили Георги Йорданов (земеделски лидер – б.м.) да ги заведе при Кимон Георгиев да измолят отменяването на смъртните присъди. След като говорили с министър-председателя, хората излезли от кабинета му и Георги Йорданов казал на тези, които го чакали:
    — Е, жесток човек е този Кимон Георгиев, жесток човек! Не се съгласява да се отменят смъртните присъди…
    След като делегацията пристигнала в Пазарджик (родно място на Кимон – б.м.), научила, че осъдените били екзекутирани!
Константин Муравиев, из "Събития и хора"


  • Говореше малко и сдържано и не страстните думи и емоционалните слова хвърляха мрежите на влиянието му върху другите. А личността и поведението му. Притежаваше харизматична сила. Имаше въздействие над много хора. Той говори тихо. Толкова тихо, че ако сте по-далеч от него, едва долавяте думите му. Но дори и когато не ги долавяте, струва ви се, че го разбирате, че следвате неговата спокойна и критична мисъл.
Гиньо Ганев, из негови спомени