Категория беседа:Икономисти
Международната бюрокрация
Международната бюрокрация със своите безличните символи на световния икономически ред, днес е атакувана навсякъде и непрекъснато. Преминаващите по- рано без особени събития безлични технократски разисквания по шаблонна тематика като привилегировани заеми и квоти за търговия сега се превръщат в арена на яростни улични битки и внушителни демонстрации. Шокиращи бяха протестите в Сиатъл през 1999 г. по време на заседанието на Свтовната търговска организация. Оттогава движението укрепна и обсегът на недоволството се разшири. На практика всяко по- значими заседание на Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация сега е повод за сблъсъци и вълнения. Смъртта на един от протестиращите в Генуа през 2001 г. положи началото на списъка с жертви във войната против глобализацията. Бунтовете и протестите срещу политиката и действията на институциите не са нещо ново. От десетилетия народите на развиващите се страни се бунтуват срещу суровите програми за режими на строги ограничения, които се оказват изключително жестоки, но техните протести почти не се чуват на Запад. Новост сега е вълната от протести в развитите страни която набира все повече сили. Изглежда въпросите, касаещи заемите за преструктуриране (програми, разработени за подпомагане на страните в тяхното приспособяване и устойчивост на кризи) и банановите квоти (ограничения, наложени от някои европейски страни за внасяне на банани от страни, които не са били техни колонии), са били изгодни за малцина. Сега даже шестнадесетгодишните деца от предградията имат необорими възгледи относно такива трудно разбираеми договори, като ГАТТ (Общо споразумение за митата и търговията) и съглашението за зоната за свободна търговия в Северна Америка ( NAFTA, подписано от Мексико, САЩ и Канада през1992 г., разрешаващо свободно придвижване на стоки, услуги и инвестиции- но не и на хора- между тях). Тези протести предизвикаха коренно преосмисляне на ценностите сред управляващите. Даже такива консервативни политици, като президента на Франция Жак Ширак, изразиха опасения, че глобализацията не води до подобряване на живота на онези, които се нуждаят най- много от благата ù. Почти на всеки е ясно, че нещата са тръгнали в нежелана посока. Започналият вече процес на глобализация се превърна в най- належащия въпрос на съвремието, който се дискутира навсякъде- от заседателните зали до специализираните издания и в училищата по цял свят.
Бойчо Каменов