Иво Инджев
Иво Любомиров Инджев е български журналист и блогър. Бивш главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 - 1993) и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV (2000 - 2006).[1]
- "По-добре да нямаш трибуна, от която да говориш, отколкото да имаш такава, от която да мълчиш." (Медиапул 02 ноември 2006)
След Десетоноемврийския преврат Иво Инджев се разграничава от предишната си дейност в подкрепа на комунистическия режим в България, включително и като секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност:
- Бил съм пионерче, но това не ме прави недорасляк за цял живот. Учил съм в Москва, но това не ме прави поклонник на политика на Кремъл, макар да съм съзерцавал кубетата му 5 години от аудиториите на института. Бил съм съпричастен към ДС, но и това не ме обвързва с нищо...
Бих могъл да Ви приложа списък на световно известни „ренегати” на комунизма, чиито принос за разгрома на комунизма като идеология, авторитет и практика е не просто голям, но в някои случай-решаващ.[2] - - Г-н Инджев, нека още от самото начало изясним цялата истина за агентурното ви минало.
- Истината е, че аз доброволно отидох при тях, инициативата беше моя. Имам предвид отидох при хората от Първо главно. Не се правя на жертва. Бях едва на 20 години. Току-що излязъл от казарма. А те ни промиваха мозъците още от детската градина. Пък и тогава такива ми бяха представите за живота. Всичко това изглеждаше много светло като перспектива. На младеж като моя милост хората от Държавна сигурност освен всичко друго обещават кариера, власт, влияние, пътувания, пари, разбира се. Звучеше много примамливо. И вълнуващо.
- И какво стана по-нататък?
- Бях държал изпити тук в Софийския университет и заминах да уча в Московския държавен университет като стипендиант на Държавна сигурност.[3]
На 6 август 2008 г., три дни след смъртта на руския дисидент и Нобелов Лауреат Александър Солженицин, Инджев пише за него в блога си:
- Солженицин ги улесни неимоверно [Инджев има предвид, че Солженицин е улеснил сталинистите - бел. ред. (виж оригиналния текст за подробности)], демонстрирайки руски шовинизъм и характерния за него антисемитизъм, гарнирани с морално потупване на Путин по кагебейските пагони.[4]
На 15 юни 2015 г. Инджев пише за Русия в блога си:
- Няма съмнение, че във всичките й форми на съществуване Русия е незаобиколим фактор и източник на тревоги точно както динозавър, който дори в предсмъртни гърчове създава проблеми с огромното си туловище. Сигурно е, че в световната джунгла всички са принудени да се съобразяват с тези габарити, за да не пострадат самите те.[5]
На 28 ноември 2015 г. Инджев пише за Турция в блога си:
- Иначе падането на Турция, с която сме свързани неразривно географски ( а не чрез влюбване в надзирателя ни в соцлагера, както в случая с Русия ), от края на онзи 19 век досега е последвано от относително добросъседски отношения, каквито не сме имали с никоя друга околна държава.[6]
Източници[редактиране]
- ↑ Инджев, Иво. Официален блог на Иво Инджев; раздел „За мен“. Взето на 18.02.2015 г.
- ↑ Инджев, Иво (08.10.2008). Предизвиквам ги!. Официален блог на Иво Инджев. Взето на 19.02.2015 г.
- ↑ Костадинов, Славей (25.10.2007). Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!. www.blitz.bg; раздел „Шоу“. Взето на 18.02.2015 г.
- ↑ Инджев, Иво (06.08.2008). Шифърът на Солженицин. Официален блог на Иво Инджев. Взето на 19.02.2015 г.
- ↑ Инджев, Иво (15.06.2015 г.). Прогноза за поредна руска катастрофа поставя въпроса дали сме готови да избегнем отломките този път. Официален блог на Иво Инджев. Взето на 15.06.2015 г.
- ↑ Инджев, Иво (28.11.2015 г). Москва и Анкара развалиха дружбата, която русофилите тук даваха за пример. ivo.bg/. Взето на 28.11.2015 г г.
